/NovinarBG.com/ Руската история е необяснима без категорията чудо. В руската история се случват катастрофи, които потапят държавата и народа в черни дупки, от които, изглежда, няма изход – държавите и самите народи изчезват в тях. Но необяснимо, по волята на чудни тайнствени сили, руската държава се появява отново от историческото отвъдно, а с нея и руският народ, облечен в несравними императорски одежди.
В руската история има пет руски империи. Първата е Киевско-Новгородската, олицетворение на която е княз Владимир Свети. Втората империя е Московското царство с неговия създател цар Иван Василиевич Грозни. Третата е империята на Романови с нейния могъщ владетел Петър Велики. Четвъртата – Червената империя на Йосиф Сталин. А днес е Петата империя, чийто създател е Владимир Путин.
Руската история, излизаща от поредната бездна, търси личност, в която да свие гнездото си, да се утвърди, да придобие лице и да започне своя възход. Руската история е персонифицирана, има лицето на княз, цар, вожд, а сега и на президент. Днешното руско време има лицето на Путин.
Чудодейно е изкачването на Путин до креслото в Кремъл. Имаше много кандидати – ярки, шумни, белязани от ласката на разрушителя Елцин. Руската история ги подмина и избра малко известния, стоящ в сянка Владимир Путин. Остава загадка как Путин, отхвърляйки многократните предложения да поеме президентския пост, се съгласи накрая с това, как се състоя сватбата му с руската история. Кога го е обладала мистериозната, чудовищна, необяснима руска сила ? Наяве или насън, в тълпата на кремълския двор или в безлюдните снегове? Кой му се е явил, кой е донесъл тази страховита чаша от руската история до устните му, предлагайки да отпие? Може би ангел – ангелът на Херсонес.
Камък по камък Путин събра разрушената руска крепост. Той положи камък след камък в основата на новия руски храм. Възможно ли е човек да спре падаща планина с множество гърмящи лавини и каменопади? Путин спря каменопада. Със своята воля, дух, молитва, кости и жили той върза разпадащите се пространства на Русия.
След престъпния мир от Хасавюрт той спечели Втората чеченска война. И не само на бойното поле. Съюзът му с Ахмат Кадиров спря чеченците и руснаците да не паднат в бездната. Така пастирът спира лудото стадо на ръба на бездната и го отвежда далеч от нея. Путин е пастир на руската история. Укроти обезумелите суверенитети, които като побеснели кучета разкъсваха слабата Русия. Той ли олицетворяваше руската история или тя олицетворяваше него? Какво ли е почувствал, когато прелетя в изтребител над димящия Грозни, а след това прие парада на руския военен контингент, уморен от битки? Какво е почувствал, когато отлетя в Дагестан и отиде на фронта при милициите, които отблъснаха атаките на Басаев?
В мигове на смъртна опасност, когато паниката обхване хората и те, заслепени, стремглаво се разбягват на всички посоки, ще се намери човек, който ще каже: слушайте моята команда! И хората го чуват, спират, връщат се в окопа, за да продължат битката.
През устата на Путин руската история събра народа в борбата му за руската държава.
Какво ли е почувствал, когато се яви пред ридаещите майки и вдовици на моряците от потъналия “Курск”? Какво ли е чувствал в ужасните дни на Беслан, когато умираха деца и жени? Той се закле да отмъсти на убийците и възмездието ги настигна в планинските гори и по бреговете на лазурните морета. Той беше народен отмъстител, народен лечител, градинар, който засади наново руската градина на сечището.
Русия след 1991 г. приличаше на отделение на космическа станция, което се е откъснало от базата и лети, преобръщайки се, губейки координати, за да изчезне в непроницаемата пустота. Путин върна отделението при космическата станция. Той циментира новата Русия с предишната руска история. Той възстанови връзката на времената, извърши мистериозна, мистична работа за премахване на празнините в руската история – онези празнини, от които изтичаше творческа енергия.
Той върна в съвременна Русия музиката на съветския химн и червеното знаме на победата. Музиката пренесе в Русия многото фини енергии, които подхранваха съветската епоха. Тези енергии, настанили се в днешното време, я подхранват и лекуват, разкриват плодоносни сили. Червеното знаме на победата е икона на руския ХХ век. На тази икона, като в ковчег, руската история пресече отровното безвремие на 90-те години и докосна кея, построен от Владимир Путин. „Връзката на времената се скъса!“, възкликна трагично Хамлет. Путин свърза времената и възкликна: „Време, напред!“
Появата на нова Русия беше в противоречие с плановете на тези, които я съсипаха през 1991 г. Изглеждаше, че една грешна стъпка и Западът ще довърши и ще изравни Русия със земята. Западът, който беше съсипал Русия, с раздразнение наблюдаваше нейния стабилен възход. Както княз Иван Калита създаде Московското царство под носа на Ордата, така Путин, под ненавистния поглед на Запада, създаде нова Русия. Каква фина игра, какви дипломатически номера! Какви сложни отношения с приятеля Силвио, с приятеля Никола, с приятеля Барак. Срещи на “Седмицата“, “Двадесетицата”, срещи на високо равнище, уверения в приятелство. И насред всичко това се изграждаше мощна руска държава.
