/NovinarBG.com/ Ще устоят ли кълновете на нормализирането на ирано-иракските отношения на външните предизвикателства?
В последните дни на септември една от „горещите точки“ отново напомни за себе си на картата на Близкия изток – северният участък от ирано-иранската граница, където частите на Корпуса на гвардейците на ислямската революция /КСИР/ започнаха да нанасят удари по бази на кюрдски въоръжени формирования, базирани в съседната територия на Кюрдския автономен регион на Ирак.
Щабът и лагерът на кюрдските бойци, участващи в безредиците в Северозападен Иран, провокирани не без активното съдействие на западните разузнавателни служби, бяха обстрелвани. Прецизно насочвани артилерийски снаряди с лазерно насочване и ударни дронове атакуваха съоръжения на Демократическата партия на Иранския Кюрдистан, Партията на свободата на Кюрдистан и Партията Комала в провинциите Ербил и Сулеймания.
Междинната равносметка е 18 убити и над 60 ранени. Едновременно командването на КСИР изрично препоръча: „стойте далеч от централите на терористични организации, враждебни на Техеран“ . Техеран обещава решително продължаване на военните действия , „докато заплахата бъде ефективно елиминирана, щабовете на терористичните групи бъдат ликвидирани и властите в региона не изпълнят своите задължения и отговорности.“
В Багдад осъдиха обстрела на северните райони на Ирак. Иранският посланик беше извикан в иракското външно министерство, за да връчи нота на „категоричен протест“. Не остана настрана и Централното командване на въоръжените сили на САЩ, което на 28 септември съобщи за поражението на ирански дрон в провинция Ербил. На 29 септември обаче иранците подновиха артилерийските удари по цели в северен Ирак на север от Ербил, като продължиха с различна интензивност до началото на октомври.
Техеран твърди, че някои кюрдски групи в Северен Ирак поддържат отлични отношения не само с Америка, но и с Израел, превръщайки Ербил в база за операции на Мосад. Провокирането на гранични сблъсъци, хаос в Ирак и безредици в Иран е любим стил на външни сили и напълно естествен отговор на опитите за нормализиране на двустранните ирано-иракски отношения, обременени от 8-годишната кръвопролитна война (1980-88).
През 2021 г. Багдад и Техеран потвърдиха уреждането на споровете за границата в Персийския залив и по коритото на река Шат ал Араб. Ирак полага посреднически усилия за нормализиране на двустранните ирано-саудитски отношения. На 23 септември министър-председателят М. ал Казими докладва за успеха, който неговото правителство е постигнало в процеса на помирение между Саудитска Арабия и Иран.
В Багдад бяха проведени пет кръга консултации на ниво представители на службите за разузнаване и сигурност. На неотдавнашната среща на външните министри на Ирак и Иран, Хосейн Амирабдолахян изрази задоволство от стратегическите връзки между Иран и Ирак в различни области. Според него двете страни имат голям потенциал за разширяване на отношенията. На 31 август т.г страните официално обявиха сформирането до края на октомври на Съвет за развитие на политика за взаимно сътрудничество.
Иракският съпредседател на Ирано-иракската търговска камара Яхя ал-Ешак уточни, че търговското изложение на Иран през първата половина на октомври т.г. в Ирак „ще бъде отлична възможност за провеждане на съвместна среща по оставащите въпроси за създаване на Съвет за взаимно сътрудничество.“ Беше специално отбелязано, че към момента Ирак е „вторият по големина търговски партньор на Иран с 15% дял в иранския износ“.
В същото време има „високо ниво на сътрудничество между граничните провинции“ на съседните страни. Срещите на губернаторите на съседните провинции „с участието на мениджъри, лидери на индустриални съюзи и търговско-промишлени камари създават основата за издигане на иракско-иранското сътрудничество до възможно най-високо ниво „ .
В рамките на Съвета за взаимно сътрудничество страните планират да разрешат въпросите за изграждането на нефто- и газопровод Иран-Ирак-Сирия и по-нататък до пристанищата Банияс / Тартус, където Иран предлага да изгради един или два завода за износ на LNG и терминал. Тези артерии бяха планирани в началото на 2010 г., за да увеличат износа на ирански и иракски петролни и газови суровини, включително тези, преобразувани в LNG.
