Хората на изкуството, както и хората в т. нар. шоу бизнес, често са се замесвали с политиката, понякога успешно, понякога не съвсем. Доайенът на 48-ото НС например е скулптор. Вежди Рашидов се видя в чудо покрай неразборията и неразбирателството за избор на председател. Стигна се до помощ от приятел с цитати от двама видни Христовци – актьора Мутафчиев и футболиста Стоичков.
Първият пленарен ден се проточи твърде дълго, но и тази седмица парламентът забуксува заради ръководството на комисиите.
Изкуството на политиката изисква дипломатически такт, деликатен финес, маниери най-малкото на викториански джентълмен, пиещ чай на морава с коргита и понита.
Е, да, ама не… Обичайно в нашата политика малкото или не чак толкова малко хора на изкуството и шоуто трябва да притежават най-вече чувство за хумор, за да преживеят това, което сами са си причинили.
Как се сътворява пишман изкуството на българския парламентаризъм в последните години? Още преди избора на Рашидов, чиято оставка вече се обмисля от част от депутатите, “Изотопия” направи кратък радиопреглед без претенция за изчерпателност на артистичните натури в политиката, политическите креатури с артистични наклонности, пък и на кича в двете групи.
Това Народно събрание получи летящ старт още в кампанията преди 2 октомври от своята актуална музикална звезда – Ицо Хазарта. Предизборно той си посипа късо подстриганата глава с парламентарна пепел, с което утрепа бургаската бачата на водача си Кирил Петков, попътните песни по предните и задни седалки на конкуренцията, шоуто от диванчето, даже сигурно и кандидатката за народната любов и любителка на лустрацията Луна е останала на сухо откъм интерес.
С изборна клизма заради “мижав интерес” от страна на избирателите 240 осъдени души, сред които и депутатът Христо Петров, се процедиха до банките в пленарната зала. В залата отново е и колегата не от “Ъпсурт”, а от “Демократична България” – Стоян Михалев, който още от 1999 г. има песен, описваща разделението не просто между партиите, а бъдещия деликатен идеологически развод между досегашни партньори в управлението.
От демократичния “Титаник”, ударил изборния айсберг и акостирал зорлем на шестата позиция в парламента, пак изпадна друг музикант с мнение – чичо Васил Гюров, който някога пееше:
Размърдай мозъка си, чичо,
досадно ти е, знам, нали?
Кажи ми според тебе, ако
си паднал, пак ли ще боли?
Близката история помни и кандидати като оперните певци Дарина Такова от листите на “Продължаваме Промяната” и Калуди Калудов от “Българска социалдемокрация”. Помни и осъществилата се като депутат певица и актриса Нона Йотова в червените ескадрони/редици, помни и латино любимеца на ГЕРБ – перкусиониста Калин Вельов, който също стана депутат преди две години.
Тогава тъмнокосото момиче и председател на Народното събрание Цвета Караянчева видимо симпатизираше на Вельов от трибуната, който развеселяваше само част от залата с музикално-техническите разяснения защо е опасно за здравето да се скандират абревиатури като БСП и ДПС… “А ПКП?”, питаше в отговор Мустафа Карадайъ, напомняйки за срамен запис на лидера на ГЕРБ и дългогодишен премиер Бойко Борисов. Преди дни споменът за “кърджалийското чудо” отново бе възкресен в зала, този път от “Продължаваме Промяната”.
Караянчева вече е част от политическата ни история, но друг, последвал незавидната ѝ съдба, все така търка депутатската банка. Естествено, става въпрос за Кирил Ананиев и начина, по който бе скастрен от Борисов за прегрешението да изкаже лично мнение в телевизионно интервю.
Само не стана ясно г-н Борисов от личен емпиричен опит или след фундаментални теоретични изследвания ни сподели физиологично-философските си съждения?
И само не стана ясно къде отидоха добрите стари времена, когато на подобни подмятания се отговаряше с предложението “да се разберемЕ като мъже” извън пленарната зала…
За Борисов като скакалеца, футболиста, бащицата на нацията, който, à propos, не претендира за последната роля (според него бащите са ни много), може да се говори дълго. Освен виден политик и загрижен евроатлантик, освен родител на майката на нацията – неуспялата кандидатка за президент и бивш председател на Народното събрание Цецка Цачева, той е и китарист и много се вписва в концепцията за музиката в парламента.
Той обаче не бе огласен от “Хиподил”, откъдето като скакалци в местната софийска политика преди години попъплиха Светльо Витков и Венци Мицов, но така и не успяха да финишират на желаните жълти павета и в духа на някогашния председател на 42-рото НС Михаил Миков да кажат заветното: “ЗакУех се!”.
Дългогодишният червен депутат Миков, чието име отново се завъртя в публичното пространство като един от двата прецедента на парламентарни председатели, избрани не от първата политическа сила, определено ще липсва на най-високата държавна трибуна със самобитното си умение да превключва от сопата към моркова.
Няма място вече за добрия стар парламентаризъм, някак корпулентно и монолитно на жълтите павета се настаниха 240 моносвята и никой не вярва, че може да бъде много добре с другия. И никой сякаш няма нужда от другия, както пее Свилен Ноев от “Остава”, който беше кандидат за депутат на “Демократична България” преди 5 години.
