Взехме Маринка, режем Авдеевка, смачкваме Кринки: „Но не става дума за развитие на успеха.“

/NovinarBG.com/ Главното събитие на изминалата седмица, разбира се, беше освобождаването на голямо предградие на Донецк, което беше под украинска окупация в продължение на девет дълги години. Но нашите успехи не се ограничаваха само до това: руската пехота, танкисти, артилеристи и пилоти на безпилотни самолети постигнаха редица победи.

За пълното освобождаване на Маринка се съобщаваше няколко пъти. За първи път това беше на 1 декември, когато нашите щурмови групи успяха да достигнат югозападните покрайнини на града и да издигнат руското знаме над една от крайните къщи. ВСУ обаче продължиха да държат северозападната част, по протежение на улица Иван Франко, и на нашите бойци бяха необходими следващите две седмици, за да изгонят врага от тази част на града.

Напредъкът беше бавен, но методичен: на 12 декември руският флаг беше издигнат над последната къща на улица Кащанова. Към петък сутринта, 15 декември, врагът удържа 2% от общата площ на града.

98 процента успех

Всъщност няколко къщи в малък „джоб“ са под контрола на украинските въоръжени сили. От юг тези позиции са защитени от нашите настъпващи части от езерце, но от север врагът вече е заобиколен и ако украинците не се оттеглят, скоро ще бъдат пленени.

Ако се придържаме към чисто формалистичен подход, то пак не може да се каже, че Маринка е взета окончателно. Но ако оценим ситуацията в същността и значението на случващото се, тогава освобождението на града е свършен факт,

– казва източник на Царград в опълчението.

Подразделенията на 150-та мотострелкова дивизия започнаха да настъпват към село Победа, разположено южно от Маринка. Това означава, че въоръжените сили на Украйна, които остават в града, вече не са кост в гърлото, а група притаили се войници, които просто чакат съдбата си.

Можем да кажем, че командването на ВСУна Украйна ги остави там за клане, за да спечели време за закрепването на по-голямата част от подразделенията, изтеглени от Маринка към Георгиевка, Максимиляновка и Курахово,

– обяснява нашият експерт.

Противникът се окопава на нови линии и не бърза да изостави напълно безнадеждни позиции. От наша страна тази ситуация също се разбира, така че цяла седмица Георгиевка и Максимиляновка бяха бомбардирани от самолети и обстрелвани от артилерия.

Да продължим ли настъплението?

Успехът в Маринка наложи въпроса: какво следва? Ще настъпят ли нашите войски към Курахово или ще се обърнат на юг, за да ударят в тила Угледарската групировка на противника?

Военният експерт, бивш старши лейтенант от Народната милиция на ДНР Александър Матюшин в разговор с наблюдател на Царьград отбеляза, че понастоящем разговорите за по-нататъшно решително развитие на успеха не работи.

Дори и при цялото си желание да напредваме по-нататък към Курахово, нямаме сили. Нашите резерви са привлечени към Авдеевското направление. Съответно, след края на битката за Маринка, бойците, проучващи отбраната на противника, ще се консолидират и прегрупират за следващата атака,

– обясни нашият събеседник, който е пряко запознат със ситуацията на този участък от фронта.

С други думи, с голяма степен на вероятност може да се предположи, че освобождаването на града ще бъде последвано от известна пауза. Ситуацията обаче може да се развие по различен сценарий, ако командването реши, че Мариинското направление е перспективно и прехвърли нови сили в този район.

В този случай не може да се изключи не само атака на запад или завой на юг, към Угледар, но и удар на север с цел отрязване на тила и фланга на групировката на противника, разположена по Красногоровско – Нетайловската линия. Тази групировка оказва натиск отпред и от фланга върху южната челюст на клещите за да се затвори капакът на авдеевския котел с удар през Северное и Тоненькое.

Aвдеевка: стиснахме я и срязваме

При самата Авдеевка се водят ожесточени боеве. Въпреки тежките метеорологични условия, битката се водеше тези дни както на северната, така и на южната стена на корниза.

Във вторник, 12 декември, движейки се от станция Ясиноватая-2, нашите щурмови групи навлязоха в градските райони на Авдеевка. Групата, настъпваща към града от изток, успя да превземе вилната зона Виноградники, да заобиколи пясъчната яма и да започне битка на улица Колосов. Започна атаката на Авдеевка.

По правило градските битки са най-трудният, най-бавният и най-кървавият метод за водене на война. Но в случая с Авдеевка има нюанс.

Почти целият град се състои от едноетажни сгради на местните жители. В югозападната част обаче има многоетажни жилищни блокове, които от своя страна граничат с неголяма индустриална зона,

– казва източникът на Царград от опълчението.

Поради тази особеност на устройството на града, най-трудните зони за овладяване са разположени по краищата на града, а централната му част е коридор, където атакуващите групи могат да разчитат на подслон от вражески огън и няма да се налага да щурмуват многоетажни “кули” и масивни железобетонни сгради.

