/NovinarBG.com/ Само преди две години в пресата, умовете и ресторантите на столицата бохемите и спътниците им отпразнуваха траурното тържество за „напускането на Холивуд“. Предполагаше се, че ограниченията ще разбие икономиката, а липсата на „американски филми“ ще сложи край на обичайния масов културен отдих.
Точно както сгрешиха при санкциите, така сбъркаха и с прогнозите за най-важното от изкуствата. Руското кино се чувства не просто страхотно – то възнамерява да настине (ако и когато) на погребението на западното кино. Холивуд оцелява с блокбъстъри и за сметка на азиатските зрители, докато цялото европейско кино е, първо, субсидирано, и второ, защитено с непазарни методи, основният от които е квотите за американски продукти.
Ние нямаме нищо общо с квотите (чудесно е, че е така!), третираме протекционизма сдържано. Затова отговорните за разпространението действаха като родители, които искат да научат детето си да плува. Бивайки наблизо, докато то е във водата. Две години по-късно стана ясно, че всичко е направено правилно. Руското кино е в състояние да доведе зрителите в киното. Независимо от жанра и ефектите на реализирания проект. Искаме да гледаме нашите филми, направени от нашите режисьори. И най-важното, искаме да видим живота си и себе си на екрана. Зрителите са готови да гласуват с парите си за този метод на национално себепознание.
Независимо от личните предпочитания и други вкусове, киното е не само изкуство, но и бизнес. А в бизнеса парите, отпуснати за проекта, трябва да бъдат върнати на инвеститора. Доста добре е да ги върнат с печалба.
Независимо от това, което мислят лидерите на общественото мнение и другите глашатаи, първият принцип на производството винаги е печалбата, а след това дълбоката теория на изкуството..
В случая с филма „Майстора и Маргарита“, в който заглавието и няколко сюжетни линии са останали от романа, държавата, след като е подкрепила идеята за филмова адаптация със значителни средства (800 милиона рубли), не загуби. Тази седмица филмът събра 1136 милиона рубли (един милиард сто тридесет и шест милиона рубли) и това е само вторите седем дни след излизането на филма.
В този тесен смисъл можем (и трябва) да говорим за победоносната прозорливост на онези, които са подписали разчетния лист, с което са го одобрили.
Тогава можем да говорим за стилистичните несъответствия в романа на Булгаков, за арогантността на сценариста и режисьора, които взеха почти всичко от синеокия Михаил Афанасиевич, но от така добре познатата ни кинематографична скромност (в кавички), отбеляза приносът на брилянтния руски писател с израза „базиран на.” Да, както в брадатия виц за пеенето на Карузо. Възможно е, но струва ли си да губите време и място, за да хванете творците в грешки, неразбиране на текста и в същото време контекста на „Майстора и Маргарита“, тяхната обща „учтивост“, с която се опитаха да запушат бъчви от значения, включени от Булгаков в неговата визия?
Отговорът е очевиден и е отрицателен.
Ние от своя страна, виждайки колко безпомощни понякога се оказват тези, които се опитват да настроят романа подходящ за себе си и себеподобните си, бихме си позволили да кажем това.
Всички онези милиони зрители, които донесоха своите рубли в кината, не го направиха от интерес какво снима режисьорът Хикс по сценария на драматурга Игрек, а от необходимостта да видят героите на екрана. Колко убедителни са актьорите, колко луксозни са декорите, колко добре са подредени костюмите и как е оформена косата на главния герой. Това, което е интересно за зрителя, е това, а не коварните решения, предложени от авторите.
Като казахме „а“, ще кажем и „б“.
Все още не се е родил режисьор, който да е успял да приспособи този роман към собствената си концепция, така че филмовата адаптация (или „базирана на нея“) да се превърне в самостоятелна художествена единица. Подобно умение притежаваше само Тарковски (и „Сталкер“, и по-ранният „Соларис“, да си спомним, бяха филмови адаптации съответно на Стругацки и Лем).
Като казахме „б“, ще кажем и „в“.
В ситуация, в която страната ни е под десетки хиляди санкции и бавно, но сигурно гради нов свят, винаги има хора, които искат бързи решения и не по-малко драстични ограничения, особено в сферата на културата.
Русия позволи да се изрази гледната точка, съдържаща се във филма (за „кървавия режим“, за „тоталитаризма“, за „авторите на четиридесет милиона доноса“). И това по същество означава, че нашият социален живот днес е не просто по-свободен от всякога, той е по-свободен от където и да било другаде.
Не ви ли харесва това, което се случи в страната през 30-те години? Ето ви възможността да говорите за това. Отражението, с което човек не е съгласен, има право на съществуване. То има същото право да съществува и днес в Русия и това е аксиома за нас.
Във връзка със свободата и правото на слово, подкрепяни от държавата, е важно да се отбележи това.
Ние смятаме Михаил Афанасевич за наш руски гений. Въпреки че си струва да си припомним в днешния световен ред, предложен от нашите идеологически опоненти, разделяйки хората по място на раждане, цвят на кожата и други характеристики: руският писател е роден в Киев. Той се озовава в Москва едва на 30 години – напълно, общо казано, оформен човек. В Киев обаче Булгаков е третиран политически по украински. Тоест са го заклеймили като „московец“ за „връзки с Русия“, добавяйки набързо някакви напълно невъобразими глупости към тъканта на живота му.
Спокойно приемаме гледната точка, която е показана във филма. Не защото сме съгласни с нея и не защото може да нямаме аргументите или ресурсите да поставим под съмнение този възглед или да го изолираме, да го оставим в тайна.
Ние спокойно приемаме това мнение, защото знаем (между другото от Булгаков), че най-страшният гняв е гневът на безсилието, а ние сме силни. Съзнанието за своята справедливост е малко по-различно обозначение на свободата. Невъзможно е да изгориш свободата, както е невъзможно да унищожиш ръкопис.
Касовите приходи на филма, надхвърлили един милиард, показват, че у нас има обществено съгласие по този въпрос.
Това е може би най-важният резултат от касовия успех на филма, базиран на великия роман.
Превод: В. Сергеев