През 2017-а нито Ноев, нито Гюров се класират, музикалното лице на политиката явно няма нужда от алтернатива. От изброените аут са и Витков, и Мицов, вътре не е дори Вельов, парламентарния праг пристъпва само Нона Йотова, от която нещо е можело да зависи. И като сме зависнали на безплодните музикантски опити, да чуем един безплоден предизборен хит на СДС от 2011 г. Коалиция като слънце – Нора Караиванова и Спенс!
Преди 11 години Румен Христов все още се гъбарка с рязането на лентички от Бойко Борисов, Спенс громи крепкото приятелство между Веселин Маринов и Цветан Цветанов, родило цял полицейски и рядко кичозен хит, а СДС все така се маргинализира до момента, в който, о, миг, поспри, се коалира с ГЕРБ през 2019 г., за да може и Румен Христов да среже поне една лентичка.
Какво ли би казал архитектът рок звезда Кирил Маричков, който – редом с много други музиканти – протестира срещу тогавашното статукво БСП (и бивша БКП) в началото на 90-те години на миналия век и дори е избран за представител на СДС в Седмото Велико Народно събрание през 1990 г. По-късно Маричков го напуска. По време на предизборната кампания “Щурците” записват песента “Аз съм просто човек”, станала неофициален химн на опозицията.
Политиците ни наистина не са просто хора. Те са на всеки километър, изскачат от трамваи, джипки, автобуси, бели и не само, ходят пеша по жълти и други павета, пеят и танцуват. В случая дори достолепието на БСП, покойният, но запомнен с добро и обичан от мнозина отвъд левицата, Стефан Данаилов бе впрегнат в политическите музикални напъни на близкото минало.
Политическото шоу няма край и свъсеният и разлюбен от народа Слави Трифонов определено не взима златния медал в категорията. Само чуйте Жорж Ганчев в изпълнение на 90-арското “Срочни избори”.
Идват ли поредните срочни избори, братя и сестри, и за кого ще си дадете разума и душата? Тежък въпрос, затова политиците ни гледат винаги да се прокарат с музика през храносмилателната/избирателната ни система.
Че Бойко Борисов свири на китара, знаем, но че китаристите в ГЕРБ са поне за цяла зала “България” надали е толкова познато.
С китара в ръка Тома Биков поздрави Христо Иванов и Мая Манолова с класиката на Георги Минчев “Бяла тишина”.
Една от ябълките на раздора в последно време – бившият транспортен министър Росен Желязков, сега зам.-председател на НС и неуспял кандидат за председател, има група на име R&BO с Борис Павлов, съпруг на певицата Есил Дюран.
И президентът Румен Радев свири на китара, че даже пее. Само свири на барабани Волен Сидеров, а само да пее обича Ерджан Ебатин от ДПС. Ебатин е сред опитните депутати на движението и отново бе избран. В първата априлска предизборна кампания миналата година Младежкото ДПС се опита да вземе пример от него, но се впусна в друг стил, далеч от класата на Франк Синатра, изпълняван с удоволствие от депутата Ебатин.
След Хазарта обаче рапът в политиката няма да е същият. И преди да бъде депутат, Христо Петров беше вдъхновител. Особено на “Реформаторски блок”, който някога Хазарта подкрепяше.
Разочарованието за Хазарта от тези десни политици идва през 2017 г., а когато през 2019 г. пя на концерт в Самоков, организиран от ГЕРБ, много „умни и красиви” плакаха, сърдиха се и въобще стана тя каквато стана, съвсем по български.
За да не стане излишно кахърно, пускаме по пързалката и някогашния близък съратник на Борисов, неговата дясна ръка с часовник, Цветан Цветанов с вечния му и неразделен приятел Веселин Маринов, с когото пеят по заведения, но най-напредничава се оказа Мая Манолова, която направи първи стъпки в диджействането миналата година.
Освен че пеят, политиците ни са и персонално възпявани.
Годината е 2018-а, а гласоподавателят Деян Неделчев Икебаната показва не просто гласовите си данни като певец, а се превръща в политически оракул, защото предрича настоящата смесица от синьо и червено, лилавеещия тюрлюгювеч, наречен от Асен Василев от “Продължаваме Промяната” “постигане на леви цели с десни политики”. Но това не е единственият политически хит на Икебаната.
2020-а, ирония облива Вожда, облива и любимите му домашни любимци от порода “мисирка превъзходна”, въобще “прекрасна държава”…
А-то и Б-то на политиката от последните години откриваме и в творчеството на Angelica Summer или Ангелина Летникова.
В Youtube канала на Летникова има не просто песен за Слави Трифонов, сочен от мнозина за основен виновник да сме на дереджето, на което сме сега. През втора цедка са минали още Бойко Борисов, закъде без него, Мая Манолова, “Отровното трио”, Веселин Марешки и Кристиян Шкварек, кандидат за евродепутат от ВМРО през 2019 г.
Ангелина Летникова помни всички тях и не им прощава…
Важното, драги избиратели, избирателки и избирателчета, е да помним великата мъдрост на суверена, тоест нашата собствена, че който пее, зло не мисли. Нито сред пеещите политици, нито сред осмиващите ги творци, нито сред упражняващите се в политиката музиканти. Но нека не забравяме и друга пословична мъдрост: не е луд който яде баницата, а който му я дава.
Лора Търколева, БНР
Статията Оркестър без име с (поне) 240 солисти е публикуван за пръв път на Temi.bg.
