/NovinarBG.com/ Руската спецоперация на територията на бившата Украинска ССР продължава вече година. Колко време ще отнеме нейното победоносно завършване – знае само Господ Бог и вероятно Върховният главнокомандващ. В същото време е очевидно и друго: по напълно естествен начин в Русия се проведе поредната вътрешна спецоперация – за нейното прочистване от всякакъв мащаб.
От това, което пречеше на държавата да живее и да се развива нормално. И изобщо не е факт, че този процес на прочистване щеше да завърши успешно, ако, както мечтаят някои патриоти, бяхме превзели Киев за три дни.
Най-вероятно процесът на прочистване на нацията от полепналата мръсотия дори нямаше да започне. Обществото просто би приело лесната победа за даденост, като свършен факт. Какво от това? Тук е построена къща, там път. И те също превзеха Киев. И щяха да продължат да живеят както преди.
И ако разгледаме специалната операция от тази гледна точка, тогава се оказва, че тя не само подобри обществото, но и определи вектора на развитие на страната за много години напред. Стана ясно къде са приятелите и къде враговете. С кого сме на един път – и с кого се разминаваме. И къде изобщо отиваме.
Гражданското общество
Спомням си, либералите се оплакваха: казваха, че в Русия няма гражданско общество. То още не е узряло, не иска да „клати режима“ под тяхното знаме. Междувременно спецоперацията ясно показа, че гражданско общество в Русия не просто съществува. Неговата сила и способност за самоорганизация е такава, каквато на създателите на „цветни революции“ и насън не се е показвала! Просто интересите и целите на руския народ са коренно различни от тяхните.
Не е шега – веднага след избухването на военните действия стотици тонове хуманитарна помощ заминаха за Новоросия. И обикновените хора дадоха тласък за това. Граждани с главна буква. Те организираха набиране на средства, закупуване на всичко необходимо и доставка чрез социалните мрежи. Едва по-късно в инициативата се включиха партии, движения, силови структури.
А какво да кажем за феномена опълченци и „народни“ военни кореспонденти? Именно те от самото начало на СВО алармираха, говорейки за липсата на оборудване, за проблеми с доставките на войските, докато официалните лица изискваха само победоносни доклади. Съвсем очевидно е, че до голяма степен благодарение на гражданското общество обсъждането на тези проблеми премина на най-високо ниво, след което бяха предприети мерки за решаването им.
Именно гражданското общество до голяма степен оздрави редиците на самоназначилия се творчески „елит“, като ясно посочи кой кой е. Царград вече писа за един такъв пример : бившият художествен ръководител на „Школата за модерна пиеса“ Йосиф Райхелгауз, който някога каза, че въздухът в Одеса е станал по-чист след убийствата на 2 май, се опита да постави пиеса в Александринка в Санкт Петербург. След като притеснените хора обаче се възмутиха от това, театърът се отказа от постановката.
Малка е, но победа. В тази битка участват стотици бойци, които дори не са запознати помежду си. Те нямаха командир и план за настъпателна операция, военната служба не им връчи призовки, но тези бойци не чакаха друг да свърши работата, а сами я свършиха.
Един записва русофобски изявления, друг пише статия за това, трети се обръща към театър с молба, четвърти изпраща изявление до прокуратурата, пети казва, че надзорният орган е отговорил с отговор, шести прибира цялата фактура и прави нова публикация, седми я взема и я репликира, – пише за това ръководителят на катедрата по филмово, телевизионно и фотоизкуство на Московския държавен институт за култура, филмовият продуцент Анатолий Сивушов.
Осъзнало силата си, гражданското общество всъщност пое функциите на строг ревизор. Които държавата изпусна от ръцете си. Обикновените хора предизвикаха вълна от възмущение, когато на тийнейджъри в театъра на Севастопол беше предложено да гледат представление с очевидни содомитски разкази, използвайки Пушкинската карта.
Именно гражданите постигнаха отмяната на концертите на скандалната „Инстасъмка“, чиито текстове са пълни с нецензурна лексика. Могат да се цитират много други примери, когато обществото посочи на властите недостатъците в работата им – и постигна целта си.
Култура и „културка“
Вероятно сферата на културата повече от другите трябваше да бъде прочистена. Тук години наред (и дори десетилетия!) се хранеха откровени русофоби и други привърженици на „европейските ценности“, свикнали да правят антидържавни занаяти на обществена сметка. Ето защо всички видове „звезди“, „звездички“ и други „майстори на сцената“ бяха особено развълнувани след началото на специалната операция: те ясно осъзнаха, че вече няма да могат да работят в обичайната си роля. Иначе не знаят как. Или не искат.