Движението в тази посока трябва да доведе атакуващите групи до жп гара Авдеевка в микрорайона „Химик“.

Ако този сценарий се осъществи, нашите войски ще могат да разделят Авдеевския укрепен район на няколко части, които няма да имат връзка помежду си и чиито снабдителни линии ще бъдат прекъснати или взети под огневи контрол.

На север украинските отбранителни сили, изградени около филтрационната станция на Донецк, ще останат почти напълно обкръжени.

На югозапад – административният център на града и три микрорайона с многоетажни сгради.

На северозапад има огромен коксохимически завод.

В края на седмицата се появи информация за тежки загуби на 47-а механизирана бригада на украинските въоръжени сили, която се бори със северната „челюст“ на клещите на нашата атакуваща група. Според американски медии:

47-ма бригада на ВСУ беше на ръба на гибелта поради дефицита н снабдяването с боеприпаси.

Сами отбелязваме, че 47-ма бригада се счита за една от най-елитните във ВСУ. Именно тя получи много „Леопарди“ и „Брадли“, с чиято помощ трябваше да пробие „Линията Суровикин“. Поделението е и едно от най-медийно прочутите в украинската армия, така че тежките загуби в редиците му не могат да не радват.

Херсонският „цирей“ се спуква

Добрите новини започнаха да идват от района на Херсон: двумесечното смилане на украинската морска пехота започна да дава плодове. Въпреки продължаващото снабдяване с пушечно месо, украинското предмостие в Кринки започна да се разпада.

На 13 декември въоръжените сили на Украйна се оттеглиха от източната част на селото и нашите бойци извършиха серия от набези на юг от така наречените оранжерии, съседни на гората. Твърде рано е да се говори за поражението на врага, но той очевидно нямаше сили да разшири плацдарма.

Всички идващи подкрепления се използват за компенсиране на загубите и дори този разход на човешки материал не им позволява да поддържат всички заети преди това позиции. Според нашите оценки, броят на украинския гарнизон на предмостията е намалял приблизително наполовина в сравнение с пиковите стойности,

– казва източникът ни от опълчението.

На този фон стана особено ясно, че основният проблем не е пехотата на противника, а неговите безпилотни самолети и минохвъргачни батареи, разположени на островите. Отбелязва се, че противникът е усъвършенствал използването на големите селскостопански дронове „Баба Яга“. Машината, създадена за аграрни нужди, се използва като носител на FPV дронове, използвани за удари.

Врагът използва хексакоптерите „Баба Яга“ като своеобразни „самолетоносачи“, доставящи FPV дронове на разстояние над 15 км, след което те са в състояние да покрият още 15 км на собствен ход. Елиминирането на точките за изстрелване на БЛА ще бъде фатално за плацдарма на врага,

– съобщава телеграм каналът „НгП раZVедка“.

На Север: пълзящо настъпление

Продължава пълзящото настъпление на нашите части в района на Купянск. Контролната зона се разширява северно и южно от Бахмут. Беше съобщено, че нашите щурмови части успяха да се закрепят близо до магистралата Григоровка-Богдановка, а също така да напреднат към Орехово-Василевка.

Като цяло засега всичко изглежда така, сякаш руската армия е тръгнала към обкръжаването на Часов Яр. Невъзможно е да се превземе градът от Бахмут поради особеностите на терена. Следователно нашите войски първо ще се консолидират на същата линия от хълмове, на които се намира Часов Яр, а след това ще тръгнат към града. Но това вече ще е битка догодина.

Главният извод

Коментирайки случващото се на фронтовете, Александър Матюшин отбеляза, че ние не само успяхме да устоим на мощното настъпление на украинските сили и на силите на НАТО, които ги подкрепяха, но и завзехме инициативата.

Бихме искали да отбележим, че битката за Авдеевка навлиза в последния си етап: по един или друг начин градът при всички случаи ще бъде превзет. Опитът да се удържи непосилното бреме доведе ВСУ до там, че украинската армия изтегли свободни ресурси откъдето можа, като по този начин улесни нашата офанзива край Бахмут, Купянск и Маринка.

Десантната операция на украинските въоръжени сили в Херсонска област също е към безславен край. Като добавим към това и безпрецедентната хакерска атака, която остави цялата Незалежная без интернет, мобилни комуникации и банкови услуги за ден, плюс ударите „на конвейер“ от „Гераните“, към които през последните дни бяха добавени изстрелвания на хиперзвуковите „Кинжал“, можем да кажем, че изминалата седмица беше една от най-продуктивните през изминалата година.

И има всички основания да се смята, че в бъдеще събитията ще се развиват прогресивно.

Превод: ЕС

Нов наш Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes

Влизайте директно в сайта: https://www.novinarbg.com 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.

Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели