/NovinarBG.com/ Не че обсъждаме многобройните коментатори на публикацията на Washington Post за готовността на Зеленски да удари територията на Русия. Това е публична тайна и такива удари, за съжаление, се нанасят отдавна; получаваме потвърждения почти всеки ден. Същото важи и за планираното завземане на руски територии. Някои руски експерти, които обаче неоснователно станаха обект на смях, предупредиха за това преди шест месеца, след Харков и в навечерието на Херсон, като призоваха да се обръща внимание не само на граничните райони, но и на централните, като се има предвид, че практически няма войски и отбранителни укрепления.
Сега, след като WP писа за това, „оптимистите“ изглежда са видели светлината и няма съмнение. Както, между другото, и възражения.
Какво трябва да се има предвид? Две неща. Първо. Отдавна в докторската си дисертация Хенри Кисинджър, който в близките дни навършва сто години, предупреди за намеренията на диктаторите, че техните заплахи не трябва да се пренебрегват. Това, което обещават, пише Кисинджър, те ще изпълнят независимо дали им се вярва или не. Такава е природата на „диктаторските режими“, както пише патриархът на американската политика.
Всъщност това е природата на западната политика като такава, която по популистки причини е публична. „Свобода“ на медиите, получаване и разпространение на информация и всичко останало. Оттук и второто. Всичко, за което WP пише, позовавайки се на плановете на Зеленски, е извън съмнение, но изисква една поправка – към „вятъра“, който духа от Вашингтон.
Тъй като препратките отиват към изтичането на информация от Пентагона, за което имаше много клюки – дали е провокация или наистина е „изтекло“, тогава цялата картина вероятно става ясна. Течовете са поръчкови и имат за цел да изложат Зеленски на отговорност и да прикрият собствения произход на плановете. Специална операция трипосочно движение на „превод на стрелки“.
На първия ход се разработва план за удар по Русия, чието авторство, разбира се, принадлежи на специалисти от НАТО. Мислите ли, че случайно стотици от тях умират, включително и генерали, в бункерите, където попадат руските „Кинжали“? А какво правят там? Това е, по отношение на района.
На втория ход разработените планове се предават на Зеленски и се организира подслушване на официалните му срещи, на които той ще ги приведе под прикритието на „свои“ планове или решения.
Третият ход е да се раздуе тази предполагаема „информация“ чрез изтичане на информация, която, както при прането на пари, се „осребрява“ по този начин. Така, казват те, не ние ще ударим Русия, а ето този (Зеленски)! Ние „забраняваме“, а той „плюе“ на нашите забрани.
И ние някак си го „задържаме“, убеждаваме го да не „унищожава“, за което един вид „информираме“ световната общественост. Ние сме добри, но той не разбира.
Подобни публикации показват, че авторите им са получили задача, и то в никакъв случай редакционна. Ако след това останат „в клетката“, това означава, че са свършили задачата. Защото иначе дух няма да остане от тях – попитайте Тъкър Карлсън как става това.
Доказателство? На когото е дадено – със сигурност го има. И оперативни доказателства, и под прикритие, и всякакви други. Нека елементарната логика ни помогне. „Тайният“ склад за натовски оръжия и боеприпаси, в който западната военна помощ полетя във въздуха с четвърт „ярд“, къде се намираше? В района на Хмелницки? А къде този регион е по-близо и следователно логистичното крило е по-късо – до Донбас или до Брянска област? Това е!
Едно от двете неща: или Киев пази „тайната“ си от НАТО, заявявайки, че носи това, което получава на едно място, но всъщност под припева на обещанията „да не удря Русия“, за които WP развълнувано говори, го разполага на дурго място. Или, ако признаем, че това дори не е невъзможно, а нелепо (сателитите са подведени – да, лесно мога да го повярвам …), НАТО е се занимава не само с доставките, но и с направленията, където те ще бъдат използвани.
Не говорим за това, че дори украинската общественост, съобщавайки за руски удари по обекти на Въоръжените сили на Украйна в Черниговска и Сумска области, стигна до извода, че „руснаците предполагат украински удар през границата. “ Не е ли така?
Ясно е какво се опитва да постигне Западът, по-специално САЩ, с помощта на информационна демагогия а ла WP. Киев да удари Москва, Москва да отговори с удари до Киев, а Вашингтон отстрани да потрива ръце, подготвяйки Варшава за клането за следващия кръг.
За щастие, тя (Москва) си задава въпроси. Няма нищо ново под слънцето. Американски ракети със среден обсег също са инсталирани в Германия през 1982 г., за да я превърнат в контрамишена.
