Последиците са необратими. Защо на границата на Русия се появи зомби организация
/NovinarBG.com/ „Бяхме лъгани многократно, решенията се взимаха зад гърба ни, поставяха ни пред свършен факт. Така беше и с разширяването на НАТО на изток“, отбеляза Владимир Путин в реч по повод обединението на Крим с Русия. Точно преди двадесет години силите на Алианса се приближиха много близо до руските граници. Това доведе до необратими промени в сферата на глобалната сигурност.
Нарушено обещание
В началото на 90-те години съществуването на НАТО постепенно се обезсмисля. Москва провежда политика на постоянни отстъпки, Варшавският блок се разпада, Германия се обединява в полза на Запада, а съветската армия доброволно се разоръжава. Няма сериозни заплахи за страните от алианса.
Михаил Горбачов не предотвратява разпадането на социалистическата система, надявайки се, че западните политици ще оценят това справедливо и ще направят отстъпки. Лидерите на САЩ, Великобритания, Германия и Франция увериха съветския президент: страните от бившия Варшавски договор никога няма да се присъединят към НАТО.
„Знам, че това е вярно, но никога не е било записано в писмена форма. Така че сме прави, като казваме, че не е имало официален ангажимент“, призна бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър.
Друго оправдание за неизпълненото се появи на Запад след 1991 г. Обещанията били адресирани лично до президента на СССР и такава държава вече не съществува. На ръководството на нова Русия не са дадени никакви гаранции.
Геополитическа реанимация
„НАТО не умира. Това е зомби“, гласи заглавието на статия на “Нешънъл Интерест” за историята на алианса след разпадането на СССР. Блокът изисква постоянна реанимация. През 1993 г. сенаторът Ричард Лугар направо постави въпроса: организацията или променя формата си, или престава да съществува. Вашингтонските неоконсерватори и представители на проекта „Нов американски век“, които се застъпват за глобалното господство на САЩ, особено настояваха за нов тласък за развитие.
Сред тях е бившият офицер от военното разузнаване Брус Л. Джаксън. От 1995 г. оглавява неправителствения Комитет на САЩ за НАТО. Организацията е предназначена да помогне за разширяването на съюза и да насърчи влиянието на Вашингтон в Европа. С негова помощ е възможно да се лобира за проекти за включване на източноевропейските държави в блока.
В същото време Джаксън е бил вицепрезидент на “Локхийд Мартин” производител на ракети и военни самолети. Военно-промишленият комплекс, който забогатяна от Студената война и не иска да търпи загуби в новите реалности, е заинтересован от разширяването на НАТО. Лобирането се смятат за печеливша инвестиция – отваря пазар за отбранителни продукти в бившите социалистически страни.
Освен това президентът на САЩ Бил Клинтън се опитва да попречи на брюкселските институции да запълнят „вакуума в сигурността“ в Източна Европа. За да взаимодейства със страни извън блока, НАТО създаде “Партньорство за мир” през януари 1994 г.
Русия веднага оцени програмата като стъпка към разширяване на НАТО. В този случай, подчерта президентът Борис Елцин в разговор с Клинтън, Москва първо трябва да се присъедини към Алианса.
„През цялото време ние държахме вратата на НАТО отворена за влизането на Русия, както ясно казах на Елцин и след това на неговия наследник Владимир Путин“, написа Клинтън в своя статия от 2022 т.
Всъщност реакцията на американския лидер тогава е предпазлива и той нищо не обещаваща. Москва поддържа максимална коректност към Вашингтон, но там не допускат дори идеята за включване на Русия в блока.
Под американския ботуш
Сред първите участници в “Партньорство за мир” са Полша, Унгария, Чехия и Словакия. Още през 1991 г. те сформират Вишеградската група за насърчаване на западната интеграция в Европейския съюз и НАТО, както и военни реформи в съответствие със стандартите на Алианса. Желанието им да се присъединят към блока първоначално не е одобрено от другите страни членки, но по-късно се стига до консенсус на срещата на върха в Рим.
През 1993 г. Елцин официално посещава Полша. Президентът на републиката Лех Валенса директно му казва: Варшава сама ще избере дали да се присъедини към Алианса или не. Руският лидер не възразява.
„В бъдеще такова решение на суверенна Полша, насочено към общоевропейска интеграция, не противоречи на интересите на други държави, включително интересите на Русия“, се казва в руско-полската декларация.
Кремъл обаче беше предпазлив към плановете на Вишеградската група. През 1996 г. министър-председателят Виктор Черномирдин отбеляза: “Русия няма да диктува условията си на други страни, но е уверена, че подобни действия не отговарят на изискванията на европейската сигурност.”
„Бихме искали тази организация постепенно да се трансформира в политическа и мироопазващите действия да станат неин основен фокус“, каза външният министър Евгений Примаков.
Русия се присъедини към “Партньорство за мир” през 1994 г. Вашингтон обаче не взе под внимание руската позиция за Алианса. Москва не отказа сътрудничество, но поиска специални условия. През 1997 г. Елцин подписва в Париж Основополагащия акт за взаимни отношения с лидерите на НАТО. Страните заявиха, че вече не се смятат за опоненти.
Русия откри постоянна мисия в централата на НАТО в Брюксел, а Алиансът откри две постоянни мисии в Москва: информационно бюро и мисия за връзка. Създаден е Постоянен съвместен съвет. Западът обеща да не разполага ядрени оръжия в новите страни-членки.
