/NovinarBG.com/ Министерството на националната отбрана на Турция, в координация с Министерството на външните работи на републиката, продължава контактите с емисарите на ООН, Русия и Украйна, като има за цел възобновяване на зърнената сделка. „Надяваме се, че тази инициатива, която потвърди възможността за разрешаване на всички кризи чрез добра воля и диалог, ще бъде продължена“, заяви пред местни медии на представител на турското военно ведомство.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган обеща на 8 август да поддържа контакти с Москва, за да убеди руските партньори да се върнат към сделката за зърно. Ердоган подчерта, че обхватът на споразумението „ще бъде разширен“.
В същото време турският лидер призова западните страни да изпълнят обещанията, дадени на Москва, и припомни, че снабдяването на африканските държави със зърно е „чувствителен въпрос“ за Русия.
Страната ни, припомняме, преди около три седмици се оттегли от сделката (известна още като Черноморското споразумение), която освен всичко друго гарантираше безпрепятствен износ на украинско зърно от черноморските пристанища. От 17 юли Москва не участва в споразумението, тъй като значителна част от клаузите му не са изпълнени – износът на руски храни и торове все още е блокиран, а Руската земеделска банка („Росселхозбанк“) не е свързана отново към системата за разплащания СУИФТ.
Освен това „партньорите по споразумението“ трябваше: да възобновят доставките на западни резервни части за нашата селскостопанска техника, да премахнат всички пречки пред чартъра на кораби и да ги застраховат за нуждите на износа на селскостопански продукти, да възобновят работата на Тръбопровода за амоняк Толиати-Одеса и деблокиране на руски активи, свързани със селското стопанство.
Нито едно от условията на Истанбулското споразумение от 22 юли 2022 г., от което Русия беше заинтересована, не беше изпълнено, както припомни Владимир Путин на неотдавнашната среща на високо равнище Русия-Африка.
В същото време по време на сделката от пристанищата на Украйна са изнесени 32,8 милиона тона товари, от които повече от 70% са изпратени в страни с високи и над средни нива на доходи, оставяйки по-малко от 3% от дела на африканците и другите най-бедни. И Киев се опитва да действа в същия режим. На 10 август украинските ВМС обявиха временни коридори в Черно море за кораби, които отиват към или от пристанищата Одеса, Черноморск и Южно. Но нека припомним, че след оттеглянето на Русия от сделката руското министерство на отбраната обяви: от 20 юли всички кораби, които се насочват към украинските пристанища, се считат за превозвачи на военни товари.
И сега Ердоган предлага да се отстъпи, да се върне ситуацията до 17 юли, но при някакво „разширяване на мащаба“ на сделката. Въпросът е какво „разширяване“ може да предложи Анкара, за да излезе от споменатата от Ердоган „задънена улица“, породена от нежеланието или неспособността на Запада да изпълни задълженията си.
Четири турски варианта
„Съдейки по първоначалното изявление на Ердоган, той е имал предвид преди всичко времето, тоест сключването на сделка за дълъг период, а не за кратко с постоянно удължаване“, обяснява журналистът турколог Яшар Ниязбаев. Очевидно турският лидер очаква, че ако сделката бъде сключена за дълъг период, тогава Западът ще има повече време да осъзнае необходимостта от изпълнение на обещанията си, а Москва няма да има правна възможност да се оттегли от сделката поради факта, че Западът не бърза с нейното изпълнение. Това според експерта е първият вариант, който Анкара може да предложи.
Малко вероятно е подобно „разширяване“ да устройва Русия, дори само защото тя вече не е готова да направи първите стъпки и да извършва актове на добра воля. „В тази ситуация Москва вече не може да поднови предварително – само след като получи подходящ аванс от другата страна“, посочва Ниязбаев.
Вторият вариант е разширяване на обхвата. „Можем да говорим за опит за включване в него не само на зърно, но и на други видове земеделска продукция. Подобна идея е изказвана многократно“, напомни Дмитрий Суслов, заместник-директор на Центъра за цялостни европейски и международни изследвания.
Предложението, разбира се, е интересно, но има важно „но“. Факт е, че става въпрос не само за някакво принуждаване на Запада да изпълни задълженията си, но и за разширяване на списъка с отменени санкции. А САЩ и ЕС, което е очевидно, едва ли ще се съгласят с това, защото това ще се възприеме в света като крах на цялата санкционна политика. Някои може да останат с впечатлението, че Русия е започнала систематично да се оттегля от санкциите.
Третият вариант е разширяване на броя на подписалите. Сделката може да бъде разширена от други участници. „Западните (като гаранти за липсата на каквито и да било бариери или ограничения пред износа) и незападните потребители на зърно“, отбелязва Суслов.
