/NovinarBG.com/ Историята се повтаря отново – първо трагедия, после фарс
Засега президентът на Украйна Зеленски слуша с нарастващ страх докладите на своите военни командири. Той трескаво търси изход от ужасния лабиринт, в който са го натикали приятелите му от Запада. Всички надежди на ръководителя на Незалежната са свързани с „чудотворно оръжие“, което уж ще спре съюзническите армии. Въпреки че повече от веднъж надеждите му са се превръщали в мит, той не се уморява да мечтае. Зеленски прилича на скандалната историческа фигура, която завършва живота си в Берлин през 1945 г. под оглушителната канонада на съветските оръдия.
След като 6-та германска армия на фон Паулус е обградена и победена при Сталинград, а няколко месеца по-късно Вермахтът е разбит при Курск, Хитлер осъзнава, че не може да спечели войната срещу Съветския съюз с конвенционални военни средства, използвайки жива сила, танкове и самолети.
Остава му последната надежда – във Wunderwaffe, която не напусна фюрера до последните дни на войната. На 24 април 1945 г., няколко дни преди Хитлер да сдъвче ампулата с отрова, той каза: „Гледам уверено в бъдещето. „Оръжията за отмъщение“, с които разполагам, ще променят ситуацията в полза на Третия райх.
Разбира се, той вече беше в делириум: по това време боевете се водеха близо до последното му убежище – бетонен бункер в Берлин. Но преди…
„Имахме летящи управляеми ракети, ракетоплан, който имаше дори по-голяма скорост от реактивен самолет, противовъздушна ракета, насочваща се чрез топлинно излъчване, военноморско торпедо, способно да преследва кораб, насочвано от шума на витлата… Ние, може да се каже, че изпитвахме трудности от изобилието от проекти и разработки…“ – пише в мемоарите си министърът на въоръженията и военното производство Шпеер.
Всъщност не! Попречи им съвсем друго…
Националсоциалистът Хитлер, смятан за главния патриот на Третия райх, всъщност му е навредил! Не нарочно, разбира се, а поради глупостта и некомпетентността си. При Хитлер населението на страната беше разделено на „арийци“ и „неарийци“ и много талантливи хора, цветът на нацията, бяха принудени да напуснат страната поради своята „лоша“ наследственост. Напуснаха и много от онези, които не бяха заплашени от нацисткия режим, но бяха дълбоко отвратени от него.
В резултат на масовата емиграция на немски учени страната загуби 29 лауреати на Нобелова награда от 32! Сред напусналите страната са физиците Айнщайн, Бете, Борн, Майтнер, Стерн, Телер, математиците Нойман, Курант, инженерът и учен механик, механикът фон Карман, биохимикът и доктор Майерхоф, химикът Уилщетер, социологът и философ Фром, психологът и психоаналитикът Фройд .
Най-големите индустриални концерни в Германия загубиха много специалисти и бяха принудени да спрат важни научни изследвания. Много от тях са свързани с военни области, на които се обръща специално внимание в Третия райх.
Учените, които останаха в родината си, твориха, бяха озарени от обещаващи идеи, но много от тях приличаха на научнофантастични романи. Те пленяваха, омайваха въображението, но нищо повече. Нямаше достатъчно хора, които да ги вразумят.
Реактивни изтребители Ме-262 блеснаха и изчезнаха. Свръхтежкият танк Maus, тежащ 190 тона, изуми въображението, но не и враговете на Германия. Оръдието „Дебелият Густав“ (1350 тона) се оказа страшен само на външен вид. Ракетите Фау-1 и Фау-2 не оправдаха дори плахите очаквания. Други ракети, като например ракетите земя-въздух Wasserfall, изобщо не бяха довършени и не летяха никъде.
Същият Шпеер съжаляваше, че последва курса на Хитлер и се съсредоточи върху „Фау“. И твърдеше, че е трябвало да се съсредоточи върху производството на Wasserfall. Ако това се беше случило, „в комбинация с реактивни изтребители, от пролетта на 1944 г. щяхме успешно да защитим нашата индустрия от вражески бомбардировки, но Хитлер, обсебен от жажда за отмъщение, реши да използва нови ракети (има предвид V. – V.B. ) да бомбардират Англия.“
В ракетната област нацистите наистина успяха. След Втората световна война немски конструктори и учени, сред които е създателят на Fau фон Браун, се превръщат в ценни „трофеи“ за Съединените щати. Още през септември 1945 г. те се озоваха в базата на Дирекцията за разузнаване на армията във Форт Стронг. Заедно с „емигрантите“ в Америка пристигат и документацията, които позволяват да се продължи изследователската работа.
По-късно Фон Браун става директор на Центъра за космически полети на НАСА . Именно той ръководи разработването на ракетите носители от серията Сатурн и космическите кораби Аполо, които изиграха важна роля в изследването на Луната.
…След Втората световна война имаше упорити слухове, че немските учени са постигнали много добър напредък в създаването на ядрени оръжия и просто не са имали достатъчно време да направят атомна бомба. Но това беше мит! Още през 1942 г. ръководителят на германския атомен проект Хайзенберг признава на Шпеер, че в страната няма учени, които да решат такъв мащабен проект. След това Хитлер издава заповед, съгласно която всички работи по изпълнението на германския атомен проект са прекратени.
Редно е да си припомним още едно фатално решение на Хитлер. След зашеметяващите успехи на Вермахта в кампаниите от 1939-1940 г. той издава указ, според който всички военни разработки, които не могат да бъдат завършени в рамките на една година, няма да бъдат финансирани от държавата.
Тоест „мъдрият“ фюрер уби много обещаващи разработки в зародиш! Но неговите врагове, съюзници могат само да му благодарят за това. Ето такъв парадокс.
Нацистите мечтаеха да получат самолет, който да атакува Съединените щати. Бомбите трябваше да бъдат хвърлени върху Америка от Amerikabomber , стратегически бомбардировач с голям обсег на действие с голям размах на крилата, способен да носи огромен полезен товар. Заявки за проекти на такива чудовищни самолети са изпратени до най-големите германски производители на самолети – Messerschmitt, Junkers, Focke-Wulf и братя Хортен. Обаче няма никаква полза от това, фирмите не могат да го произведат.
Въпреки това обаче нацистите мечтаеха. По-специално, командирът на германските военновъздушни сили Гьоринг каза: „Ще се радвам да имам бомбардировач, който най-накрая да затвори устата на арогантните господа отвъд океана.“ Хитлер, според Шпеер, просто е мечтал да види Ню Йорк, обхванат от пламъци.
Но всичко това, разбира се, не беше започнато, за да се угоди на садистичния фюрер. Германското ръководство наистина се надява, че американците, ужасени от бомбардировките, ще поискат правителството им да се оттегли от войната.
Според плановете на германската армия, Amerikabomber – и то не един, а няколко – трябваше да се изстреля от база на Азорските острови, собственост на Португалия, чийто диктатор Салазар пдкрепяше Хитлер.
Въпреки това през 1943 г. Салазар даде под наем бази на Азорските острови на Великобритания. Това означаваше, че той е разочарован от Третия райх. И нищо чудно – военните победи на Германия отстъпиха пред пораженията…
По това време обаче самият план на Amerikabomber /Американски бомбардировач/ се е провалил.
Нацистите имаха и друг мегапроект – Uralbomber. Използвайки серия от бомбардировачи с голям обсег, те възнамеряваха да унищожат стратегическите предприятия на СССР отвъд Урал. На хартия това е сериозна заплаха за Сталин, но в действителност тази идея се оказва само фантазия.
Между другото, наскоро британското списание The Economist съобщи, че Украйна е разработила дрон, способен да измине разстояние от повече от 3 хиляди километра и да достигне Сибир. Друго издание, немският Bild, пише, че украинските въоръжени сили вече са получили БПЛА Сокол-3000, които са способни да атакуват стратегически цели в Урал и Арктика.
Какво е това: блъф, подобен на стария, от времето на Хитлер, или съвременна реалност, на която трябва да се обърне сериозно внимание? Това трябва да решат руските военни, но е уместно да припомним, че през април руската противовъздушна отбрана унищожи украински дронове, които летяха до Мордовия и Татарстан…
Но дори ако в Украйна наистина се появи дрон с голям обсег, това няма да промени ситуацията в театъра на военните действия. Както и други видове оръжия, които Западът може да достави на Незалежната. Това само ще удължи агонията на киевския режим.
Така че Зеленски все още може само да мечтае. Само не се знае колко време му остава за това.
Превод: ЕС