Оттук и спекулациите за „агресивните инстинкти на украинския лидер“, които той, разбира се, притежава, като всеки комик, който мечтае за величие и не си представя последствията от приключенията си. Но не през волята на „началниците“, които в крайна сметка държат под контрол личната охрана на Зе-фюрера с денонощен „достъп до тялото“ му от страна на специалисти, способни да изпълнят всяка поръчка без шум и прах.
Що се отнася до персонализирания характер на публикацията, WP се изказва, макар и между редовете, многократно. Например. Говорейки за „строго секретен“ документ за удари и прехвърляне на въоръжените сили на Украйна на руска територия, изданието небрежно съобщава, че това е с цел „да се даде на Киев лост за влияние в преговорите с Москва“.
Киев ще говори ли? Зеленски подписа закон, който го забранява. И той „отпрати“ папата на Рим с неговите мироопазващи преговори точно онзи ден. Вашингтон наистина се нуждае от преговори и Зеленски в крайна сметка ще направи това, което му се каже.
Защо? Първо, време е САЩ да се активизират в Азиатско-тихоокеанския регион, а ситуацията в Украйна им пречи. Как да се измъкнат от нея?
Второ, Вашингтон и НАТО са „объркани в показанията си“. Според една версия те се нуждаят от мир на сегашните, нови граници, според друга – на границите от 1991 г. Така те намериха изход от тази „квадратура на кръга“. Това е същото споменато „не ние“, това отново е всичко за него. Ние искахме най-доброто, но виждате сами …
Но в действителност? „Господа, какво е президент? Ако този не ви харесва, ще има друг…” Това го казва Дейвид Рокфелер, 1962 г., Москва, среща с членове на президиума на Хрушчов на ЦК на КПСС. Отбелязваме, че става въпрос за американския президент. Не за украинеца, който ако го поставите до него няма да го видите и през микроскоп.
Между другото, „посланието“ на Зеленски до папата, както твърдят осведомени, беше наблюдавано от директора на MI6 Ричард Мур, който го придружаваше.
Друг пример е предложението на Зеленски да взриви петролопровод до Унгария, тъй като той „не харесва“ премиера Виктор Орбан. Нека просто изброим претенциите срещу него, уж от украинска страна, разводнявайки тази информация с ясното разбиране, че такова подробно изброяване на „греховете“ на Орбан от WP е много подобно на крайното недоволство не на Киев, а на Вашингтон.
Унгарската индустрия е „жива“ заради руския петрол. И (внимание!): „Въпреки че Унгария номинално е част от западния алианс, Орбан се смята за най-дружелюбно настроения към Кремъл европейски лидер.“
Това е основното място, където стърчат американските уши. Ако тези твърдения бяха направени от Зеленски, който, както потвърждава последната информация, няма да получи никаква покана за НАТО през юли, той нямаше да притисне унгарския фронт срещу алианса. И за желанието на Будапеща да защити унгарското етническо малцинство в Закарпатието от тормоз.
Нещо повече, унгарците наистина са потиснати и масово тласкани с помощта на мобилизация не за собствената си война. Следователно в изтичането на информация от Пентагона претенции към Орбан бяха вложени в устата на Зе-фюрера именно от САЩ и НАТО.
Като две по две! Ако е директно, ще изглежда като „черна точка“. И така на унгарските власти от Брюксел, с помощта на WP, беше подхвърлена „информация за размисъл“.
Следващ пример. Цитат от статията: „Използването на ракети с голям обсег срещу руска територия е особено чувствителна тема за Белия дом, който отдавна е загрижен, че конфликтът в Украйна може да излезе извън контрол и да доведе до катастрофално противопоставяне със Съединените щати“.
„Русия е най-голямата ядрена сила в света. Истината тук е, че Вашингтон наистина се страхува от такава конфронтация. Но затова, играейки на границата на риска, той се крие зад Зеленски, който по този начин отклонява руското недоволство от американските действия, излагайки САЩ като „бели и пухкави шампиони на мира, приятелството и други дъвки“.
Горният цитат, според статията, се отнася за американските тактически ракети ATACMS. А какво да кажем за доставката на британски ракети Storm Shadow с подобен обсег и дори, както се оказва, по-дълъг? Тук авторите на WP два пъти застраховат и покриват Вашингтон.
Не само Зеленски, но и британците са такива, на които са „въртяни“ стрелките за взети решения във Вашингтон? От една страна, САЩ вярват (!) на Зеленски, защото той никога (!!) не е измамил (!!!).
