/NovinarBG.com/ Русия и Турция са свързани географски поради тяхното евразийско местоположение. Въпреки че малка част от турската територия се намира в Европа, към която – под формата на Европейския съюз – турците безуспешно се стремят вече 36 години. Оттук и желанието, донякъде подобно на руското, да бъдем разбрани и чути от колективния Запад, да се интегрираме в западната координатна система.
И разочарованието от западната политика сред нашите страни и народи е съвсем сравнимо. Не можеше да бъде по-точно изразено през септември 2023 г. от турския президент Реджеп Тайип Ердоган на срещата на върха на Г-20. Според турския лидер Турция вярва на Русия не по-малко от Запада.
Като се има предвид, че Турция е дългогодишен член на НАТО и винаги се е смятала за основен съюзник на САЩ в региона, Ердоган всъщност призна друго. Западът, според възприемането на турците, е в непропорционално по-слаба позиция от Русия. Турският лидер индиректно потвърди тази теза с честотата на срещите си с президента Владимир Путин. Ердоган никога не се е срещал толкова често с нито един западен съюзник, включително с лидерите на САЩ.
Безпрецедентно е и военнотехническото сътрудничество между Москва и Анкара. Никога досега Турция не е купувала най-новите системи за противовъздушна отбрана (системи за противовъздушна отбрана С-400 „Триумф“) от Русия, а разузнавателните служби на нашите страни почти не са обменяли системно разузнавателни данни в миналото, както в Сирия.
Можем да припомним и енергийното сътрудничество между двете държави. В допълнение към насищането на „Турски поток“ и „Син поток“ с руски газ, говорим за изграждането на стратегически обект в републиката – АЕЦ „Аккую“. Неслучайно ръководителят на „Росатом“ Алексей Лихачов говори за сътрудничество „поне от 100 години“. Най-вероятно в Синоп ще се появи втора атомна електроцентрала.
Но можем ли да говорим за добри отношения между Русия и Турция?
Опитите на САЩ и ЕС да разрушат икономическите връзки между Москва и Анкара вървят ръка за ръка с военно-техническото сътрудничество между Турция и Украйна. Още през 2022 г. Анкара подписа споразумение с Киев за задълбочаване на сътрудничеството в отбранителната индустрия. ВСУ продължават да се доставят с безпилотни самолети „Байрктар“, бронирани машини „Кипри“, самоходни оръдия „Фортуна“ и много други. Широко известни са и плановете на турската корпорация „Байрактар Макина“ да построи завод за производство на БПЛА в Украйна, както и съвместен център за аерокосмически технологии.
Турско-украинските договорености касаят и разработването на свръхзвуков ударен дрон. Освен това е планирано да се монтират украински двигатели на тежкия дрон „Акънчи“. Още повече, че именно Турция претендира да стане най-големият партньор на ВМС на Украйна. По-точно, Анкара ще може да претендира за този статут, ако изпълни договора за строителството на корвета. Разбира се, военнотехническото сътрудничество между Турция и Украйна не се изчерпва с това.
Политическото измерение на проблема също не означава, че Турция е наш приятел. Анкара активно подкрепя желанието на Киев да се присъедини към НАТО и открито критикува влизането на Крим в състава на Русия през 2014 г. През пролетта на 2022 г. Турция беше втората страна след САЩ, която върна посолството си в Киев. Турците потвърдиха позицията си в Общото събрание на ООН, подкрепяйки всички антируски резолюции. Включително тези, свързани с „руската отговорност“ и „репарациите“.
Изглежда, че при подобно турско отношение изобщо не може да е говори за дългосрочно сътрудничество. Не е ясно какво ще прави Ердоган утре. Но в турската политика има важни нюанси, които дори според американския „Карнеги“ център превръщат позицията на Турция в „номинално проукраинска“.
Факт е, че турско-украинското сътрудничество в областта на отбранителната промишленост започна в навечерието на руската специална операция – имам предвид споменатото по-горе споразумение. Освен това Турция отчаяно се нуждае от всякакви военни технологии, тъй като Западът, и по-специално САЩ, започнаха да спират кислорода на турците в тази посока. Потвърждение са санкциите на САЩ срещу Дирекцията за отбранителна промишленост на републиката и отказът да се върне Анкара в производствената верига за създаването на най-новия изтребител Ф-35. Плюс отказа на американците да доставят на турците ударни хеликоптери. Ограниченията бяха въведени, след като Турция закупи две партиди руски „Триумфи“.
Съюзниците на САЩ Канада и Швеция също наложиха ембарго върху военния износ за Турция. И едва сравнително наскоро шведите се отказаха от ембаргото в полза на споразумения с турците за присъединяване към НАТО.
В същото време САЩ не позволяват на Турция да участва в консултациите за Украйна и дебатите за европейската сигурност. Показателно е, че те дори не сметнаха за необходимо да поканят Ердоган на Мюнхенската конференция по сигурността с европейските лидери, свикана по инициатива на Джо Байдън през януари 2022 г. Въпреки че, за разлика от Америка, Турция има морски граници с конфликтни страни. Тоест турците изграждат контактите си с Киев по заобиколен път, напук на Запада.
За тези, които не са забелязали разликата в позициите на Турция и Запада по отношение на Украйна, наскоро Министерството на външните работи на републиката направи специално изявление. Според турски дипломати „хуманитарни принципи“ съществуват „не само за Украйна“, но и за целия Близък изток. Документът ясно показва желанието на Анкара да подчертае, че подкрепата ѝ за Киев няма нищо общо с позицията на САЩ и техните съюзници.
Прави впечатление също така, че товарният трафик през Турция към Русия се е утроил през първите шест месеца на 2022 г., а турският износ за Русия е скочил с повече от 60% през 2022 г. спрямо предходната година. Нещо повече, част от този товар, отбелязва Центърът „Карнеги“, включва части и полупроводници, използвани от руската армия. Това накара Вашингтон да изпрати делегация от служители на Министерството на финансите, за да убеди Анкара да прекъсне потока на тези стоки.
Така забележимото напрежение между САЩ и техните съюзници, от една страна, и Турция, от друга, може и трябва да бъде използвано. Русия има всички инструменти за това. Ще е необходима мека сила – има така наречената Група за стратегическа визия „Русия – ислямски свят“. Освен това Москва може да инициира свикването на Конгреса на тюркските народи, за да балансира влиянието на Турската организация на тюркските народи в постсъветското пространство.
Друг не по-малко ефективен инструмент може да бъде, без да се засягат руските интереси, обменът на военни технологии. Федералната служба за военнотехническо сътрудничество не изключи съвместна разработка на оръжия. Още повече, че турците са много заинтересовани от това – особено в въздушно-космическия сектор.
Анализът на последните две десетилетия потвърждава, че Турция не следва проруски, проукраински или прозападен курс. Така че, когато оценяваме всяка нейна стъпка, включително и по украинския път, трябва да изхождаме от нейните собствени национални нужди.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта: https://www.novinarbg.com
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