На Путин е и планът за „олтари и военни заводи“. Той събра разбития военно-промишлен комплекс. Той създаде корпорация, способна да строи отлични военни кораби, самолети и танкове и да изстрелва орбитални групи в космоса. Заводите произвеждаха оръжия, които спасиха земните граници на Русия. Олтарите, издигнати в руските църкви и манастири, събраха около себе си молитвеници, с чиито молитви Русия беше покрита с небесен воал, непроницаем за демоничните сили.
Путин печелеше време преди неизбежната битка със Запада, предстоящата война на живот и смърт. Той хвърли над Европа мрежа от газопроводи, които, както изглеждаше тогава, обслужваха икономически интереси, но днес, в нашите страшни дни, се разкриха като оръжие. Тръбите на газопроводите, минаващи от Русия към Европа, са дулата на оръдията, насочени към европейските столици.
Руският народ, претърпял чудовищно поражение през 1991 г., забрави предишните си победи, забрави науката за победата на Суворов. Путин беше домакин на Олимпийските игри в Сочи, които Русия спечели. Няма значение, че не е победа на бойното поле. Не са написани велики симфонии и книги, не са построени удивителни дворци и храмове. Но руският народ повярва, че може да побеждава и си възвърна победоносния дух.
Невероятна история беше показана на откриването на Олимпийските игри. Като чудо се издигнаха от бездната към небето вълшебни , скъпоценни куполи, искрящи кръстове – от бездната изплува Китеж. Този град Китеж беше Крим.
Спомняме си телевизионния репортаж, който предизвика усмивки у скептиците и присмехулниците, когато Путин вдигна гръцка амфора от дъното на морето. Той вдигна не амфора, а Крим. Вдигна Крим и показа на хората руското чудо. Ангелът на Херсонес прегърна Путин в Крим с магическите си, пърхащи крила. Русия намери вълшебния купел, в който е кръстена. И Путин стана Путин-Таврически.
За да пресъздаде руската държава, Путин събра всички творчески руски сили, волята на великите държавници, откровенията на старейшините и пророчествата на мислителите. Той се обърна към езическите древни богове, призовавайки ги да напояват Русия с брезовия сок от нейните гори.
Така се роди стилът на Путин. Това са концертите в освободения Цхинвал и сирийската Палмира. Това е Безсмъртният полк – Великденският ход на руското възкресение. Кримският мост, подобен на ангел, отварящ две снежнобели криле над Керченската синева.
Започва огромен руски импулс – руското контранастъпление. Русия, вкусила болката от поражението, преминава в настъпление в Донбас, връщайки си изоставените пространства, разделените хора, изгубеното историческо време.
Донбас е времето на руската история. Донбас, Новоросия – времето на Путин.
Води се смъртоносна битка със Запада. Неговите могъщи армии, финансови технологии, магьоснически кодове се стремят не само да завладеят Русия, но и да я унищожат завинаги, да изпепелят народа ѝ, да поръсят големите пространства между трите океана с отровна сол, така че тук никога повече да не расте руска градина.
Спомняме си снимката от Великата отечествена война, когато командирът на батальона, стискайки пистолет, призовава бойците да атакуват. Путин, командирът на батальона, стиснал пистолета на руската история, води Русия в контраатака. Предстоят жертви, най-мъчителен труд, предстои преодоляване, предстои Победа.
Днес в руската държава се извършва голям ремонт, голямо прочистване. Когато един самолет сменя крилата си по време на полет, обновява турбините си, заменя уморен, ранен екипаж с нови пилоти, така лети днес самолета на руската история. Предстои огромна вековна руска работа. Бог да дава на Путин сила, воля и прозорливост.
Не, Путин не записа името си в историята. Руската история се вписва в него. Русия поздравява Путин за рождения му ден с топовни салюти и звън на камбани.
За много години, Владимир Владимирович!
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на NovinarBG.com, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??
Когато видите знака „фалшиви новини“, това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия YouTube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
Поглед
