Кабинетът „Денков“ проведе редовното си заседание днес. Ето какви решения прие Министерският съвет:
Правителството предлага проф.
Стефан Хаджитодоров да бъде удостоен с орден „Св. Св. Кирил и Методий“- първа степен
Министерският съвет предлага проф. Стефан Хаджитодоров да бъде удостоен с орден „Св. Св. Кирил и Методий“- първа степен, за неговите големи заслуги в областта на науката.
Проф. Хаджитодоров завършва специалност „Автоматика и телемеханика“ във Висшия машинно-електротехнически институт в София през 1978 г. Година по-късно завършва и специалност инженер- математик в Центъра по приложна математика в същия институт. Избран е за член- кореспондент на БАН в областта на инженерните науки през 2014 г. От месец януари 2021 г. до момента е заместник-председател на БАН.
Изследователските интереси на проф. Хаджитодоров са насочени в областите на анализа на данни, разпознаването на образи, статистическите и размитите методи за разпознаване и класификация, нетронните мрежи, двунивовите класификатори, анализа на говорни сигнали, приложенията на теорията на разпознаване на образи в медицината, проблемите на националната сигурност и отбрана.
Участвал е в 65 научни проекта и договора, финансирани по рамковите и другите програми на Европейския съюз, от Фонд „Научни изследвания“, от различни министерства и ведомства в България и чужбина. Публикувал е общо над 150 научни труда, от които две монографии, издадени в чужбина, и едно ръководство за лабораторни упражнения, издадено у нас.
Проф. Хаджитодоров е носител на Голямата награда „DISKOBOLOS 2015“ в област „Здравеопазване“ и на Почетен знак на БАН „Марин Дринов“ – лента за значими научни постижения, експертна и научно-приложна дейност, иновационни разработки и дългогодишна управленска работа в полза на БАН.
Вицепремиерът Мария Габриел ще е председател на Националния съвет за хората с увреждания
Заместник министър-председателят и министър на външните работи Мария Габриел ще е председател на Националния съвет за хората с увреждания, реши правителството. Заместник-председатели ще бъдат министърът на труда и социалната политика Иванка Шалапатова и министърът на здравеопазването Христо Хинков. Останалите представители на държавата в съвета са по един заместник-министър от всяко министерство.
Националният съвет за хората с увреждания е консултативен орган за осъществяване на сътрудничество при разработване и провеждане на политиката за правата на хората с увреждания към Министерския съвет. В него освен представителите на държавата участват и национално представителните организации на и за хората с увреждания, национално представителните организации на работниците и служителите, национално представителните организации на работодателите и Националното сдружение на общините в Република България.
България ще участва в Международното изложение за земеделие и хранителни продукти „АГРА 2023“ в Словения
Министерският съвет одобри участието на България в Международното изложение за земеделие и хранителни продукти „АГРА 2023“. То ще се проведе в периода 26 – 31 август 2023 г. в гр. Горня Радгона, Република Словения.
Международното изложение „АГРА“ представя най-новите технологии на производство, отглеждане и преработка чрез презентиране на водещи световни марки в земеделската и горската техника, както и в оборудването за хранително-вкусовата промишленост. Изложението предоставя възможност за излагането на висококачествени култури, хранителни продукти, ястия и вина, включвайки и семинари за програмите за опаковане, модерното земеделско строителство, инструменти и оборудване, климатичните техники и използването на възобновяеми енергийни източници. Разходите по подготовката и участието на България са за сметка на бюджета на Министерството на земеделието и храните, с изключение на тези, които ще бъдат обезпечени от Държавна помощ SA. 107639 „Помощ за участие в изложения“.
През 2022 г. изложението „АГРА“ привлече 1750 изложители от 31 страни, които представиха своите продукти на площ от 70 800 кв. м. пред около 100 000 посетители.
През следващата 2024 г. Република България ще бъде страна-партньор на Международното изложение за земеделие и хранителни продукти „АГРА“, като това ще бъде популяризирано от страна на организаторите и по време на тазгодишното събитие.
Възстановява се дейността на „България Хели Мед Сървиз“ ЕАД
Министерският съвет прекратява ликвидацията на едноличното акционерно дружество с държавно участие в капитала „България Хели Мед Сървиз“ ЕАД. Паралелно е това правителството възлага на „България Хели Мед Сървиз“ ЕАД да извършва услуга от общ икономически интерес – полети за осигуряване на въздушен транспорт за нуждите на спешната медицинска помощ, организирана от държавата.
