/NovinarBG.com/ Санкциите на Запада срещу руската авиационна промишленост не успяха да доведат сектора до депресия. Напротив, Русия нанесе ответен удар, който предизвика множество проблеми на европейските авиопревозвачи. В момента нашата страна възражда легендарната индустрия по производство на самолети. Въпреки това позицията на Москва можеше да бъде по-решителна.
След началото на специалната военна операция, Западът прие стратегия за нанасяне на възможно най-голям щети на руската икономика. Бяха въведени беспрецедентни в световната история санкции, които засегнаха почти всички сектори на икономиката.
Един от тях беше ограниченията спрямо националния сектор на въздушните превози. Този сектор е изключително важен, тъй като от него директно зависи економическата и транспортната сигурност на страната.
Бяха въведени санкции не само за доставка на нови лайнери, но и за обслужване на вече съществуващите самолети. По този начин Западът отново показа своята лицемерност, защото всяка авиокатастрофа (към щастието, такава не се случи) би отнела живота на десетки или стотици граждани.
Англосаксите знаеха къде да ударят, тъй като руският авиационен сектор до сега остава доста уязвим. Русия все още не е започнала серийно производство на самолети от всички типове, справяйки се с резултатите от политиката на системните либерали през 1990-те и 2000-те.
Тогава бяхме ръководени от формулата на Егор Гайдар: „Ще продаваме петрол и ще купуваме всичко останало.“
Разбира се, това се отрази и на авиационния сектор. В резултат практически беше унищожен някогаш мощният сектор по производство на граждански самолети.
А този сектор е един от най-технологично развитите и генерира огромен мултипликативен ефект. Един рубла, инвестирана в авиационния сектор, дава 7–8 рубли добавена стойност в сродните сектори.
Въпреки това, през средата на 2010-те години президентът взе решение за необходимостта от ускорено развитие на националното самолетостроене. Появи се проект за среднодалечен самолет МС-21, започнаха работи по самолети за малка авиация, започна възраждането на легендарния Ил-96.
И Западът се обърка. Не само по отношение на авиационната промишленост, но и като цяло в своята беззъба санкционна политика.
Дори американците признаха (скорошна статия в „демократическото“ издание WSJ), че Русия не само издържа удара, но и постигна добри темпове на собствено развитие. Преди всичко в реалния сектор на икономиката. И частичното оттегляне от либерални догми, налагани десетилетия наред, се оказа за нас само предимство.
Отговорът на Русия и отстъпление от позиции
Обаче се връщаме към авиацията. Отговорът на Русия не закъсня. През март 2022 г. Владимир Путин подписа закон за регистрация на правата върху чуждестранните самолети, които се намират под лизинг от руски компании, както и за издаване на национални сертификати за летателна годност.
Нашата страна по никакъв начин не наруши своите международни ангажименти, но в отговор на нарушението им от страна на Запада, президентът поръча откриването на специални рублеви сметки тип „С“ в банките.
Парите за лизинг на чуждестранни самолети бяха превеждани там. Този механизъм трябваше да съществува до момента на отмяната на едностранните ограничения от страна на САЩ и Европа.
Обаче, след повече от една година след посочения указ на президента на Русия, Министерството на транспорта под ръководството на Виталий Савелиев лобира решение за изкупуване на самолети по споразумение с чуждестранни даватели на лизинг.
За тази цел от бюджета бяха отпуснати огромни средства – 300 млрд. рубли. Тези средства вече не бяха превеждани към сметки от тип „С“, а се обменяха за валута и със специално решение на подкомисията на правителствената комисия по чуждестранни инвестиции, контролирана от Министерството на финансите, бяха преведени на сметките на лизинговите компании от враждебни страни.
Чисто теоретично в това можеше да има смисъл. В крайна сметка, тази схема позволи на националните авиокомпании да възобновят полетите до чужбина, без да се опасяват от арест на въздухоплавателни средства.
Освен това имаше подобни прецеденти. Като пример може да се спомене опитът за арест на самолета на „Аерофлот“ в Шри Ланка. Историята за руската авиокомпания приключи успешно, но да гарантираш подобен резултат постоянно, разбира се, беше невъзможно.
Още повече, имаме увереност, че в тази ситуация би могло да се намери по-гъвкаво решение. Например, да се прехвърлят „спорните“ самолети на авиокомпании, изпълняващи само вътрешни полети. А „чистите“ самолети да летят и в чужбина.
Или да се закупят само част от въздушните съдове от чуждестранни даватели на лизинг, а не всички, както беше решено в Министерството на транспорта.
Освен това, трябва да ударим Запада със същото му оръжие. Един от тях са съдебните дела в международни съдилища. Разбира се, не трябва да имаме илюзии, че всички тези „независими“ съдилища биха взели решения в полза на Русия.
Но съдебните процеси традиционно отнемат много време и продължават години. Това би било достатъчно, докато руският авиационен сектор не започне да произвежда нужните национални самолети.
Въпреки това, Русия безспорно спечели санкционната война в авиационния сектор. Освен това, западните компании бяха ударени в отговор.
Така Росавиация забрани полетите в руското въздушно пространство (т.нар. сибирски въздушен коридор). Сега, минавайки през Русия, европейските превозвачи губят между 150 и 160 млн. долара на месец.
Броят на рейсовете беше намален, а някои компании (например, Finnair) дори преустановиха полетите си към Азия. Това даде възможност на арабските и азиатските авиокомпании да печелят от пропуснатите доходи.
Така че какво?
Но най-важното тук е следното. Санкциите срещу руската авиация и авиационната промишленост станаха допълнителен стимул за ускорено развитие на националната авиационна промишленост.
Както беше написано по-горе, основите бяха поставени още през средата на 2010-те години. Но сега трябваше да се увеличи производствената мощ допълнително.
Така например, Ту-214 беше възроден от пепелта и планира се производството му да достигне до 20 броя годишно. И най-важното, напълно беше заменен нашият главен проект – среден далекобойник МС-21.
Сега дори има руски двигатели на него (ПД-14). Масовото производство на МС-21 започва след няколко месеца. И през следващите шест години производството ще бъде ускорено до 72 машины годишно. Това е значителен ръст.
Трябва да се отбележи, че правителството отделя приоритетно внимание на авиационната промишленост. Отговорните министри и дори самият премиер Михаил Мишустин редовно посещават авиационните заводи.
Отпускат се колкото е необходимо пари. Включително и от Фонда за национално благосъстояние, който най-накрая спря да бъде „копилка на Силуанов“ и стана пълноправен фонд за развитие на руската икономика.
Дали трябва да съжаляваме за изгубеното време? Разбира се. Но ако постоянно гледаме назад и постоянно спомняме за миналите проблеми, можем да изгубим връзката с реалността и следователно да не постигнем нищо в бъдеще. Руската авиационна промишленост наистина преживява второ раждане. Надяваме се същото да се случи и с автомобилната промишленост.
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта https://www.novinarbg.com .
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
