Зам.-директорът на НСО: Даваме на съд Георги Семерджиев за убийството на двете жени
Ясен Тодоров e роден на 27 декември 1968 г. в София. Магистър е по специалностите „Право“, „Охрана на обществения ред и борба срещу престъпността“, „Спортна журналистика“ и „Нова българска история”. Бил е следовател в Столична следствена служба, инспектор в Инспектората към ВСС. От 2012 г. до 2017 г. е член на ВСС и председател на неговата Етичната комисия. През 2018 г. се връща като следовател в Национална следствена служба (НСлС), а от декември 2021 г. е неин заместник-директор. Член е на УС на Камарата на следователите в България. Женен е, има три деца.
– Г-н Тодоров, докъде стигнаха знаковите разследвания – ще бъде ли предаден на съд Георги Семерджиев, който катастрофира на столичния бул. „Черни връх” на 5 юли, при което загинаха две млади жени?
– Разследването е в изключително напреднала фаза. Много интензивна беше работата на следователите от Национална следствена служба в първите часове след престъплението по т. нар. „горещи следи“. Тогава беше установено местонахождението на Георги Семерджиев и същият беше задържан. При претърсването на обитаваното от него жилище и при повторните огледи бяха иззети веществени доказателства, доказващи авторството на деянието. Събраните доказателства бяха изцяло кредитирани от Софийския градски и Софийския апелативен съд и на обвиняемия Семерджиев беше наложена най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Изготвени са и заключенията по повечето от назначените експертизи. В скоро време предстои разследването да бъде приключено и обвиняемият Семерджиев да бъде предаден на съд.
– Установи ли се категорично ролята на бившата полицайка Симона Радева, която беше заподозряна, че е осигурявала полицейски чадър над Семерджиев, тя била ли е в колата му по време на катастрофата? Разследват ли прокуратурата и националното следствие чадър от страна на висши служители на МВР над Семерджиев?
– Безспорно е установена помощта, която Радева е оказала на Семерджиев след настъпване на пътно-транспортното произшествие. Полицайката не е била в автомобила „Ауди“ по време на същото. Ролята на Радева в ежедневната дейност на Семерджиев е предмет на отделно разследване, което има за цел да установи дали и други служители на различни нива в МВР са осигурявали „полицейски чадър“ на същия.
– МВР и правосъдното министерство предлагат чрез законови промени водачите, които шофират след употреба на алкохол или наркотици и причинят катастрофа със загинал, да получават неотменно ефективна присъда. Каква според Вас трябва да бъде тя и какви мерки са нужни, за да се спре войната по пътищата?
– Завишаването на вида или размера на наказанието нямат такъв превантивен и възпиращ ефект, какъвто поражда знанието и убедеността у хората, че всяко извършено нарушение или престъпление ще бъде наказано. След фаталния инцидент на бул. „Черни връх“ лично установих законодателен пропуск в нормата на чл. 343 ал. 3 и съм направил предложение до една от парламентарните групи в 47-ото НС – ако е съгласна с мен, да стартира съответната процедура за изменение в Наказателния кодекс, с която да се разшири приложното поле на единия от квалифициращите признаци на състава на престъплението по чл. 343 ал. 3 от НК. Такъв законопроект беше внесен своевременно в 47-ото НС (още на 11 юли). Запознах с него и народни представители от управляващото мнозинство, но за съжаление ръководството на правната комисия не направи нищо, за да бъде придвижен законопроектът по-бързо и той не можа да стане закон.
– Между предишното ръководство на МВР и прокуратурата имаше война. Как сега работите със служебното правителство?
– От близо 30 години работя със служители на МВР и заявявам, че с повечето от тях следователите нямат професионални и личностни противоречия и координацията между нас като цяло е много добра. Проблемът в отношенията между МВР и прокуратурата идва от политическото ръководство на вътрешното ведомство, което непрекъснато и по всякакви поводи се опитва да атакува държавното обвинение, а това, за съжаление, е от полза само за престъпността. Следователите и прокурорите са наясно, че без помощта на МВР и ДАНС тяхната работа изначално е обречена на неуспех. Поради това не може да се говори за „война“, защото за нея са нужни две воюващи страни, а прокуратурата и следствието не са такива. Ръката за добро сътрудничество от наша страна е подадена към изпълнителната власт, в частност към МВР, и само от тях зависи дали ще я приемат, защото противното ще е антидържавно поведение и ще е само и единствено от полза за подземния свят.
