Русия

“Най-страшният опит”. Как воюват доброволците край Артьомовск

/Поглеед.инфо/ Водят се денонощни жестоки битки – врагът не се отказва от опитите си да притисне града в клещи и да заеме господстващите височини. Южният фланг се държи от доброволчески сили. Защо бивши депутати, деца на известни родители и други мирни хора решиха да отидат на фронта?

Предна линия на депутатския корпус

Масивен пикап с неочакван надпис „Депутат” – с бели букви на черен фон на регистрационния номер – спира до бензиностанция в Енакиево, уговореното място за среща. И това не е само позивната на водача. Шофьорът е 39-годишният Едуард Шарафиев от Държавния съвет на Република Татарстан. Но това е в миналото, в цивилния живот. Сега той е политически офицер на доброволческата разузнавателно-щурмова бригада “Свети Георги”.

Ескортът ми е в пълно снаряжение – броня, каска, паласки с резервни пълнители, картечница, тактическа аптечка отстрани. Едуард е тук от много месеци и е поразително различен от колегите си от депутатския корпус, които градят имидж на третата линия пред телевизионните камери. Той обаче не е сам.

„В нашата бригада, така да се каже, е представена цялата вертикала на законодателната власт”, усмихва се Шарафиев, въртейки рязко волана. “Има общински съветник, командир на взвод. Аз съм областен депутат, член на Държавния съвет. И нашият командир на бригадата е Александър Юриевич Бородай. Той е направо от Държавната дума. Ние се шегуваме, когато се събираме: гостуващо пленарно заседание. И, разбира се, в бригадата се бият най-разнообразни хора от цялата страна. Средната възраст е над 30”, допълва той.

Бойният гръбнак на бригадата са три батальона. Все още няма танкове , но обещават да ги осигурят в близко бъдеще. Артилерията е в изправност – “Град”, гаубици, самоходни оръдия. Два батальона се бият, като се сменят един друг на ротация. Другият, щурмовият, е в резерв. Те го запазват, в случай че командването даде заповед за атака край Артьомовск. Междувременно там има позиционно “побутване”.

На южния фланг врагът се опитва да заеме доминиращи височини в района на Клещеевка, Курдюмовка и Андреевка. Ако ВСУ достигнат тази линия, логистичните артерии, свързващи Артьомовск с останалата част на ДНР, ще бъдат под заплаха – на първо място, маршрутът до Горловка. А загубата на позиции на север ще принуди руските войски да напуснат града. Това да не се случи е задача на жителите на „Свети Георги“.

Гаубица за дърва

Движим се на северозапад от Дебалцево. Колкото повече напредваме,, толкова по-лош е пътят. Пикапът се мята от едната страна на другата по дупките. От време на време се появяват табели „Мини“ и препятствия. Дърветата са „плешиви“ – клоните са отсечени от осколки. С ниска газ преминаваме по счупения мост, символично приел формата на буквата V, и скоро наближаваме целта си.

Селото (няма да го назоваваме) е напълно унищожено от артилерийски обстрел. Нито една цяла къща, плевня или стопанска постройка – пълни руини. В градина, обрасла с бурени, тлее трева – последствията от скорошно долитане. Всичко е осеяно с остри като бръснач осколки, които се стремят да се забият в подметката на обувката.

На пръв поглед тук няма никой. Но петима войници се появяват от най-близкото мазе, след като са получили целево обозначение от разузнаването. Те се приближават до гаубица Д-30, увита в сиво-зелена мрежа, и я подготвят за битка. Оръжието е добре замаскирано: от три до четири метра изглежда като купчина дърва, покрита със стара рогозка. Дори опитен оператор няма да ги види от квадрокоптера.

„Мерникът е 365, ъгълът е 28-90, зарядът е пълен, снарядът е фугасен“, кратко командва старшият. Артилеристът прави настройки чрез затягане на маховите колела. „Оръдие! Изстрел!“ Гаубицата реве оглушително и вдига плътен облак червен прах. Екипажът незабавно хвърля камуфлажна мрежа върху нея и бяга обратно в мазето. Ние следим: „димната завеса“, която изстрелът вдигна над селото, ще бъде видяна от врага не само от хеликоптер, но, изглежда, от сателит. Така че очакваме „отговор“ във всяка секунда.

