Не спира канонадата от вопли, стонове и просешки молби на българския бизнес за пари от държавата. Огромна лакомия за компенсации – пари в брой по параграфа 60/40 и извън него, опрощаване на данъци, намаляване на данъчни ДДС ставки. НОИ ни информира, че на 13 000 фирми са раздадени 1.6 млрд. лева. Чуваме от бизнес организациите и заплахи – ще съкращавали работни места, щели да затварят, цената на тока ги убивала.
И нито един от маститите представители на богаташите на България – собственици на бизнеси, не спомена, че голяма част от причините и вината да са в такова състояние си е в самия български бизнес. Нали до скоро всички те в хор бяха за енергийна борса, за свободен пазар на електричество, за конкуренция и правото да продават на посочени от тях конкурентни цени! Защо сега искат от държавата чрез непазарни методи да им реши пазарните проблеми? Нали тръбяха, че пазарът е същността на победилият завинаги неолиберален капитализъм. Либерално фундаменталистката догма е – „пазар, повече пазар и по-малко държава, ако може даже и без държава“. Наложената в България теза за по-малко държава сведе задълженията на бизнеса към обществото само до 10% корпоративен данък и 5% данък дивидент за богаташите – най-ниските в ЕС. Напълно неадекватно бе отхвърлено успешно прилаганото през социализма регулиране на цените от държавата. И сега бранниците на пазара плачат за държавно озаптяване на цените! Няма и не може да има такова озаптяване. То не е в интерес на голяма част от западноевропейските страни като Германия, Нидерландия, Дания и др., които заради самоизмамата „зелената енергетика“ (фотоволтаици, ВЕИ и ветрогенератори) се изправиха пред енергиен колапс и българското евтино електричество от АЕЦ „Козлодуй“ потече на запад, там където плащат по-висока цена. Но по-високата западна цена под формата на стоки и услуги от ЕС дойде и в България. Дойде и от световната борса на ел. енергия. Поради липса на регулиран пазар у нас и при наличие на свободно движение на стоки и услуги, цената на електричеството рязко се повиши. Западът се спасява чрез високи цени, а чрез тях България загива. А кои престъпници у нас изключиха от регулирания пазар на електричеството социални домове, детски градини, училища, болници, театри и т.н.? Не беше ли това герберско-депасарско-патриотарската мафиотска коалиция?
Енергийната и социалната криза в Европа и най-вече в България разкриха кризата на либералната догматика:
1). Неприкосновеност и привилегировано положение в обществото на частната собственост. Е, в България държавната собственост е вече под 10%, докато в другите европейски държави е между 30 и 40%. Пандемичната измама, която прикрива системната западна криза, разкри, че държавата може да разчита единствено на себе си. Не и на бизнеса.
2). Свободен пазар без ограничения (държавни граници, регулация, контрол), пазар основан на спекулата и стремежа към максимална печалба във всичко, дори в лекарства, здравни изследвания и лечение на болни и възрастни хора. Пазарът е нехуманен, интересува го само безкрайната и бърза печалба. Покрай фалшивата натрапена ни „пандемия“ заради кефа на шумно протестиращия хайлайф, бармани и сервитьорки от големите градове, бизнесът прибра едни стотици милиони левове от намаляване на ДДС за храните на 9%, от многократните помощи по схемата 60/40. А когато въпреки това нямаха печалба – бегом при държавата да дава пари. Чрез пазара богатият (присвоителят) си осигурява повече богатство, а бедният (производителят) – все повече бедност. Това е същността на капитализма. Има преразпределение на богатствата между богатите и трохи за бедните.
3). Личното е по-важно от общественото, личността има само права, тя няма задължения. Личният интерес клати феса в неолибералното капиталистическо общество. Работодателите са такива не от грижа за хората, а от желанието им за печалба. В условията на криза те стават все по-богати, милионерите се увеличават всеки ден.
4) Свобода на предприемачеството и личната инициатива и способности правят хората успешни, т.е. богати. Тази догма за предприемачеството води до риск. А чрез компенсациите на държавата рискът за бизнеса се елиминира.
5) Конкуренцията е движещата сила на пазара. Това е опашата лъжа. Никъде в света няма чиста конкуренция. Каква конкуренция, когато мобилните оператори са въвели почти еднакви цени, а най-гледаните телевизии – синхронизирани излъчвания? А конкуренция ли е когато изначално по-едрите бизнеси установяват монополи, изкупуват по-дребните и заемат техния пазарен дял.
Разбира се, има и други либерални и неолиберални фалшиви и лъжливи догми и мантри. Става дума за такива като: свобода на духа; свободно участие в избори; свобода на словото; политически плурализъм; върховенство на закона и т.н.
При очевидния провал на капитализма (либерална демокрация, пазарна икономика и т.н.) в сегашната кризисна ситуация темата във вестници, сайтове и телевизии е за „компенсациите“. Например, министър „Василев нареди: бизнесът да получи компенсации за високите цени на тока“.