– Как се отрази закриването на специализираното правосъдие върху работата на Националната следствена служба?
– Според мен закриването на специализираното правосъдие беше огромна грешка. В краткосрочен план това най-вероятно ще доведе до провал по много от делата в съдебна фаза и по досъдебните производства, което ще помогне на не един и двама извършители на престъпления да избегнат наказателната отговорност. В по-дългосрочен план последствията ще са още по-пагубни, защото вече няма да има централизирани прокурорски и съдебни структури, специализирани в борбата срещу организираната престъпност, тероризма и корупцията. Вероятно ще станем свидетели на възраждаща се организирана престъпност в отделни региони на страната, срещу която държавата няма да може да даде адекватен и качествен отпор. Закриването на специализираното правосъдие ще окаже и изключително демотивиращо въздействие върху всички магистрати, които за в бъдеще ще трябва да се занимават с този род престъпления. Конкретно НСлС ще се натовари с повече работа, защото част от делата, разследвани от следователите към специализираната прокуратура (вкл. тези на европейската прокуратура) , ще преминат в националното следствие.
– Вие бяхте член на Висшия съдебен съвет и председател на неговата етична комисия. Защото след избори всяка нова власт се заема с реформи в Темида, които не стигат до никъде? Какво според Вас трябва да се реформира в съдебната система?
– Темата за т. нар. „съдебна реформа“ е удобна „дъвка“ за повечето политици и обикновено тя се явява и успешен „трамплин“ за влизане в парламента. За съжаление много от радетелите за такава реформа нямат и елементарно понятие за работата и начина на функциониране на съдебната система. За това и повечето законодателни решения в тази област вместо да разрешат някой проблем обикновено го задълбочават. Конкретно за наказателното правораздаване са необходими две основни неща: осъвременяване на НК, който е създаден, за да регулира обществени отношения, съществуващи при съвсем различна политико-икономическа обстановка, и деформализиране на наказателния процес, което би допринесло за по-бързо, по-справедливо и по-ефективно правосъдие.
– Двама бивши президенти и много знакови имена подкрепиха инициативата Асоциацията на прокурорите и Камарата на следователите за поставяне в София на паметник на юристите, спасители на българските евреи. Кога се роди тази идея и докъде стигна нейната реализация?
– През март 2023 г. се навършват 80 години от спасяването на българските евреи от Холокоста. За тези осем десетилетия в столицата на България не е поставен знак или символ, който да напомня за огромните заслуги, които българските прависти имат за спасяването на българските евреи по време на Втората световна война. Вярваме, че навечерието на тази годишнина е подходящ момент за нас като юристи да почетем професионалното и достойното поведение на нашите предшественици, както и на целия български народ в трудните времена на война и несправедливости. От АПБ и КСБ искаме да покажем, че българският народ е толерантен, че урокът по човеколюбие, професионализъм и хуманизъм не е забравен. Инициативата ни е подкрепена от президентите Първанов и Плевнелиев, както и от целия юридически елит на България. Надяваме се проектът да бъде реализиран до лятото на следваща година. По същия начин точно преди година успяхме да поставим в центъра на София паметник на президента Удроу Уилсън, чрез който се изразява признателността на българския народ към поведението му на Парижката мирна конференция след края на Първата световна война и заслугите му към страната ни, спомогнали за запазване на националния ни суверенитет и териториалната ни цялост.
– Предстои избор на нов директор на НСлС. Имате ли амбиции за този пост?
– Не, нямам такива амбиции. Към момента имам други професионални и лични планове. Във ВСС вече има внесена номинация за директор на НСлС, като за поста е предложен настоящият директор Борислав Сарафов, който има право на втори управленски мандат. Изборът в прокурорската колегия трябва да се проведе в началото на ноември.
Интервю за в. „Уикенд“
Статията Зам.-директорът на НСО: Даваме на съд Георги Семерджиев за убийството на двете жени е публикуван за пръв път на NovinarBG.COM.