Въпросът дори не е в свободата на словото и плурализма на мненията: самата ситуация очерта ясна граница между несъгласието и откровеното предателство. Да си припомним генерал Антон Иванович Деникин, който със сигурност не може да бъде заподозрян в любов към съветския режим.
По време на Великата отечествена война той отказва да сътрудничи на германските нацисти и освен това призовава бялата емиграция да помогне на Червената армия, ако е възможно. Защото генералът, истински руски патриот, ясно разбира: когато става дума за самото съществуване на Родината, политическите различия трябва да бъдат оставени до пълното и окончателно разгромяване на врага.
Не всеки обаче може да мисли по този начин. И в ситуацията на избор стана ясно: много от тези, които смятахме за мъдри и талантливи, всъщност се оказаха пигмеи с прекомерно напомпано чувство за собствена значимост. Силно затръшвайки вратата, вечно младеещата „мадам Брошкина“ напусна Русия с порасналото си опитомено момче. Напусна Борис Гребенщиков; сега изнася концерти в „благословена Европа“, парите от които отиват за убийството на руски войници.
Художникът Смолянинов избяга, като изтърси обезумял, че ще отиде да се бие срещу Русия. Няма да отиде никъде, разбира се – не му стиска. Замина Чулпан Хаматова – с нея обаче всичко беше ясно от дълго време. Отидоха в „свободните страни“ и много други, така да се каже, културни дейци, чиито имена са широко известни само на тесен кръг приятели по пиене.
Пугачова каза, че е взела със себе си руската култура. Но горчивата ирония на ситуацията е, че хората – същите хора, които тя и нейният вид всъщност дълбоко презират – дори не забелязаха нейното заминаване. До каква степен трябва да е изкривено разбирането за мястото си в страната и света, за да се изтърси подобно нещо! Това обаче си е неин проблем. Руската култура остана на мястото си – „културата“ напусна страната, като загуби едновременно публиката и родината. Но въздухът в Русия стана много по-чист.
Уплашени и предатели
Има и друга категория „напуснали“ – граждани, които отидоха да щурмуват Горен Ларс след обявяването на частична мобилизация. Първоначално медиите, като че ли се състезаваха помежду си, назоваха някакви абсолютно невъзможни числа: 300 хиляди, 400 хиляди, 700 хиляди. Тогава обаче разумни хора забелязаха , че незнайно защо се съобщава броят на заминалите, но се мълчи за броя на завърналите се. Журналистът Вадим Горшенин смята, че дезертьорите са общо около 100 000. И едва ли може да се разбере колко от тях наистина са получили призовки.
Както и да е, 100 хиляди бегълци също са много. И държавата трябва по някакъв начин да определи отношението си към тях. Често се чуват гласове, че трябва да бъдат „разбрани и простени“ – казват, хората са се поддали на паника, затова са избягали. В това има рационално зърно. Прошката е много руска. Само с едно „но“: има смисъл да се дава втори шанс само на тези, които не са се опетнили с антидържавни изказвания – и още повече с антидържавна дейност. Лесно е да се провери. „Чистите“ нека се върнат у дома, ако искат, а останалите … Те също направиха своя избор.
Какво от това?
Специалната операция се оказа не само скалпел, който отвори абсцесите на нашето общество и отряза мъртвите тъкани, но и отличен мотиватор за политици от всички нива. Вижте само как се държат губернаторите! Те поемат патронаж над освободените райони на Новоросия, помагат за възстановяване на разрушената инфраструктура и сами пътуват до зоната на СВО. Плюс това – отчитат се пред хората в действията си. Възможно ли беше това дори преди 2-3 години?
И накрая най-важното. Както се случва в трудни времена, руското самосъзнание се издигна до невиждани висоти. Народът се събуди от летаргичния си сън, осъзна своята роля и мисия. Той ясно разбира целите и задачите на борбата. Войната стана обща – следователно победата ще бъде само обща. Това означава, че не може да се говори за свят без окончателна и неотменима победа – нито непристойна, нито дори почтена. Което всъщност беше потвърдено от руския президент Владимир Путин по време на посланието му до Федералното събрание.
Превод: ЕС
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
