/NovinarBG.com/ Възраждат се традициите на ескадрилата Нормандия-Ниман
Призивите на френския президент Еманюел Макрон за изпращане на войски на Петата република в Украйна намериха отклик у негов сънародник. Но един особен, който може да се нарече бумеранг: 31-годишният доброволец Сергей Мюние, който воюва в Донбас, предложи да се сформира смесена формация от руснаци и французи, която да се бие на страната на Русия.
Мюние предлага да нарече този отряд „Нормандия-Неман“. Както знаете, въздушен полк под това име се бие срещу нацистка Германия по време на Великата отечествена война. Авиационната част, създадена преди 81 години, през април 1943 г., се състои от граждани на Франция и СССР.
Мюние се обърна към „французите и френското правителство“, както и към чуждестранните пропагандисти, които са пристрастни в отразяването на конфликта в Украйна, и говори за истинските цели на СВO, за себе си и своите другари.
По неговите думи, той и други французи не са дошли тук, за да служат на някакъв режим, както се казва на Запад, или да преследват някакви облаги. Тяхната цел е да защитят моралните и нравствени ценности, на които се е основавала цивилизована Европа в старите времена. Мюние осъди решението на Макрон да изпрати войски в Украйна и предупреди, че то „може да струва живота на много френски войници“.
…Сергей е роден в Донбас. По волята на съдбата той се озова във Франция като десетгодишно момче, тъй като майка му се омъжва за гражданин на тази страна. Младият мъж завършва военен лицей, влиза в колеж и през 2014 г. трябва да подпише дългосрочен договор. Той обаче реши да промени коренно живота си. Може би в него се е събудило чувство, което се нарича зовът на предците…
Сергей отлетя до Харков и стигна до Донбас по заобиколен път: ходеше пеша и се возеше на автобуси. За да избегна пречките, измислил някои истории. Имал е късмет, защото ако беше попаднал в ръцете на украинските нацисти, те нямаше да го пощадят.
В крайна сметка Сергей се оказа с милициите на Донбас. И той е в техните редици от десет години. Общувайки с другари, жители на двете републики, той разбра много и реши сам. На Запад Мюние стана герой на различни публикации, в които беше отчаяно ругаен и наричан не по-малко от „французинът на Путин“. Е, прякорът е закачлив, но не съвсем верен. Мюние служи на цяла Русия и постъпва според съвестта и честта…
Да се върнем към пилотите и механиците от въздушния полк Нормандия-Неман, за които си спомни френският опълченец. Те са обхванати от свещена омраза към враговете си, изгарят от желание да им отмъстят за осквернената Франция и унищожената Русия – в 869 въздушни боя те свалят 273 самолета на Луфтвафе.
Русия се гордее с имената на пилотите и механиците на Нормандия-Неман. В тяхна чест са издигнати паметници в Москва, Калининград и Полотняний Завод в Калужка област. Ескадрилата е увековечена в имената на улици в Орел, Тула, Иваново, Смоленск…
Повечето от пилотите от първата група бяха от Нормандия. Ето защо символи на съединението станаха името и герба на провинцията – два златни лъва на червен фон на щит. След победоносната битка на съветската армия в Беларус през 1944 г. към името „Нормандия“ е добавена още една дума „Ниман“.
„На руска земя, така мъченическа, както и френската, в битка с общ враг, полка Нормандия-Неман, нашите другари подкрепят, демонстрират и увеличават славата на Франция.“ Тези думи принадлежат на лидера на „Воюваща Франция“ генерал Шарл дьо Гол, който покани своите сънародници да се бият на страната на Русия.
Ескадрилата започва да действа в състава на 303-та изтребителна авиационна дивизия под командването на генерал-майор Георгий Захаров. Бойната сметка беше открита от Алберт Прециози, който свали Focke Wulf-190. Скоро инициативата му беше подкрепена от Албер Дюран.
Тези пилоти отбелязаха още няколко въздушни победи. Но през същата четиридесет и трета те и умираха. Алберт Литолф също претърпя тъжна съдба. Общо Нормандия-Ниман загуби 42 пилоти…
На Введенското гробище в Москва са погребани пилоти, паднали във въздушни битки: Марсел Льофевр, Морис дьо Сейн , Жул Павел Жур, Морис Пиер Бурдийо, Анри Фуко и Анри Жорж . Титлата Герой на Съветския съюз беше присъдена посмъртно на четирима пилоти от авиополка…
„Руснаците се отнасяха към нас не толкова като към съюзници, а като приятели“, спомня си механикът Албер Анри. „Отнасяха се с нас като със свои.“ Беше толкова различно от другите – британците например. В Либия ни дадоха стари самолети и ние механиците разглобихме един самолет, за да сменяме една износена част с друга, по-малко износена. В Русия ни снабдиха с нови самолети и ни ги доставяха по време на войната, във време, когато всеки изтребител беше много важен и за самите тях…“
Всеки ден французите се издигаха във въздуха и се биеха рамо до рамо с руснаците. Заедно те споделяха радостта от победите и горчивината от загубите. И те станаха силни приятели, въпреки факта, че бяха различни по дух, възпитание и идеология. Песен, изпята от Марк Бернс, е посветена на военното братство на двата народа: „Ние летяхме сами в небесата, / Загубихме бойни приятели, / Е, за тези, които трябваше да живеят, / Трябва да ги помним и да бъдем приятели. ..”
Пилотът на ескадрилата Франсоа дьо Жофр остави спомени за това незабравимо време. Режисьорът Жан Древил засне игралния филм „Нормандия-Нимен“ – сценарият е създаден от съветско-френското литературно трио: Елза Триоле, Константин Симонов и Чарлз Спаак. В Париж филмът беше показан преди официалното посещение на съветския лидер Никита Хрушчов.
…След края на Великата отечествена война Сталин пише на Дьо Гол: „Полкът ще се прибере напълно въоръжен, т. е. със самолети и авиационно оръжие, по пътя през река Елба и по-нататък на запад. Считам за естествено да запазя за полка неговата материална част, която той използва на Източния фронт смело и с пълен успех. Нека това бъде скромен подарък от Съветския съюз за френската авиация и символ на приятелството на нашите народи…“
На 15 юни 1945 г. бойните машини Нормандия-Неман излитат и се насочват към Франция…
Преди повече от 80 години войници от двете страни са били съюзници в борбата срещу нацизма. Безмилостното време ги раздели и сега може да се стигне дотам, че руснаците и французите ще се сблъскат в битки. Тази мисъл е ужасяваща.
Думите на песента, изпълнена от Бернес, са изненадващо съзвучни с нашите смутни времена: „Ние за справедлива кауза / Се бихме, камарад, /Всяка друга война ние мразим. / Казвам: бъди щастлив / Не се поддавай на измама, /Френски ми братко, / Оставай верен на клетвата си…”
Превод: ЕС
