Васил Василев-Зуека емигрира в Испания и от тогава до днес животът му се е променил осезаемо. Дали е само за хубаво, може да каже само той, но сега, в края на годината, когато обикновено се правят равносметки, Зуека прави тежко лично признание.
„Изпращам годината със смесени чувства, защото майка си отиде. Отиде при баща ми, най-накрая се събраха“, това сподели актьорът в онлайн интервю за bTV.
Но след това добави, че иначе годината е била богата за него в професионален план.
„Имах богата година, защото направих няколко изложби. Имах и нови приятелства, запознанства, вследствие на новите картини. Започнах да навлизам и още по-надълбоко като стил в рисуването“.
Зуека даде любопитен отговор и на въпроса дали се справя с езика в Испания, а също и как протича обичайно един негов ден там.
„Не успях да науча испански. Не излизам от ателието си, така че няма къде да го науча. На магазинно ниво сме, оправяме се и в училище. Синът ми Стефан обаче, знае повече испански, вече трета година е в испанско училище. На него му е много лесно. Колкото са по-малки децата, толкова по-бързо приемат промените. Те даже не ги възприемат като промени, а като пореден ден за игра. От време на време му е мъчно за баба и дядо, за вуйчо, казва „искам да се приберем при семейството“ и така“, споделя Зуека.
„Тази година бяхме планирали да го водим в един популярен детски парк в Дания, но той изненадващо заяви, че му се ходи в Рим, защото иска да гледа Микеланджело. Бяхме в шок! (смее се). Той рисува от време на време, но няма такива трайни интереси.
А иначе моят обичааен ден протича скучно. Ставам около 6 ч., пия кафе, приготвям закуска на малкия, приготвям го за училище, после слагам спортния екип, карам го и оттам директно отивам на морето, където ходя около 45 минути, понякога с кучето – имаме дакел Кариньо. Прибирам се, взимам душ и започвам да рисувам – до към 13:30 ч. После взимам малкия от училище, защото те приключват към 14 ч., следва обяд, един час сън – опитвам се всеки ден да го правя, защото иначе не издържам, и после продължавам с рисуването. И така всеки ден“.
На въпрос на каква тематика рисува най-често, Васил Василев отвърна така:
„Рисувам взаимоотношения между хората. Цял живот съм се занимавам с това, само това умея и разбирам. И когато една моя приятелка ме помоли да й нарисувам пейзаж, й казах, че не мога. Веднага й предложих да я свържа с хора, но тя настоя да съм аз – така й нарисувах една пасторална картина, но не издържах и добавих хора“.
Зуека не спести коментар и по вечната тема за свободата.
„В днешно време много ни липсва свободата – на хората, не само на българите. Зависими сме от толкова много неща, най-много от системата, с която оперираме – с парите. Зависими сме и от собствените си стремежи, от семейството, от приятелите си. Пълна свобода няма.
Ако рисувам картина, свързана с България, по всяка вероятно тя би имала два плана – единият ще са хората, които се стремят към духовност – те ще летят, а другият – тези, които са на земята. Те ще имат различни видове изражения – може би ще има риби, ще има кучета, които лаят, камили, а може би и един голям кит с крака.
България много е дръпнала напред, тъпо е да се говори, че не е така. За 34 години толкова много неща са се променили в България, че просто ние не си даваме сметка. Външният вид е на добро. Естествено, има паразити, но това е следствие на фалшивия преход, нищо повече. Ако преходът беше реален, щеше да има една България, която наистина щеше да е много красива“.
