/NovinarBG.com/ Почти 900 дни глад в пълно обкръжение, милион загинали, три хиляди разрушени и седем хиляди повредени сгради, десетки унищожени исторически и архитектурни паметници – това са резултатите от блокадата на Ленинград, която най-накрая беше вдигната точно преди 80 години. По време на операция „Януарски гръм“ съветските войски нанасят тежко поражение на група армии „Север“. За един от най-значимите дни на Великата отечествена война – в материала.
Запазване на „Искрата“
Хитлер гледа на Ленинград не само като на стратегически важна точка на картата, но и като на „символичен център“. Следователно неговите планове бяха наистина чудовищни: да доведе местните до бавна, болезнена смърт. И след това да изравни града със земята.
През септември 1941 г. три милиона души са в огнен капан. До края на 1942 г. остават 622 хиляди. Някои са евакуирани, но мнозина умират от глад – има катастрофален недостиг на храна. Ленинград е обкръжен от група от 730 хиляди войници.
Помощта тече на тънка струйка. Градът е свързан с основните сили единствено по небе и Пътя на живота – през Ладожкото езеро. Непрекъснато сменят маршрутите си, за да не попаднат под обстрела на нацистите. През лятото има шлепове.
Няколко пъти се опитват да пробият блокадата. Въпреки това германската група армии Север е много добре окопана и отблъсква атаките многократно. Червената армия няма достатъчно хора, просто няма къде да разпредели допълнителни части.
Всичко се променя след Сталинград.
Освободените сили са прехвърлени на Ленинградския и Волховския фронт. И на 12 януари 1943 г. започва операция „Искра“. Шест дни по-късно блокадата е пробита.
Още на 7 февруари първият влак с храна пристигна на Финландската гара. В Ленинград са върнати стандартите за доставка, установени за други индустриални центрове на страната. Това драматично подобрява положението на цивилните и войските на Ленинградския фронт. Стотици хиляди хора са спасени от гладна смърт.
„В деня, в който блокадата беше пробита, аз и майка ми отидохме да запалим свещи в храма “Преображение Господне“, който не беше затворена нито ден”, спомня си Ирина Зимнеева, оцеляла от блокадата. „Мама беше щастлива, че започва нов живот. Хората по улиците бяха оживени, въпреки силния студ. Говореше се само, че нашите са преминали в настъпление. И скоро започнаха да носят храна и собственото производство се възобнови. Още през 1943 г. Ленинградската сладкарска фабрика “Крупская” произвежда три тона бонбони.
Но пълното поражение на нацистите е все още далеч. След като получават подкрепления, задържат позициите си. И продължават да обстрелват града.
„Януарски гръм“
„До ноември 1943 г. врагът е принуден да изчисти почти две трети от територията на нашата родина, която е превзел. Но близо до Ленинград нацистите, след като се обграждат с мощна линия от отбранителни структури, продължават да подобряват позициите си и се надяват да ги задържат като основа на цялото ляво крило на Източния фронт“, спомня си след войната генерал Иван Федюнински, който командва 2-ра ударна армия на Ленинградския фронт от декември 1943 г.
През септември 1943 г. съветското командване научава, че германските войски искат да се оттеглят от града към така наречената линия „Пантера“: река Нарва – езерото Пейпус – Псков – Остров – Идрица. Въз основа на това започва планиране мащабна операция за разгрома на 18-та германска армия и пълното освобождаване на Ленинград от обсадата.
Има два варианта. Първият включва преследване на отстъпващите нацисти, за да се унищожат в движение и да не им се позволи да се закрепят на нови позиции. Вторият е пробив на ешелонираната отбрана, ако Вермахтът не отстъпи.
Хитлер забранява на 18-та армия да отстъпи. Операцията получава названието „Януарски гръм“. Общият план са едновременни атаки на Ленинградския и Волховския фронт по фланговете на 18-та армия в района на Петерхоф-Стрелна и Новгород. След това настъпление към Кингисеп и Луга. Победата тук създава предпоставки за освобождаването на балтийските републики.
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Срив на фронта
„Не мога да опиша как се почувствах, когато ни казаха по време на формирането, че най-накрая ще преминем в решително настъпление“, спомня си Иван Воробьов, картечар от 43-ти стрелкови корпус на 2-ра ударна армия. „Най-накрая ще видя моя роден Ленинград, ще прегърна жена си и двете си дъщери. От самото начало на войната отидох да ги видя. Но заедно с радостното очакване дойде страхът. Ами ако загина точно на прага на дома си? Но аз усърдно избутах тези мисли и разпалих омразата си към врага. Все пак трябваше да победим”, допълва той.
В операцията участват почти половин милион войници на Червената армия. Съветската страна има предимство в пехота, артилерия и танкове.
„Януарският гръм“ гръмва на 14 януари, когато войските на 2-ра ударна армия преминават в настъпление от предмостието на Ораниенбаум, а ден по-късно части и съединения на 42-ра армия напредват да ги посрещнат от близо до Пулково.
Голям брой противотанкови ровове и минни полета, както и ефективният немски артилерийски огън водят до големи загуби в танковите части. Въпреки това съветските войници упорито се придвижват напред, освобождавайки село след село. Много помага авиацията на 13-а въздушна армия.
На 20 януари главните сили на двете армии се срещат в района южно от Ропша. Те напълно обкръжиха и след това унищожиха останките от групата Петерхоф-Стрельна на Вермахта.
На следващия ден войските на 67-ма армия на Ленинградския фронт и 8-ма армия на Волховския фронт, забелязвайки, че врагът отстъпва, се втурват в атака. Основната цел е освобождаването на Красногвардейск, ключов възел на германските железопътни и магистрални комуникации. В допълнение, това прави възможно поемането на контрола над Октомврийската железница, главната артерия, свързваща Ленинград с останалата част от страната. Градът е освободен на 26 януари.
И на 27 януари официално обявяват пълното премахване на блокадата.
„Няма блокади!
„На този ден, 27 януари, по някаква причина радиото не работеше в нашата къща и аз и майка ми не знаехме нищо за дългоочакваното събитие за всички”, разказва ленинградецът Всеволод Инчик. “Вечерта изведнъж чух ужасен рев, но беше съвсем различен от звуците на вражески обстрел. Изскочих на улица Гороховая и видях прожектори в тъмното небе и ракети, летящи над Адмиралтейството. Стоях като омагьосан и само виковете на хората „Блокадата свърши! Няма блокада!“ ме извадиха от ступора. Беше празник: мъките ни свършиха.“
Салют от 324 оръдия гърми над града. Всички се ръкуват, прегръщат и плачат. Най-лошото е зад гърба им.
През годините на блокадата, според различни източници, са загинали от 600 хиляди до милион и половина души. Само три процента от тях са убити от бомби и артилерийски снаряди. Останалите измират от глад, студ и болести. Повечето са погребани в мемориалното Пискарьовско гробище.
Въпреки тежките загуби, градът се съживява много бързо. Хората се връщаха от евакуация. И след няколко десетилетия Ленинград и неговите предградия са възстановени до предишния си блясък. Северната столица не е загубила статута си на интелектуален и културен център на страната. Но тук не са забравени ужасите на блокадата.
Превод: В. Сергеев
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>Нов наш Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@pogledinfochannel/videos“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@pogledinfochannel/videos
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта: https://www.novinarbg.com
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
