/NovinarBG.com/ Превратът в Нигер, извършен още в първия ден на срещата на високо равнище Русия-Африка, принадлежи към категорията „не можете да си го представите нарочно“, защото показва, че никакви трикове и пропаганда не могат да прекъснат реалните исторически процеси.
Каква е символиката на преврата в Ниамей? Фактът, че дори на етапа на подготовка за срещата на високо равнище Русия-Африка, около нея се разигра сериозна геополитическа борба: западните страни, начело със Съединените щати, упорито се опитваха да убедят африканските държави да откажат да пътуват до Санкт Петербург или поне да понижат статуса на своите делегации. Някои държави в крайна сметка се ограничиха да изпратят министри вместо президенти, а девет от 54 страни не издържаха на натиска, решавайки изобщо да не участват в срещата на върха – и една от тях беше именно Нигер. Но в четвъртък президентът на Нигер Мохамед Базум беше свален от собствената си охрана и дори чифт руски знамена се появиха на демонстрации в столицата в подкрепа на пучистите. Естествено, Русия няма нищо общо с преврата – в Ниамей дори няма наше посолство, но безпокойството на Запада не е намаляло от това. В крайна сметка през последните години Нигер се превърна в най-важната военна точка за Франция и Съединените щати, особено след като Париж загуби влияние в съседните Мали и Буркина Фасо. И къде бяха техните лидери по време на преврата? Точно така, в Санкт Петербург, на среща с Путин.
Не, Западът не обвини Русия за преврата в Нигер, но те се притесняват, че сега бойците от “Вагнер”, които вече присъстват в съседните страни, може да са вече в тази страна и Русия ще запише поредната държава от Френска Африка в своя актив. Тоест какво става? Докато Държавният департамент и френското външно министерство (както и служителите на Великобритания и ЕС) работеха върху африканските лидери, за да ги убедят да не ходят в Русия, поредната страна от западния лагер попадна ли в руски ръце и без никакви усилия от страна на Путин ? Не, всичко е много по-просто: докато Западът се бори с руското влияние в Африка, очевидно прозападните управляващи губят власт. В крайна сметка Базум е убит не от проруската ориентация на свалилия го пълководец (тя не съществува), а от факта, че е слаб и зависим владетел. И тази слабост се прояви, наред с други неща, в отказа на делегацията на Нигер да участва в срещата на високо равнище в Санкт Петербург. Един силен владетел не би се поддал на натиска на Запада, както направиха конгоанецът Денис Сасу Нгесо или угандиецът Йовери Мусевени, които пристигнаха в Москва.
Изказванията им на срещата бяха сред най-интересните – и въпросът не е, че и двамата имат богат опит в управлението на страните си (Сасу Нгесо управлява – с кратко прекъсване – повече от 40 години, среща се и с Брежнев, а бившият партизан Мусевени ръководи страната вече 38 години), и че те са силни независими фигури, не е възможно да се окаже натиск върху тях, не могат да бъдат принудени да се откажат от това, което смятат за важно за укрепването на националния суверенитет. Подобно на Пол Бия, който управлява Камерун вече 43 години, въпреки всичките широки връзки с Франция, този патриарх на африканската политика също дойде в Санкт Петербург. И тези трима опитни и интелигентни президенти седнаха на една маса с младите лидери на Мали и Буркина Фасо – 40-годишният полковник Асими Гойта и 35-годишният капитан Ибрахим Траоре, които дойдоха на власт съвсем наскоро (Траоре не е дори и на година), но са готови да защитават интересите на своите страни.
Речта на Траоре на срещата на високо равнище като цяло беше много искрена. Извинявайки се на по-възрастните (и много по-възрастните, например Бия вече е на 90 години), той каза: „Необходимо е ние, ръководителите на африканските държави, да спрем да се държим като марионетки, които скачат всеки път, когато империалистите дърпат конците.“ А капитанът завършва речта си напълно революционно: „Достойнство, уважение към нашите народи! Победа за нашите народи! Благодаря ви, другари. Родина или смърт!“
Траоре представлява бедна, но много интересна страна: бившата Горна Волта през 80-те се преименува на „Родината на честните хора“, а в същото време друг капитан, Томас Санкара, който след убийството се превърна почти в общоафриканска легенда заради своята честност и загриженост за обикновените хора. Между другото, Санкара не беше нито протеже на СССР, нито комунист – той просто искаше да оборудва страната си на принципите на справедливостта, което е невъзможно, включително без борба с неоколониализма, защото Западът все още иска да контролира африканските държави . Някъде все пак успява, но като цяло тенденцията към истинска деколонизация е ясно видима – Африка използва за това и засилената конкуренция между световните сили.
Китай, Турция, арабските страни, Япония, Индия, Южна Корея, Бразилия – всички те проявяват голям интерес към Африка, нейните богатства и потенциал. Това е последният континент с нарастващо население, чието потребление ще нараства. Да не говорим, че в Африка има огромен дефицит на почти всякаква инфраструктура –енергийна, транспортна, социална. Така че още сега Западът има огромна конкуренция в Африка – същият Китай отдавна е изместил Съединените щати в търговията и инвестициите. А Европа трябва да устои на нарастващия натиск на богатите страни от ислямския свят към Африка (голяма част от която принадлежи към ислямската умма). При тези условия Русия се връща в Африка, където ни помнят добре през 1960-1980-те години и където не сме били в съветските години.
Защо Русия има нужда от Африка и защо Африка има нужда от Русия? На Запад има ясен шаблон за отговор: Русия използва Тъмния континент, за да демонстрира, че не е в международна изолация, а африканските лидери се нуждаят от Москва като доставчик на оръжия и за укрепване на техните режими с помощта на руски ЧВК . Тази проста пропаганда няма нищо общо с реалността – „изолацията“ на Русия е единствено от страна на Запада, без да засяга нито Азия, нито Латинска Америка, а в съвременния свят можете да закупите оръжие от Китай, от Франция.
Русия се нуждае от Африка, защото е както огромен разрастващ се пазар за стоки и технологии (от зърно до атомни електроцентрали), така и важна сфера на геополитическо влияние (което се измерва, наред с други неща, във военни бази, гласуване в ООН, и така нататък).
А за африканците Русия е изпитан във времето партньор, който наистина се различава от Запада и по цели, и по методи, и по собствена същност. Освен това беше различно както в съветските години, така и сега. Ето какво говори Владимир Путин на срещата: „Традиционните ценности са в основата на нашата идентичност, нашето съществуване и нашия суверенитет. Разбира се, това е в основата на нашата държавност. Това, разбира се, обединява Русия и по-голямата част от хората, които живеят на африканския континент, огромното мнозинство от африканските страни.“
Традиционните ценности са не само семейството и религията, но и желанието, способността да живееш по своя си начин, идеи и идеали. И тук Русия наистина е пример за Африка, защото многократно е доказвала и доказва възможността за самостоятелно развитие. Тоест това, за което Африка мечтае, към което се стреми.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта https://www.novinarbg.com .
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