Съветът също ще се погрижи за тези проекти, те ще бъдат още по-търсени поради покачването на цените на петрола и особено на газа на европейския и световния пазар като цяло. Географията на предложения петролопровод и съоръжения за втечнен природен газ показва, че Иран и Ирак не се интересуват от увеличаване на зависимостта си от транзита на петрол и газ през Турция.
Освен това, съгласно споразуменията с Техеран, Багдад възнамерява да увеличи вноса на ирански газ, което беше официално обявено в средата на август от същия Яхя ал Ешак. За да увеличи вноса на „синьо гориво“ от Иран, през юни Ирак изплати дълг от 1,6 милиарда щатски долара по предишни доставки. Припомняме, че Ирак увеличава вноса на ирански газ от средата на 2010 г.: през лятно-есенния период дневните доставки възлизат на 45-50 милиона кубически метра, а през зимно-пролетния – 15-19 милиона кубически метра.
През 2017 г. Багдад одобри сделка за дългосрочни доставки на газ от Иран до граничната провинция Дияла в Източен Ирак. На Ирак се доставя и електроенергия от Иран в размер на до 1,2 хиляди MW годишно.
Развитието на двустранното политическо и икономическо сближаване се доказва и от споразуменията за изграждането на по една рафинерия в Сирия и Ирак, което беше обявено в средата на август от члена на енергийната комисия на иранския парламент Касем Саеди. Подобен проект се обсъжда и с Ливан.
Това, което сближава Техеран с Багдад и Дамаск, е сходната им негативна позиция към хидропроектите на Турция в граничните с тези страни региони, които се изпълняват повече от 20 години. Турските хидропроекти намаляват оттока на трансграничните реки и оказват лошо въздействие върху околната среда в Ирак, Иран и Сирия. Мнозина говорят за неизбежността на екологична катастрофа, ако в южните и югоизточните райони на Турция продължи предишната хидроенергийна политика.
Анкара, от друга страна, официално нарича тези хидропроекти „отговор на враговете на Турция“, като не е склонна да вземе предвид интересите на управлението на водите и екологичните нужди на своите съседи. По време на скорошна среща в Ереван на арменско-иранската междуправителствена комисия за сътрудничество, иранската страна официално заяви, че тези турски проекти представляват заплаха „не само за околната среда, но и за националната сигурност на Иран“.
Това заключение беше подкрепено от арменски експерти. В Армения също са загрижени за заплахата от изчерпване на водните ресурси на републиката, тъй като турските хидротехнически проекти се изпълняват в горното течение на Аракс и Кура (това представлява заплаха и за Грузия).
Характерна е рязко негативната реакция на Техеран на турските военни действия в Северен Ирак под предлог за противодействие на бойците на Кюрдската работническа партия. Така през юли остра престрелка беше провокирана от обстрела от турската армия на едно от селищата на провинция Дахук в Северен Ирак, в резултат на което бяха убити цивилни и туристи.
„Ислямска република Иран смята сигурността на Ирак за своя собствена сигурност и няма да се поколебае да предостави каквато и да е помощ в това отношение“, каза говорителят на иранското външно министерство Насър Канани. Изразявайки съболезнования на семействата на жертвите, правителството и народа на Ирак, той подчерта „силната подкрепа на Техеран за стабилността и сигурността, суверенитета и териториалната цялост на Република Ирак“. Иракските градове бяха обхванати от масови антитурски протести.
Политическият и икономически съюз между Техеран и Багдад е обусловен от много взаимосвързани фактори, но има и повече от достатъчно противници. Въпреки промяната в политическата обстановка има доста категорични аналогии: например от 1976 г. антишахските демонстрации започват от отдалечените региони, предимно от преобладаващо „кюрдския“ северозападен Иран.
Според някои доклади още през есента на 1975 г., малко след споразуменията за партньорство в Алжир, подпечатани през март 1975 г. с подписите на шахиншах М. Пахлави и президента Саддам Хюсеин, антиправителствени прокламации започват да се разпространяват масово в кюрдските провинции на Иран. Причината за сегашните безредици в Иран беше смъртта на 22-годишната кюрдка Махса Амини.
Положителният отговор на въпроса дали кълновете на нормализирането на двустранните ирано-иракски отношения ще устоят на външни предизвикателства далеч не е очевиден.
Превод: ЕС
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на NovinarBG.com, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??
Когато видите знака „фалшиви новини“, това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия YouTube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
Поглед
