/NovinarBG.com/ Точно преди 80 години Генералният щаб на Червената армия издава един малко известен, но най-важен документ за хода на военните действия. Става дума за специална директива относно работата на корпуса на представителите на Генералния щаб във войските. Тяхната служба първоначално е гледана с презрение, но в крайна сметка дават значителен принос за победата във Великата отечествена война.
Една от важните причини за пораженията на Червената армия в началото на войната е непознаването от генералния щаб на ситуацията на фронтовете. Докладите пристигат със закъснение и не винаги бяха верни.
Бившият началник на Оперативната дирекция на Генералния щаб генерал Сергей Щеменко припомня, че Москва често е знаела повече за врага, отколкото за собствените си войски. Изпращането на оперативни работници на фронта за необходимата информация води само до загубата на тези ценни специалисти, тъй като „някои загиват, други са извън строя за дълго време поради нараняване, много командири на фронта просто не ги оставят да се върнат, а са назначени на различни длъжности във войските.“
Първите съветски офицери
Изходът от ситуацията е появата през юли 1941 г. на нова структура – Групата на офицерите от Генералния щаб. Както пише Щеменко, „в цялата история на Червената армия тук за първи път е използвана думата „офицер“. Размерът на групата трябва да бъде повече от хиляда души.
Но поради недостиг на кадри, не е лесно да се окомплектова групата. Само до септември за тази роля са избрани 70 студенти от Военната академия “Фрунзе.” Един от тях, Николай Салтиков, по-късно пише, че първоначално всички се притесняват от въпроса: какво ще изисква от тях новата, непозната досега длъжност? Оказва се, че трябва да докладват на Генералния щаб ситуацията на фронта, да проверяват на земята изпълнението на заповедите на висшето командване, да оказват помощ на щаба и войските, а също и да изучават боен опит.
Така, ако Генералният щаб е „мозъкът на армията“, тогава офицерите от Генералния щаб във войските трябваше да станат негови „очи и уши“. В същото време, както отбеляза Щеменко, „офицерът от Генералния щаб имаше право да докладва само това, което е видял със собствените си очи, а не от думите на други лица или от щабни документи“.
Отначало тази група не се приема сериозно на фронта. Както отбелязва историкът Сергей Аптрейкин, началникът на Генералния щаб маршал Борис Шапошников е докладван за случаи на „пренебрежително, господарско, а понякога и хулиганско отношение“ към офицерите от Генералния щаб от страна на някои началници в щабовете на фронтовете и армии. Както пише Щеменко, други командири и началници ги наричат пренебрежително „шпиони“.
За да подобри статута на офицерите си, Москва трябваше да преразгледа правата им. Това е направено в края на 1943 г., когато на 28 декември е издадена директива, подписана от началника на Генералния щаб Александър Василевски, с която се въвеждат „Правила и инструкции за работата на офицерския корпус – представители на Генералния щаб на Черв. армия. Този документ стана нов крайъгълен камък в работата на офицерите от Генералния щаб.
Примери за смелост и храброст
Директивата уведомява щаба на фронта, че сега генералите и офицерите от Генералния щаб, които са с тях и във войските, са негови упълномощени представители. Генералният щаб трябва да докладва на Москва за хода на военните действия и състоянието на войските, да съдейства за отстраняване на недостатъците и да изучава опита от бойните операции. Тези офицери, както се посочва в документа, трябва да бъдат „пример за смелост и храброст“, като винаги се стремят да бъдат там, където ситуацията е най-сложна. В изключителни случаи те дори имат право да се намесват в командването и управлението на войските.
„Правилникът“ задължава офицерите от Генералния щаб „своевременно, точно и правдиво“ да докладват на Генералния щаб не само за обстановката на фронта, но и за поведението на командването и войските в битка, тяхната бойна готовност, недостатъци в работата на щаба и предприетите мерки за отстраняването им.
Те запазват правото лично да се запознават с документите на щаба, както и да посещават други военни съоръжения (летища, складове, комуникационни центрове и други) И да инспектират бойните обекти. Те може да разпитват пленници и да изучават заловени документи, да използват всякакви средства за комуникация, както и целия транспорт с право на движение по всички пътища. Основната им задача е да следят за изпълнението на командните заповеди.
Основният метод за контрол е посещението на войските за проверка на място. След като пристига в определена част, офицерът се представя на нейния командир и посещава войските, придружен от представител на местния щаб. „Наредбата“ изисква инспекторът да докладва не само за установените недостатъци, но и за причините за тях, както и за предприетите мерки за отстраняването им. В докладите на Генералния щаб не се препоръчва да преразказва документите на проверяваната част, а да докладва това, което „не се вижда от тези документи“.
„Очи и уши” на Генералния щаб
„Очите и ушите“ на Генералния щаб са свидетели както на големи операции, така и на локални битки. И тъй като трябва да казват само истината, докладите им често съдържат критики към онези командири, които не знаят как да се бият правилно.