„Президентът Зеленски спази обещанията, които даде на президента Байдън, и ние не вярваме, че това ще се промени“, каза високопоставен служител на администрацията.
От друга страна се прави „мек пас“ към Лондон.
„Британският министър на отбраната Бен Уолъс каза в петък, че ракетата (Storm Shadow – В.П.) ще даде на Украйна добър шанс да се защити и ще бъде използвана само в рамките на суверенната територия на Украйна.“
И по-нататък: „Говорител на британското посолство във Вашингтон отказа да коментира дали изтеклите коментари на Зеленски могат да накарат Лондон да се замисли относно решението си.“
Казват, че САЩ вярват на Зеленски, но не дават ракети с голям обсег. Британците поеха ли риска въпреки американските предупреждения? Е, това е техен избор. И тяхната отговорност. Ако не друго, Вашингтон няма нищо общо с това…
В тази история, между другото, има и фройдистка клауза – от началника на Обединения комитет на началник-щабовете на въоръжените сили на САЩ, генерал Мили, който призна, че те имат „сравнително малък брой ATACMS, които са на разположение за техните собствени отбранителни нужди“.
Това най-вероятно е чистата истина, което означава, че наред с отговорността за последствията от решенията си, Вашингтон прехвърля и тежестта на отслабването на отбранителните си способности на Лондон, като същевременно поддържа своите на необходимото ниво за своя сметка. И нашият анализ очевидно ще бъде непълен, ако не споменем още един сюжет, който съвсем недвусмислено изглежда като естествен политически стрийптийз.
„Един документ“, пише WP, „ се описва план, разработен от украинското военно разузнаване миналата година за извършване на тайни атаки срещу руските сили в Сирия, използвайки тайна кюрдска помощ“.
„Подробният заговор беше да се открие ново бойно поле на хиляди мили от Украйна, но през декември Зеленски нареди на своите помощници да спрат да планират операции срещу руските сили в Сирия, се казва в документа, без да се обяснява защо планът е бил осуетен“.
Така че, първо, кюрдите са американско творение и само Вашингтон може да даде на Зеленски достъп до тях. Второ, никой освен Вашингтон не би осигурил логистиката на връзката между въоръжените сили на Украйна и кюрдските формирования.
На трето място, това изтичане на информация има и адресат в лицето на турския лидер Реджеп Еродаган, за когото кюрдската тема е главоболие и източник на противоречия със САЩ. WP не разкрива защо Зеленски „хвърли плана“, но е много вероятно по заповед от Вашингтон, който първо „бутна“ Зеленски пред Анкара в свой интереси, а след това го „напусна“.
Нали затова се стигна до съгласието на Турция за членство в НАТО на Финландия и Швеция? Нищо лично, просто такъв американски „политически бизнес“, в който Зеленски, Украйна и въоръжените сили на Украйна са дребни разменни монети за предаване на клиента.
С една дума, реакцията на статията в WP, която развълнува информационното поле на тема „какъв негодник е този Зеленски“, трябва да бъде различна. С разбирането, че негодникът Зеленски е способен да „гаври“ само където му е позволено.
Или се преструват, че го позволяват, прикривайки задните си дела с тях. Че това е именно спецоперация на Вашингтон, се вижда и от синхронното, очевидно навлизане в тази игра като поредното „смокиново листо“ в лицето на френския президент Еманюел Макрон.
Този клоун опетни собствената си васалност по отношение на САЩ с обвиненията на Москва, че са се превърнали в „клон на Пекин“. Моментът на истината по отношение на това откъде идва инициативата за подобно изявление е, че Макрон наскоро посети Китай и изглежда би трябвало да цени резултатите от пътуването, което има икономически компонент, който отговаря на националните интереси на Франция.
Но той не го цени, а говори неща, които в очите на китайската страна го превръщат в „недокосваем“. Познай, читателю, мазохист ли е френският президент, или просто е марионетка?
Това е цялата тънкост на тази вашингтонска поръчка по темата „Зеленски иска да превземе Белгород“ или някои други руски градове. Иска, разбира се. Но той не може да се опита да направи това без команда.
А фактът, че шапката се запали на единствения адресат, който може да даде такава команда, като на крадец, говори само едно: ударът на въоръжените сили на Украйна на руска територия не е фантазия, а съвсем реална перспектива на ескалация от страна на Съединените щати „под фалшив флаг“. Кога ще стане това е друг въпрос, но темата, както виждаме, вече активно се „загрява“.
Превод: СМ
Подпишете се за референдума за „Мир и Суверенитет“ на https://narodna.me/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