Прекратяването на ликвидацията и продължаването на дейността на държавното дружество ще позволи полетите за осигуряване на въздушен транспорт за нуждите на спешната медицинска помощ да се осъществява от специализиран държавен авиационен оператор – търговско дружество.
Като търговско дружество – публично предприятие, за „България Хели Мед Сървиз“ ЕАД ще се прилагат разпоредбите на Закона за публичните предприятия, който осигурява прозрачност на дейността му.
„АЕЦ Козлодуй“ ЕАД ще може да договори и получи доставки от руски компании за целите на плановия годишен ремонт на шести блок
„АЕЦ Козлодуй“ ЕАД ще може да договори и получи доставки от руски компании за целите на плановия годишен ремонт на шести блок. След получено писмо от атомната ни централа и по предложение на министъра на енергетиката Министерският съвет одобри на днешното си заседание решение, с което се предоставя дерогация от забраните, въведени с Регламент № 833/2014 относно ограничителни мерки с оглед действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна. Регламентът предвижда възможност компетентните органи на държавите членки да разрешават изключения от въведените забрани, когато това е необходимо за експлоатацията, поддръжката, преработването на горивото и осигуряването на безопасността на ядрените съоръжения за граждански цели.
В конкретния случай става въпрос за доставка на блокове вътрешно-реакторни детектори и асинхронни електродвигатели, както и свързаните с тях доставки и услуги. Чрез предоставената дерогация ще бъде възможна също и доставката на тръбен електронагревателен блок за компенсатора на обема, на токови трансформатори, както и на специфични резервни части за обратен клапан и други резервни части.
„АЕЦ Козлодуй“ ЕАД е собственик на единствената атомна централа в България, която е най-големият производител на електроенергия в страната. Тя осигурява повече от една трета от годишното национално електропроизводство и е ключов фактор за енергийната сигурност на страната. Централата е изградена по съветски проект и голяма част от системите и оборудването й са с руски произход.
Изброените в днешното решение на МС доставки на стоки и услуги са свързани с плановия годишен ремонт на шести блок на централата.
Увеличава се финансирането за културни институции и ученици от социални центрове
Министерският съвет прие решение за допълнително повишаване с 8% на стойностни показатели на стандартите за финансиране на държавните културни институти в областта на културното наследство и библиотечното дело, музеите, художествените галерии и библиотеките с регионален характер и с 4% на читалищата, считано от 1 януари 2023 година. Необходимите средства за увеличението на стойностните показатели на стандартите, включително за възнагражденията на персонала, са в размер на 12,3 млн. лв.
Стойностният показател на стандарта за финансиране на държавните културни институти в областта на културното и аудиовизуалното наследство се увеличава от 27 837 лв. на 30 064 лв. за една субсидирана бройка; за финансиране на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” се повишава от 27 404 лв. на 29 596 лв. за една субсидирана бройка; за финансиране па музеите и художествените галерии с регионален характер се увеличава от 25 480 лв. на 27 518 лв. за една субсидирана бройка; за финансиране на библиотеките с регионален характер е завишен от 24 500 лв. на 26 460 лв. за една субсидирана бройка.
Стойностният показател на стандарта за финансиране на читалищата се увеличава от 13 940 лв. на 14 497 лв. за една субсидирана бройка.
С решението се въвежда допълващ стандарт за месечна помощ за ученици, настанени по реда на Закона за закрила на детето, в социални услуги за резидентна грижа, в размер на 38 лв. Така месечната помощ на ученик, настанен в кризисен център, център за настаняване от семеен тип за деца и младежи без/с увреждания и преходно жилище, достига в размер на 90 лева на месец, считано от 1 януари 2023 година. Необходимите средства за прилагането на стандарта са в размер на 1,7 млн. лв., с които ще се осигури допълнително увеличение на месечната подкрепа на близо 3 720 ученици.
Необходимите средства за изпълнение на решението в общ размер на 14,0 млн. лв. ще се осигурят за сметка на предвидените разходи по централния бюджет за 2023 година.
Министерският съвет одобри проектодоговора за застраховка „Обща гражданска отговорност“ на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“
Министерският съвет одобри на днешното си заседание проекта на нов договор за застраховка „Обща гражданска отговорност“ на Държавното предприятие „Радиоактивни отпадъци“ (ДП РАО). Застрахователният договор ще бъде сключен с Гражданското дружество „Български национален застрахователен ядрен пул“ за срок от една година.