Между другото, още през лятото войници от 1-ви Донецки армейски корпус се оплакаха от недостиг на 122-мм снаряди за гаубици Д-30. Стигна се дотам, че артилеристите взеха по-стари и по-примитивни 152-мм Д-20, пуснати в експлоатация веднага след Великата отечествена война. Сега обаче, съдейки по това, което отбелязват артилеристите от “Свети Георги”, руската промишленост е достигнала необходимото темпо за производство на съвременни боеприпаси.

Неуловим танк

Сядаме в едно тясно мазе. Тук е светло — горе, в руините на къща, тихо гърми електрически генератор. Войниците, виждайки камера в ръцете на репортер, слагат балаклави. Те се страхуват не за себе си, а за своите близки. Украинските специални служби няма да имат особени затруднения да разпознаят името и фамилията на артилериста по лицето му и да определят адреса на семейството му.

Това е и причината бойците да говорят пестеливо за себе си.

„Командвах екипажа на гаубица Д-30, докато все още бях на военна служба“, казва артилеристът, който взе повиквателния „Коливан“ – в чест на юнака от приказките. „Аз съм от Уляновск, работя върху втория си договор в зоната на СВО, първият беше близо до Харков. И в цивилния живот тапицирах мека мебел. Напълно невоенна професия, въпреки че и там има пистолет (смее се). За тапицерия, но въпреки това! Тук има пълно взаимно разбирателство. От получаването на координатите на целта до нейното унищожаване са една до една и половина минути. Това се счита за много добър резултат”, допълва той.

А боецът с позивна „Сайга“ е първата си командировка в зоната на СВО. Отначало се опитва да се „мобилизирам“ чрез Министерството на отбраната. Но лош късмет – оказва се, че е загубил военната си книжка. Записва се като доброволец. Той признава: най-лошото преживяване е да седиш под танков обстрел. Скоростта на снаряда му е много висока, между излизане и пристигане са част от секундата. Нямаш време да се криеш. Един вражески танк вече е унищожил едно от двете оръдия на батерията.

„Той ни безпокои от доста време”, потвърждава артилеристът “Рева“ с плюшена Чебурашка на бронежилетката си (талисман от жена му за късмет). “Ще се приближи, ще изстреля пет-шест снаряда и ще си тръгне. Но ние определено ще го хванем, както наскоро направихме с една американска БМП “Брадли” В седем сутринта врагът започна да атакува. Ние работихме, разузнаването ни коригира. И третият или четвъртият снаряд – директно попадение в американеца, веднага започна да пуши. И тогава бронетранспортьорът беше взривен”, допълва той.

“Рева” е може би най-опитният тук. Води битка от 24 февруари 2022 г. Бил е близо до Киев, Изюм в Харковска област и при Кременная – Сватово. Спомня си първата си битка, когато колоната му е обстреляна с артилерия край украинската столица. Било е страшно, но, казва той, с времето се свиква. “И потискаш страха, за да не ти пречи на бойната работа”, допълва той.

Доброволческа мотивация

Всеки войник от доброволческата бригада има своя мотивация. Ростовецът “Рева” има много роднини в Донбас, някои са загинали през деветте години на конфликта, а той отмъщава. “Коливан” с удоволствие си спомня военната служба и отново работи с любимата си гаубица Д-30. А политическият офицер с позивна “Депутат” Едуард Шарафиев призна, че иска да даде пример на някои от колегите си, останали в тила. Поради частична мобилизация не е призован – не е служил в армията. Затова се включва доброволец.

Сред бойците от бригада „Свети Георги“ има и деца на „статутни“ родители. Арсений Стерлигов е син на известния предприемач Герман Стерлигов. Усмихнат, скромен и мълчалив човек, той е срамежлив пред камерата и упорито отказва интервюта. Но на директен въпрос защо не се „e загуби.“, възползвайки се от позицията на баща си, той отговори така: “Дълга история. Накратко, някой трябва”.

Не може да се каже по-добре за доброволците в “Свети Георги”. Разбира се, беше въпрос на случайност, че трима народни избраници са се озовали в една бойна част наведнъж.

Но съвсем не е случайно, че Специалната военна операция, колкото повече напредва, толкова по-силно обединява хората, които в мирния живот не са имали нито общ кръг от познати, нито общи интереси, нито обща цел. Днес са заедно, защото „някой трябва“.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes

Влизайте директно в сайта https://www.novinarbg.com .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??

Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели

Още новини

Back to top button