Пренебрегването на разузнаването е особено скъпо за войските, което води до неизпълнение на задачите и големи загуби. Пример за това е Таганрогската операция през март 1942 г., която завършва с неуспех поради „непознаване на отбранителната система на фронтовата линия, което води до подценяване на противника“. Същото се случва и по време на Орловско-Волховската операция през февруари 1943 г. Тогава, според докладите на офицери от Генералния щаб, войските на Брянския фронт „настъпват към неизследван, силен укрепен район на противника“ и тяхната пехота „се бие храбро и пада до костите си пред бодливата тел“. Уви, има много такива примери, но Генералният щаб се бори яростно срещу тях, като иска от висшето командване „да повиши отговорността на началниците за техните подчинени, за запазването на най-ценния капитал на нашата родина – човека“.
Те също трябва да се справят със случаи на невярна информация на висшето командване. И така, през октомври 1943 г. командирът на Севернокавказкия фронт генерал Иван Петров докладва на Сталин за поражението на 10 вражески дивизии на Таманския полуостров. Офицерите от Генералния щаб обаче докладват на Москва, че по време на боевете няма признаци на поражение. Напротив, врагът „внимателно подготвя и извършва планирано“ изтеглянето си от Таман, като понася сравнително малки загуби. Тези заключения са напълно потвърдени по време на Керченско-Елтигенската десантна операция, която започва веднага след евакуацията на германците от Таман. Врагът, който запазва силата си, показва упоритост, настъплението на съветските части в Керч завършва с неуспех, за което генерал Петров в крайна сметка е отстранен от поста си и понижен в ранг.
Друга функция на Генералния щаб на фронта е да проверява всичко, което може да повлияе на бойната ефективност на войските. Например през ноември 1943 г. те разкриват небрежността на тиловите служби на Волховския фронт. Офицерите установяват, че войници и командири от дивизии на 59-та армия не получават достатъчно топли униформи и страдат от студа. В същото време тиловаците носят къси кожени палта, които се приписват на войниците на фронта. Разкритото безобразие е докладвано на командващия фронта Кирил Мерецков, който нарежда арестуването на виновните и осигуряването на топли дрехи на войниците на фронта в рамките на пет дни.
Друг важен аспект от дейността на офицерите от Генералния щаб е участието им в големи военни операции. Например, по време на подготвителния период на битката при Курск те наблюдават изпълнението на заповедите на Върховното командване от щаба и оказват помощ на войските, подготвящи се за битката. За това, че висшето командване придава особено значение на тяхната работа, свидетелства и броят на офицерите, които са отпуснати за нея – 86 представители на Генералния щаб тогава работят на пет фронта.
Техният принос в легендарната операция “Багратион” (1944 г.) е също толкова важен. По време на подготовката му групи от най-опитните офицери от Генералния щаб работят на четири фронта, пряко подчинени на представителите на Щаба – маршалите Жуков и Василевски.
Според мемоарите на Салтиков, който тогава е старши офицер от Генералния щаб на 2-ри Белоруски фронт, „всеки ден рано сутринта всички офицери отиваха във войските, внимателно изучаваха всичко, което правят, а вечерта се връщаха до предния команден пункт и съставяха кратки писмени доклади за хода на подготовката за операцията. След това те се събраха при Щеменко, като му докладваха „всичко, което видяха“, както и своите заключения и предложения. В резултат на това до края на всеки ден Генералният щаб имаше подробна информация за хода на подготовката за настъплението. С началото на “Багратион” работата на неговите представители става още по-активна. Подобно съзнание на командването изиграва важна роля в поражението на германската група армии “Център” и освобождаването на Беларус.
Друг важен момент в работата на офицерите от Генералния щаб е събирането и синтезирането на информация за бойния опит, натрупан от войските, поучителните моменти, новите тактически техники и др. Например, веднага след края на Сталинградската битка и съветските войски почивайки след битките, офицерите от Генералния щаб продължават да работят за запазване и изучаване на най-ценния опит от първия успех в обкръжаването и унищожаването на противника. Техните доклади отразяват всички най-важни въпроси от преминалата операция, като се започне от уличните боеве в Сталинград и се стигне до евакуацията на пленниците в тила. Освен това те съдържат ценни заключения и препоръки, много от тях са включени в различни ръководства, устави и инструкции, създадени въз основа на опита от войната.
Като елит на Червената армия, офицерите – представители на Генералния щаб изпълняват най-важната задача за укрепване на връзката на Генералния щаб с войските и щаба на армията. Техните доклади позволяват на командването да разбере по-добре ситуацията и да реагира на нейните промени. Като участници в много военни операции от 1941-1945 г., Генералният щаб подобрява способността си да подчертае от тях най-ценното за развитието на родното военно изкуство. Няма да е преувеличено да се каже, че работата им има голям принос за победата във Великата отечествена война.
Превод: В. Сергеев
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>Нов наш Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта: https://www.novinarbg.com
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