Уредбата на застраховката „Обща гражданска отговорност“ се съдържа във Виенската конвенция за гражданска отговорност за ядрена вреда, както и в Закона за безопасно използване на ядрената енергия. Съгласно чл. 129, ал. 2 от него, експлоатиращият ядрената инсталация е единствено отговорен за вредите от ядрена авария, освен ако във Виенската конвенция е определено друго.
На ДП РАО са предоставени за експлоатация съоръженията за управление на радиоактивни отпадъци на специализираните поделения „Радиоактивни отпадъци – Козлодуй“ и „Извеждане от експлоатация – Козлодуй“. ДП РАО притежава и лицензни за извеждане от експлоатация на блоковете 1-4 на АЕЦ „Козлодуй“.
Правителството се разпореди с имоти
Министерският съвет разреши отдаването под наем на 5 апартамента, собственост на „Холдинг Български държавни железници” ЕАД. Имотите се намират на територията на гр. София и ще бъдат отдадени чрез пряко договаряне на наемателите, живеещи в тях. С отдаването под наем на описаните недвижими имоти „Холдинг БДЖ” ЕАД, ще има възможност да реализира приходи от активи, които не са необходими за основната дейност на дружеството.
С друго решение правителството учреди възмездно безсрочно право на строеж върху поземлен имот в горска територия – публична държавна собственост. Той е разположен в района на дейност на Териториално поделение „Държавно горско стопанство Малко Търново” към Държавно предприятие „Югоизточно държавно предприятие“ – Сливен. Площта е 0,485 дка в землището на град Малко Търново и се учредява в полза на „ЦЕТИН България“ ЕАД. По този начин се обезпечава изграждането на стълб за телекомуникационно оборудване и съоръжения на техническата инфраструктура. Решението е в съответствие със Закона за горите, с който се допуска строителство в горски територии – държавна собственост.
Одобрена е Съвместна декларация на страните от ЦИЕ за по-добра транспортна свързаност в региона
Правителството одобри проект на Съвместна декларация от Международна конференция на тема „По-добре свързани чрез Механизма за свързване на Европа“, проведена в периода 15-16 май 2023 г. в Букурещ, Румъния.
Целта на декларацията е да способства осигуряването на по-добра свързаност в Централна и Източна Европа по новия европейски транспортен коридор Балтийско море – Черно море – Егейско море, посредством инвестиции от Механизма за свързване на Европа. Засилването на регионалните връзки е ключов въпрос за българската страна не само заради развитието на двустранните ни отношения със съседните страни, но и за развитието на икономиката в региона.
За България първата и най-важна стъпка към постигане на по-добра свързаност е изграждането на трети комбиниран мост (пътен и железопътен) с Румъния над река Дунав при Русе – Гюргево.
Одобрени са резултатите от участието на България в неформалното заседание на министрите по заетостта и социалната политика
Правителството одобри резултатите от участието на България в неформалното заседание на министрите по заетостта и социалната политика, което се проведе на 13 и 14 юли 2023 г. в град Мадрид, Кралство Испания.
В рамките на форума се проведоха три пленарни сесии. Темата на първата дискусия беше свързана с националния и европейския опит в социалния диалог.
Втората сесия беше посветена на националния опит и напредъка в политиките на ЕС за грижи. По време на третата сесия министрите обсъдиха въпроси относно социалната закрила.
Одобрен е докладът с резултатите от редовното заседание на Съвета ЕКОФИН
Министерският съвет одобри доклад с резултатите от редовното заседание на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН), което се проведе на 14 юли 2023 г. в Брюксел.
По време на заседанието Съветът проведе политически дебат относно финансовата подкрепа за Украйна в контекста на средносрочния преглед на Многогодишната финансова рамка, като беше обсъдено и предложението на Комисията относно коригирания пакет за следващото поколение собствени ресурси на ЕС. България изрази позиция, че двете теми не би следвало да се обвързват, а помощта за Украйна е спешна задача. В този смисъл министър Асен Василев призова за възможно най-бързо придвижване на темата за Украйна.
Министър Асен Василев направи предложения и по пакета за собствените ресурси и изрази подкрепата на България за реформата на Митническия съюз и създаването на митнически орган на ЕС, тъй като със създаването на централизирано пространство на ЕС за митнически данни ще се улесни администрирането на митниците. По време на срещата Испанското председателството представи своите приоритети в областта на Съвета ЕКОФИН
Съветът одобри заключения относно задълбочените прегледи за 2023 г. съгласно Процедурата при макроикономически дисбаланси в контекста на Европейския семестър за 2023 г.