Но дори и след това Елцин призова за противопоставяне на концепцията за „натоцентризма“, тъй като разширяването на Алианса на изток „остава неприемливо за Русия“.
Армиите на Полша, Чехия и Унгария постепенно преминават към западните стандарти, изоставяйки съветските оръжия и намалявайки броя на войските. 85% от унгарците и 77,5% от поляците гласуват за присъединяване към блока на национални референдуми. Чехите решават всичко на парламентарно ниво. На срещата на високо равнище в Мадрид през юли 1997 г. страните бяха официално поканени да се присъединят към Алианса и стават членове на 12 март 1999 г.
В столиците има малки тържества. Във Варшава са изстреляни фойерверки, а край гроба на Незнайния воин на площад “Пилсудски” са издигнати знамена на Полша и НАТО. Лидерите на Вишеградската група говорят в унисон за свободата, връщането към голямото семейство и гаранции за сигурност. Междувременно Вашингтон не крие, че целта на разширяването на НАТО е да се консолидира нов световен ред.
„Устойчиво и систематично ще продължим да изтриваме линията, начертана в Европа от кървавия ботуш на Сталин“, изгърмя държавният секретар на САЩ Мадлин Олбрайт при подписването на споразумението.
Нова надежда
През юни 1997 г. известни фигури в американската политика Робърт Макнамара, Джак Матлок и Пол Хиц в писмо до Клинтън нарекоха първото разширяване на НАТО след разпадането на СССР „политическа грешка от исторически мащаби“. Те открито заявиха, че няма външна заплаха от Русия, но подобни действия могат да накарат Москва да отмъсти.
Продължаващият агресивен характер на организацията предизвика сериозни опасения в Кремъл. Алиансът едва се попълни с нови членове, когато войските на блока започнаха да бомбардират Югославия като част от операция “Съюзна сила”. Русия беше принудена да преустанови контактите си с НАТО за известно време. Имаше охлаждане в отношенията със Запада. Вашингтон не искаше да се откаже от световната хегемония.
„Вчера Клинтън си позволи да окаже натиск върху Русия. Очевидно за секунда, за минута, за половин минута той забрави какво е Русия, че Русия има пълен арсенал от ядрени оръжия и затова реши да покаже мускули”, така Елцин коментира през декември 1999 г. едно от изявленията на американския президент.
С идването на новия руски лидер в Кремъл обаче отношенията между страните започнаха да се стоплят. Владимир Путин беше първият лидер на чужда сила, който се обади на президента Джордж У. Буш след терористичните атаки от 11 септември 2001 г. Русия също подкрепи операцията на САЩ в Афганистан.
От трибуната на германския Бундестаг Путин обяви възможността за сътрудничество между Русия и НАТО по въпросите на борбата с тероризма. В същото време Вашингтон реши да се оттегли от Договора за ПРО от 1972 г. Москва определи тази стъпка като грешка, но не отговори.
Президентът на Русия участва в Римската среща на високо равнище на Алианса през май 2002 г. Путин и ръководителите на страните-участнички подписаха декларацията „Отношенията Русия-НАТО“. Създаден е нов съвместен орган, Съветът на двадесетте. Но не се разви ефективно сътрудничество срещу тероризма.
Отговорът на президента
На Вашингтонската конференция през 1999 г. ръководството на НАТО реши да създаде „План за действие за членство“, който страните кандидатки трябва да изпълнят. През ноември 2002 г. седем страни се присъединиха към него : България, Латвия, Литва, Естония, Румъния, Словакия и Словения. Всеки получи покана за присъединяване след завършване на само една година програма.
„Седем нови знамена се веят над НАТО днес и Алиансът се простира от Бискайския залив до Черно море“, каза Буш на церемония по приемането на нови членове във Вашингтон.
По това време нямаше ограничения за конвенционалните оръжия на територията на балтийските държави и Словения, тъй като страните не бяха членки на Договора за обикновените въоръжени сили. Това предизвика допълнително безпокойство в Москва.
Председателят на Държавната дума Борис Гризлов заяви, че действията на Алианса принуждават Русия да предприеме мерки за сигурност както на своята територия, така и на територията на най-близките си съюзници. НАТО се приближаваше до руските граници. ВВС на Алианса бяха разположени в балтийските републики, патрулирайки въздушното пространство на региона.
На среща с генералния секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер през април 2004 г. Путин отбеляза, че чисто механичното разширяване не позволява ефективно противодействие на глобални заплахи като тероризма. „Русия все още смята разширяването на НАТО за грешна стъпка към укрепване на европейската сигурност“, подчерта външният министър Сергей Лавров.
В същото време министърът на отбраната Сергей Иванов посочи, че с присъединяването на балтийските страни към Алианса сигурността на блока няма да се повиши, тъй като това са „страни потребители на сигурност“, а не „производители“.
Петото разширяване на Алианса беше най-голямото в историята. От този момент нататък отношенията между Русия и НАТО започнаха постепенно да се охлаждат. Путин, противно на очакванията на Запада, не присъства на срещата на върха в Истанбул през юни 2004 г., което се възприема като политически отговор на неговото настъпление на Изток. Три години по-късно в Мюнхен Западът чу истинския отговор на президента.
Превод: В. Сергеев
