Това не го очакваха: „неудобните въпроси“ на Сеголен Роаял за киевската пропаганда

/NovinarBG.com/ Демаршът на Роаял означава нейното пълно скъсване както с групата Aтали, така и с френския политически естаблишмънт като цяло.

Доскоро Сеголен Роаял се смяташе за образцов представител на европейския ляво-либерален мейнстрийм. Десетилетия наред Роаял беше не само „говорещата глава“, но и „мозъкът“ на лявоцентристкото движение във Франция. Освен това Роаял е своеобразна „икона” на третата вълна на феминизма с цялата му разнообразна специфика.

В края на 2000-те години тя често беше сравнявана с Хилари Клинтън, въпреки че Роаял определено създава впечатление за много по-ярка фигура от омразната съпруга на Бил Клинтън.

Лично и обществено

Политическата биография на Роаял започва с конфликт с баща й, полковник от френската армия, когото тя обявява за „домашен тиранин“ и съди за неплащане на издръжка. Тази линия беше продължена и в бъдеще – Роаял често се позиционира като борец срещу „мъжкия шовинизъм“.

През студентските си години тя се присъединява към Френската социалистическа партия и се запознава с бъдещия президент Франсоа Оланд. Като „прогресивна феминистка“, Роял реши да не регистрира брака си дори като „гражданско партньорство“. Въпреки това Роаял и Оланд живяха заедно тридесет години и двойката имаше четири деца.

Политическият възход

В края на 70-те години обещаващата млада двойка беше забелязана от един от архитектите на глобализацията Жак Атали, по това време съветник на френския президент Франсоа Митеран. Атали покани Роаял и Оланд в своята група референти. Роаял отговаряше за социалната сфера, младежката политика и здравеопазването, тоест за ключовите области, които тревожеха френския избирател по това време.

През 90-те г-жа Роаял заемаше министерски постове в социалистически правителства. В същото време популярността й непрекъснато нарастваше, Сеголен не напускаше страниците на френските таблоиди. Когато се родиха децата, нейните и на Оланд, цяла Франция веднага научи за това благодарение на медиите.

Звездния час на Сеголен Роаял дойде в средата на 2000-те, когато тя стана политическото лице на Социалистическата партия и през 2006 г. беше номинирана за кандидат за президент (между другото, въпреки подчертания скептицизъм на нейния граждански съпруг Оланд). Въпреки това, на президентските избори през 2007 г. тя загуби от Никола Саркози и като че ли предопредели загубата на Хилъри Клинтън от Тръмп през 2016 г. на президентските избори в САЩ.

В отбора на глобалистите

Поражението на Роаял на президентските избори се превърна в конфликт и раздяла с гражданския й съпруг Оланд. Въпреки това Роаял остана в редиците на Социалистическата партия, като продължи да заема официални постове както при бившия си съпруг Оланд, който по-късно беше избран за президент, така и при Макрон, който го смени. И дори след като подаде оставка, тя, очевидно, напълно и пълноценно остана в пачката на глобалистката номенклатура.

Ето защо, когато през 2022 г. маховикът на антируската пропаганда на омразата се задвижи с пълна сила, най-малко от нея можеше да се очаква несъгласие със случващото се. Роаял винаги е следвала политическия мейнстрийм и, за разлика от редица френски политици на първа линия, никога не е проявявала симпатии към Русия. Всъщност, не я проявява дори и сега.

Отхвърлянето на лъжите на киевския режим

Оказа се обаче, че само тя успя ясно и високо да заяви отказа си от ирационалната и фалшива пропаганда. Говорейки в ефира на BFM TV, Роаял обвини Зеленски и западните медии в необосновани лъжи. Тя постави под въпрос фейковете за „клането в Буча“ и „масовите изнасилвания“, припомни фалшивата снимка на „мъртвата бременна жена“ в Мариупол.

„Живеем в двадесет и първи век, къде са имената на жертвите, къде са доказателствата?“, зададе въпроса Роаял.

В отговор на вълната от агресивни нападки и обиди от страна на френските медии, Сеголен Роаял повтори критиките си към властите в Киев за „пропагандираната от тях война“.

„Не отричам казаното, защото съм права. Загубихме свободата на словото спрямо нашите съюзници, преди всичко САЩ, които са основният получател на изгоди от конфликта в Украйна. Всички експерти знаят това: пропагандата на войната използва страха, терорът води до ескалация на конфликта. Помислете за нахлуването в Ирак. Всичко се оказа лъжа“, – каза Роял.

Освен това Сеголен каза, че пропагандата за война „пречи на мирното уреждане“ и че трябва да бъде забранено засилването на войната чрез насаждане на страх, както прави кабинетът на Зеленски. И, което е особено важно, политикът призова да не се премълчават престъпленията на киевския режим, извършени срещу руските военопленници.

Версии за причината за деянието

Човек може само да гадае какво е накарало Роаял да направи крачка отвъд „червените знамена“ на глобалисткия мейнстрийм. Какви са нейните мотиви? Може би смяташе Европейския съюз (с политически доминиращата роля на Франция) за флагман на глобализацията и не можеше да се примири с ликвидирането на стратегическата автономия на ЕС и икономическото ограбване на Европа, организирано от американските партньори в „трансатлантическо единство“.

Или може би тя искрено е споделяла доктрините на левия прогресивизъм от 90-те и 2000-те и сега е в шок, че те са заменени в Европа от яростния милитаризъм? Или може би е нещо лично и Роаял си спомня младостта, когато тя, подобно на хиляди френски студенти, отиваше на мирни митинги?

Да останеш Човек

Във всеки случай говорим за безкористни, немеркантилни мотиви, тъй като Сеголен няма да се върне в голямата политика. Трябва да се разбере, че демаршът на Роаял означава нейното пълно скъсване както с групата Атали, така и с френския политически елит като цяло.

В продължение на десетилетия, съпътствайки стратегическите проекти на глобалистите, Роаял в крайна сметка отказа да прекрачи границата, след която човек престава да бъде човек и се превръща в бездушен лъжец. Дори предвид факта, че Роял се пенсионира и си почива, този случай е безпрецедентен.

Той показва, че човешкият фактор е все още онази много непозната величина, чието действие е непредвидимо за архитектите на глобализацията.

Превод: ЕС

Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели