/NovinarBG.com/ В четвъртък, 20 април, в Турция ще се състои събитие, което е предварително обявено за историческо – церемонията по започване на доставките на газ от находището Сакария. Досега Турция не е имала собствен газ. В тържествата ще участва турският лидер Реджеп Тайип Ердоган. Случващото се обаче е пряко свързано не само с предстоящите президентски избори в Турция, но и с интересите на Русия. Какво ще стане с руския газ за Турция и Европа, ако Ердоган загуби тези избори?
Въпросите за енергийната сигурност са в центъра на политиката на Ердоган от идването му на власт. Но енергийната сигурност на Турция винаги е била разбирана от Ердоган не само като стабилност на физическите обеми на доставките. Според него Турция се нуждае от стабилност на вътрешните цени на енергийните ресурси: както електроенергия, така и газ.
Компоненти на енергийната сигурност на Турция
За постигането на тази стабилност през последните четиридесет години в Турция бяха изградени с ускорени темпове водноелектрически централи, които вече са около 740 и генерират повече от една трета от електроенергията в страната. В горните течения на големите реки на Близкия изток Тигър и Ефрат, разположени на територията на Турция, са построени около двадесет електроцентрали (и то големи!).
Тези ВЕЦ бяха построени въпреки протестите на Сирия и Ирак, които пострадаха поради това от изостряне на недостига на вода. Липсата на вода в пограничните райони подклажда антитурските настроения на живеещите там кюрди. А присъствието на кюрдски въоръжени формирования в близост до турските граници насърчава турските власти да се опитат да установят въоръжен контрол над тези райони. Но това е политическият компонент на въпроса.
В Турция няма останали много пълноводни реки, на които все още да не са построени водноелектрически централи. Ето защо неслучайно през 2010 г. беше взето решение за изграждане на АЕЦ „Аккую“ по руски проект в Южна Турция.
Очаква се доставката на гориво за атомната централа да бъде извършена на 27 април. Инсталираната му мощност след пускането на четирите реактора ще бъде 4800 МВ, което е повече от 5% от всички генериращи мощности в Турция. И като се вземе предвид фактът, че за разлика от водноелектрическите централи или вятърната енергия, атомните електроцентрали не зависят от климатичните фактори, производството на електроенергия в АЕЦ „Аккую“, според прогнозата, ще бъде около 10% от общото производство на електроенергия в държава. Пускането на първия енергоблок на АЕЦ „Аккую“ е планирано за края на 2023 г. – началото на 2024 г. Но изборите в Турция са насрочени за 14 май и президентът Ердоган се нуждае от видими доказателства за успеха на политиката си.
Третият компонент на енергийната сигурност на Турция след ВЕЦ и АЕЦ (по ред на представяне, но не по важност) е газът. Досега топлоелектрическите централи осигуряват повече от 50% от производството на електроенергия. Газът е необходим и на разрастващата се турска индустрия.
Газопроводи
Първоначално проблемът с осигуряването на газ за Турция беше изграждането на газопроводи до Турция от страните износителки. Първият такъв газопровод беше руският „Син поток“ (положен през 2001-2002 г. по дъното на Черно море от Архипо-Осиповка, Краснодарски край, до турския град Самсун).
Но Ердоган се опита да не стане зависим от един източник и Турция стана един от активните участници в проекта „Набуко“, който предвиждаше изграждането на газопровод от иранското находище Южен Парс до турския град Ерзурум. Проектът започва да се разработва през 2002 г., но поради санкции срещу Иран е замразен.
Успоредно с това през 2004 г. започна изграждането на газопровода Баку-Тбилиси-Ерзерум (Южнокавказкия газопровод) с капацитет 20-30 милиарда кубически метра, който осигурява доставките на азербайджански газ за Турция. През 2015–2019 г. той беше разширен до западната граница на Турция и беше завършено изграждането на Трансанадолския газопровод (накратко ТАНАП). След това стана възможно транспортирането на газ до Европа от каспийските полета на Азербайджан.
Нарастващото търсене на газ от Турция и залогът на Ердоган върху руско-европейските противоречия доведоха през 2014 г. до появата на проекта „Турски поток“. Русия, принудена да се откаже от строителството на „Южен поток“ по дъното на Черно море към България заради враждебното отношение към този проект на управляващите структури на Европейския съюз, предложи да го преориентира към Турция.
До януари 2020 г. беше пуснат „Турски поток“, Турция увеличи доставките на газ и помисли за транзита му. През декември 2020 г. газът от „Турски поток“ започна да тече към Сърбия. След завършването на свързващия участък между Сърбия и Унгария през юли 2021 г. руският газ през „Турски поток“ започна да тече към Унгария, а след това към България, Румъния и Гърция.
Турски газов хъб
И сега, в контекста на скъсването на преките връзки на Русия с Европа, Ердоган се изкушава да приложи схема на газовия пазар, подобна на руската схема за паралелен внос. Само в обратната посока. Газът, който Турция ще продава на Европа, ще бъде „турски“ независимо от произхода му. Турция вече обяви, че може да бъде създаден нов хъб близо до границите на Турция с Гърция и България.
Но ако е сравнително лесно да се направи „латвийска смес“ от руската петролна марка „Урал“, то за стартирането на пълноценен газов хъб е необходима диверсификация на източниците на синьо гориво. Само тогава Турция ще може да претендира за ролята на център не само за физически транзит, но и за определяне на цените.
И от тази гледна точка пускането на собствено газово находище премахва редица проблеми за Турция. Газовото находище Сакария беше открито в Черно море през 2020 г. През следващите години се планира да се произвеждат до 4 милиарда кубически метра газ.
Турският парламент вече одобри промени в структурата на държавната нефтена и газова компания БОТАС, за да превърне Турция в енергиен център. Вносът на газ ще бъде либерализиран както за БОТАС, така и за субектите от частния сектор, но тези разпоредби няма да се прилагат за внос на втечнен природен газ и спотов газ от тръбопроводи. Преведено на руски това означава, че Турция защитава правото си на собствено ценообразуване за изнасяния газ и няма да обръща внимание на спот цените в ЕС. И за да има свобода на маневриране в неблагоприятна ценова среда, турските власти вече обявиха намерението си сериозно да разширят производствения си капацитет за ВПГ и да увеличат мощностите за съхранение на природен газ.
Какво се опитва да направи Ердоган
Евтините (доколкото е възможно днес) електричество и газ са критични за Турция. Евтиният газ и електричество са важни за турските хотели. В края на краищата туризмът е важна част от турската икономика и нарастващите разходи за отопление/климатизация ще отменят ценовото предимство на турските курорти. А делът на руските туристи е значителен за бранша. Но стабилните и ниски цени на енергията са още по-необходими за Турция, за да гарантира конкурентоспособността на турската индустрия.
Към момента на разпадането на Варшавския договор приносът на промишлеността в БВП на Турция е значително по-малък, отколкото в България. Оттогава много вода е изтекла. Днес българската промишленост генерира пет пъти по-малък принос към БВП на страната от турската (27,1 млрд. долара срещу 134,4 млрд. долара).
През годините на членство в ЕС България се деиндустриализира. А Турция, която така и не беше допусната в ЕС, напротив, премина през индустриализация (може би затова не я допуснаха?) и днес, наред с Германия и Холандия, е една от най-експортно ориентираните икономики в Европа.
За разлика от Германия, която доскоро имаше огромен външнотърговски излишък, търговският баланс на Турция е постоянно отрицателен. Следователно проблемите с достъпа до експортните пазари веднага се отразяват във влошаване на платежния баланс, което по правило води до падане на турската лира. И значителен дял от вноса на турския пазар веднага превръща обезценяването на националната валута в увеличаване на потребителската инфлация. Досега Ердоган жертваше стабилността на лирата в името на ниските лихви на централната банка и поддържането на икономическия растеж.
Ами ако Ердоган загуби?
Консервативните избиратели на Ердоган са предимно от селските райони и индустриалните анклави. Те са загрижени за стабилността на цените на основните стоки, преди всичко на брашното (оттук и интересът на Ердоган към Зърнената сделка). Малките турски фирми (и индустрията също) се притесняват от лихвите по кредитите. Отслабването на турската лира и за двете означава повишаване на конкурентоспособността им на външните пазари и намаляване на конкурентоспособността на вноса на вътрешния пазар. За туристическия сектор и малкия бизнес отслабването на лирата също не е критично: по-ниските цени на хотелите означават, че ще дойдат повече туристи.
Турците, които имат право да гласуват на избори, но работят в Европа, не се страхуват от отслабването на лирата. Колкото по-слаба е лирата спрямо еврото, толкова по-богати са в сравнение със сънародниците си. И силният национален лидер ги впечатлява, така че европейската турска диаспора е значителен резерв от гласове за Ердоган.
Избирателите на турската опозиция са предимно жители на големите градове (неслучайно кметовете на Анкара и Истанбул са представители на опозицията). Опозиционните гласоподаватели са представители на средната класа, работещи в големи (често чуждестранни) компании, информационно-технологичния сектор, креативната индустрия и прочее.. Техните реални доходи (получени в лири) пряко зависят от турската валута. И колкото по-бързо отслабва, толкова по-рязко падат те от горната средна класа към по-ниските ѝ сегменти.
Бизнесът, който подкрепя турската опозиция, обикновено се свързва с вносни услуги. Той се нуждае от твърда лира и запазване на доходите на богатите и заможни слоеве от населението. Проблемите на турските селяни не вълнуват особено опозиционните лидери, защото те гласуват за опонента им. Бизнесът, който обслужва вноса, не се нуждае от силна турска индустрия, така че усилията на Ердоган да поддържа ниска лихва (което води до отслабване на турската лира) не се приветстват от тях. Тяхната рецепта за борба с инфлацията и обезценяването на лирата е строга парична политика и повишаване на лихвите. В замяна те обещават на турските индустриалци подновяване на преговорите за присъединяване към Европейския съюз или поне за разширяване на достъпа на турски стоки до европейския пазар.
Фактът, че ако опозицията дойде на власт, външнополитическата ориентация на Турция ще стане по-проевропейска, не подлежи на съмнение. Друго е, че затоплянето на отношенията с ЕС няма да помогне много на турския износ. Европейският съюз е склонен да защитава вътрешния пазар, чийто капацитет се свива по време на кризата. Проевропейската позиция на турската опозиция, ако спечели изборите, ще доведе до присъединяване на Анкара към антируските санкции. Или най-малкото до значително намаляване на паралелните вносни доставки за Русия.
В енергетиката позицията на Турция и в този случай ще бъде съгласувана с Европейския съюз. Ако Европа предпочете да получава руски газ през Турция (макар и формално не като руски, а като азербайджански или турски), сътрудничеството между Анкара и Москва в газовия сектор ще продължи. Ако Европа не иска да се занимава с Турция като газов хъб, а предпочита да я сведе до един от обикновените доставчици, победилата опозиция може да намали вноса на газ от Русия.
Разбира се, освен ако със „Синия“ и „Турския поток“ не се случи същото, както със „Северния поток“. Последното, между другото, може да се случи против волята на Европа.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
