Ситуацията с наглите кражби в родното село на президента Румен Радев е ескалирала съвсем. Местните се готвят за бунт и ще търсят сметка за нехайството на властите към наболелия им проблем.
Жителите на Хасковското село Славяново вече са тотално отчаяни, че набезите на крадците някога ще бъдат спрени. В безизходицата си са стигнали дотам, че да лепят табели на портите на домовете си, гласящи: „Не влизайте. Няма нищо за вземане. Всичко е обрано“, надявайки се така да откажат апашите да разбиват къщите им.
Кметът на селото от няколко месеца се опитва да овладее положението, но без никакъв успех, тъй като крадците се измъквали безнаказани всеки път. „Явно става дума за изпечена банда. Може би са от съседно село или пък от някой от областните градове край нас. Крадат каквото видят – пари, техника, хранителни продукти, даже и буркани със зимнина. На една баба са ѝ взели лопатите за градината“, обясняват хора от Славяново. Населението там е застаряващо и малкото селце е обитавано основно от пенсионери. Те са най-лесната жертва, когато става дума за обири, но лошото било, че някои от тях вече били грабени по повече от веднъж. В селото живее и майката на президента – Станка. Тя все още не е пропищяла от крадците, но се притеснявала, че и нейният ред рано или късно може да дойде.
Ползата за местните, че президентът на републиката им бил съселянин, била нулева. През двата си мандата не съдействал нито за облагородяването на района, нито помогнал животът там в битов план да стане по-лек. Славяново е като откъснато от света и автобуси до там не ходят. Хората се придвижват с коли, ако изобщо имат такива. Иначе молят съседи да им пазаруват от градовете наоколо – Хасково, Харманли и Димитровград. В селото няма и аптека, а отскоро поне проблемът с безводието е решен с откриването на нов кладенец. Все още обаче възрастните там се редят да наливат вода в туби като първобитни хора.
Самият Радев бил наясно с проблемите на местните, защото ходел там през няколко седмици, за да навестява майка си. Напоследък мнозина от съселяните му побягнали при близки в околните градове и пуснали къщите си за продан буквално на безценица за по 20 хиляди лева. Някои пък стигнали дотам да ги заложат в банки, защото не вярвали купувачи да се намерят някога.