Какви са тези компенсации за цени? Защо държавата трябва да доплаща разликите между старата и новата цена? А някой доплаща ли тази разлика на болните? При енергийната криза компенсациите по същество са обезщетение, допълнителен доход за възмездяване на загуби от по-високите цени. Но българската държава не управлява европейския енергиен пазар, тя се придържа към регламентите на брюкселското чиновничество.
Откъде се вземат парите за компенсация на бизнеса? По този въпрос нашата журналистика, политици и икономисти гръмовно мълчат. Формалният отговор е – от преизпълнението на бюджета, твърди Василев. А дали е така?
За да дадеш на някого пари (компенсация, помощ) трябва да вземеш отнякъде. Но това „отнякъде“ значи, че някой там е внесъл пари. Формално в държавния бюджет внасят пари всички данъкоплатци. Но покойната проф. Хр. Вучева ни обясни – само около 25% в държавния бюджет са парите от корпоративния данък (т.е. от бизнеса – т.е. богатите). Останалите около 75% са от косвените данъци на населението, от ДДС и акцизи (т.е. от бедните). Пенсионерите и работещите бедни (около 95% от населението) плащат почти целия размер на постъпленията от продажбите на стоки и услуги. А работещите бедни плащат и Данък за доходите на физическите лица в размер на 10%. Поради това огромната част от хората в България са бедни – ниски данъци за богатите, високи данъци за бедните (почти целият им разполагаем доход е за неотложни семейно-битови потребности – храна, светлина, топлина, облекла, лекарства, образование и транспорт, облагани с високо ДДС). А компенсациите към бизнеса се осигуряват предимно чрез косвените данъци, взети от бедните. И какво се получава – беден богат храни.
Лъжа са твърденията на министър Василев, че повечето пари в хазната са от повишената събираемост на данъците. Вероятно една малка част от повишените приходи са от дейността на НАП. Но огромната част е от инфлацията, огромният ръст на цените на почти всички стоки и като следствие повишени приходи от ДДС и акцизи в бюджета. Бизнесът в условията на криза отчита по-малки приходи и печалба и делът на корпоративните данъци в бюджета намалява. Бедните чрез косвените данъци пълнят хазната, а съвсем малка част от тези техни пари им се връщат обратно като помощи, докато значителната отива за компенсации за бизнеса. А отпуснатите социални помощи, повишените добавки за деца, повишените пенсии вече са реално изядени от прогресивно и скоростно нарастващата инфлация.
Бедните българи чрез държавния бюджет по същество плащат за масрафа на богати недалновидни, негъвкави и некадърни бизнес-предприемачи. Огромната част от тях нямат капиталови резерви, нямат запаси от суровини, нямат дългосрочни договори за електричество, не са изградили собствени мини-енергийни мощности, за да получават собствена по-евтина електрическа енергия. Нещо повече, повечето български новобогаташи въобще не са се погрижили за енергийната ефективност както на машините си, така и на административните и производствените си сгради. Поради това българската икономика е най-енергоемката в ЕС. Бизнесмените ни имаха пари за лукс (самолети, яхти, лимузини, вили-дворци, луксозни апартаменти, предмети на разкоша и т.н.), но така и не намериха парите за намаляване на енергоемкостта на фирмите си.
Сега има няколко работодателски организации на бизнесмени и десетки браншови организации. Всички те имат една главна задача – да рекетират държавата за непрекъснати отстъпки и пари, те са против увеличаването на данъците, осигуровките, заплатите, дори и пенсиите. Но същите така и не са помислили сами да си осигурят бъдещото при форс-мажорни обстоятелства, каквито са сега те в ЕС и в България. Между бизнесмените и браншовите организации сега няма солидарност и предвидливост за бъдещето. Сега едни бизнесмени на ден трупат милиони печалби, а други едва оцеляват или фалират. Защо не процедират както при банките – създаването и натрупването на общ осигурителен резервен фонд при кризисна ситуация общо или по браншове? Такова нещо просто няма, защото им е по-лесно да вземат пари от държавния бюджет. А и защо да се бъркат с разходи, като държавната помощ ще е безвъзмездна.
Така е в бедна капиталистическа България. Всичко е в угода на паралията (чорбаджията, бизнесмена, банкера, „успелият“ и т.н.), този който може да използва труда на бедния, този, който може чрез спекулативни цени да ограбва мизерните доходи на бедния, този който има неограничени парични средства, които използа за лукс. Тъй върви светът – лъжа и робство царува в нашето капиталистическото царство. Такъв е капиталът, такива са и съвременните ни капиталисти (бизнесмени) – „стадо от вълци в овчи кожи“, явно или скрито управляващи държавата и осигуряващи бедността и мизерията на огромната част от населението. Skandalno.net
Коментари
Коментара
There is no ads to display, Please add some
.’.’ .’text/javascript’>