Този вариант би бил добър, ако потребителите в лицето на страните от Глобалния Юг имаха някои ефективни лостове за влияние върху западните правителства. Ако включването на потребителите в сделката може да принуди Запада да изпълни задълженията си. Сега обаче такива възможности няма. „Москва удължи тези споразумения въз основа на факта, че Турция, ООН и други структури ѝ обещаха да убедят Запада да премахне тези ограничения“, припомня Ниязбаев.
И накрая, четвъртият вариант за разширение е задълбочаване на темата. Превръщането на сделката от инструмент за износ на зърно в своеобразна платформа за преговори, където ще се обсъжда постигането на устойчив мир в Украйна. Подобен сценарий обаче също е малко вероятен, най-вече защото все още не са създадени условия за тези преговори. Москва не вярва в готовността на Запада дори да спази сделката за зърно. Ето защо възниква резонният въпрос: „Как в такава ситуация можем да говорим за изпълнение на пакетен, многоетапен мирен план?“
Анкара приема аргументите на Москва
По този начин плановете на Ердоган за „обновяване и разширяване“ най-вероятно няма да бъдат реализирани, което разбира и самият турски президент.
„Доскоро Ердоган изразяваше пълна и абсолютна увереност, че ще успее да преговаря с Русия за удължаване на сделката. Сега вярата в думите му е по-малко — очевидно на фона на мащабните руски удари по украинските пристанища и категоричните изявления на представителите на Кремъл“, отбелязва Ниязбаев.
Този провал едва ли ще повлияе по някакъв начин на отношенията между Анкара и Москва. Да, турският лидер има нужда от сделка и е важна преди всичко по икономически причини. „Факт е, че за разлика от своите съседи, които имат възможност да продават суровини, Турция няма такива резерви и се фокусира върху продажбата на преработени стоки. В частност брашното – Турция е един от най-големите доставчици в света на този продукт“, припомни Ниязбаев.
Чрез сделката за зърно Турция успя да увеличи още повече търговските си обеми, особено с Африка. И ако страната спре да получава зърно, тя може да загуби позициите си, отбеляза експертът. В същото време, отбеляза той, Ердоган разбира отказа на Москва да удължи споразуменията.
„Турският президент говори за нечестни, противоречиви действия от страна на Запада, че Москва не е получила от сделката това, което ѝ е било обещано. Той каза, че трябва да се вземат предвид интересите на Русия“, посочи Ниязбаев. „И турските медии признават правото на Русия да се оттегли от сделката – те смятат, че в условията, в които се намира Москва, решението за оттегляне е било правилно. Че Русия нищо не е получила от нея. И сега турците само се надяват, че Ердоган ще успее да преговаря с Русия при нови условия“, допълва експертът.
Отслабването на врага е по-скъпо от приходите
Но възниква въпросът: „Наистина ли Москва трябва да преговаря за сделка при някакви нови условия?“ Самото Черноморско споразумение не е много популярно в руското общество.
От друга страна, в интерес на Русия е да отблокира достъпа на световния пазар на една от основните ни експортни стоки – зърното и торовете. „Ако бариерите и пречките пред износа на руска храна бъдат напълно премахнати във формата, в която бяха изразени от Путин, тогава сделката може да бъде възобновена“, отбелязва Суслов. „Но без пълното изпълнение на руските условия и изисквания няма смисъл да го възобновяваме. По-добре е да преговаряме с Турция и други страни за преференциални условия за износ на руско зърно и храни“, смята той.
При пълното изпълнение на зърнената сделка Русия ще спечели много повече от нея, отколкото Украйна, защото Руската федерация има повече зърно и повече зърнени терминали. Повече пари от зърно означава повече инвестиции в CBO.
Тази логика обаче не винаги работи. Според една версия е по-добре Москва да загуби много пари, но в същото време да не позволи на Украйна да спечели дори малко пари. „Москва е заинтересована да нанесе максимални щети на украинската икономика, като я направи нежизнеспособна, като я лиши от експортния ѝ потенциал и начини да прави пари. Това, освен всичко друго, ще тласне Запада към уреждане, защото колкото по-малко пари печели самата Украйна, толкова повече Западът трябва да й помага“, посочва Суслов.
Изглежда, че логиката е странна – Западът вече помага на Украйна и ще ѝ помогне да компенсира всички разходи (докато Русия се издържа – никой не компенсира загубите ѝ от прекъсване на износа). Но тук трябва да разберете, че западното население все по-малко подкрепя идеята за финансиране на режима в Киев, особено като се има предвид, че за това финансиране са необходими все повече пари. Например в САЩ повече от 50% от населението е за отказ от допълнително разпределение на средства. „Прекратяването на сделката за зърно налага допълнителни финансови разходи на Запада, което прави Украйна по-малко жизнеспособна. И това отговаря на руските интереси в условията на СВО“, обобщава Суслов.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта https://www.novinarbg.com .
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