Министрите обмениха мнения и по изпълнението на Механизма за възстановяване и устойчивост и приеха решения за изпълнение за изменение на решенията за изпълнение на Съвета, одобряващи оценките на плановете за възстановяване и устойчивост на Франция, Малта, Словакия и Ирландия.
Правителството се запозна с резултатите от заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство
Правителството се запозна с резултатите от неформалното заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, част „Рибарство“, което се проведе на 17 и 18 юли 2023 г. в гр. Вито, Кралство Испания.
Основен акцент на неформалното заседанието беше темата: „Инвестиции за устойчивост на риболовната индустрия: преход към декарбонизация“. Министрите по земеделие и рибарство на ЕС очертаха области, които следва да бъдат анализирани допълнително, като алтернативи на горива и енергийни източници, риболовните уреди, структурата на корабите и др. Изразена бе подкрепата им за общия път в посока декарбонизация на сектора на рибарството, като подчертаха, че тази задача е голямо предизвикателство и виждат редица трудности в постигане на заложените цели в съобщението на Комисията.
В позицията на България относно динамиката на събитията в света и кризите през последните няколко години дали отражение на енергийния преход, се посочва, че иновациите и технологиите, осигуряващи прехода в сектора към нулеви емисии, следва да бъдат научнообосновани, широкоразпространени и достъпни. Разходите по въвеждането им е необходимо да бъдат пропорционални на ползите, които биха могли да донесат. Страната ни подкрепя идеята на ЕК за общоевропейско проучване за наличните технологии за енергиен преход в сектора.
По темата за климатичната неутралност и енергийна ефективност, в становището на страната ни, се посочва, че в бъдещите решения на ЕС следва да бъдат взети предвид съществуващите предизвикателства, които могат да бъдат преодолени с адаптиран подход, съответстващ на целите за декарбонизация и спецификите на Черно море.
Одобрени са резултатите от българското участие в неформално заседание на Съвет „Правосъдие и вътрешни работи“, формат „Вътрешни работи“
Министерският съвет одобри резултатите от участие в неформално заседание на Съвет „Правосъдие и вътрешни работи“, формат „Вътрешни работи“, проведено на 20 юли 2023 г., в гр. Логроньо, Кралство Испания.
В доклада са представени резултатите от дискусиите относно: Организираната престъпност като глобална заплаха – засилване на международното сътрудничество, особено в борбата срещу трафика на наркотици; Агресията на Русия срещу Украйна и предизвикателства пред вътрешната сигурност на ЕС; Миграцията в контекста на отговора на извънредни ситуации; Достъпа на полицията до електронни комуникации и дигитални данни, като предпоставка за ефективно правоприлагане. Отчетени са също резултатите от проведени двустранни срещи с европейския комисар по вътрешни работи, г-жа Илва Йохансон и министъра на миграцията на Нидерландия, г-н Ерик ван дер Бург.
Министерският съвет одобри резултатите от участието на България в заседанието на Съвет „Правосъдие и вътрешни работи”
Министерският съвет одобри днес резултатите от участието на България в неформалното заседание на Съвета на Европейския съюз „Правосъдие и вътрешни работи”, част „Правосъдие“, което се проведе на 21 юли 2023 г. в Логроньо, Испания.
По темата относно подобряването на достъпа до правосъдие през 21-ви век със специален фокус върху хората с увреждания министър Атанас Славов посочи, че Министерство на правосъдието последователно работи за преодоляването на предизвикателствата при осигуряване на достъп до правосъдие, като заяви, че цифровизацията на правосъдието е един от приоритетите на правителството. Той отбеляза още, че в рамките на дискусията за необходимостта от отмяна на запрещението е работено по законопроект, който да въведе подкрепеното вземане на решения и по този начин да отпадне институтът на запрещението в съответствие с европейските практики и стандарти за защита на правата на човека.
По отношение на механизмите за по-добра защита и грижа за пострадалите от престъпления министърът представи информация за националните ни практики в тази област и подчерта, че повишаването на информираността на пострадалите за техните права е от изключително важно значение за упражняването им в рамките на наказателното производство.
По време на работния обяд бяха обсъдени предизвикателствата в областта на правосъдието, произтичащи от нарастващата заплаха от организираната престъпност, вкл. киберпрестъпност и престъпления с криптовалути. От българска страна министър Славов изрази мнение, че е необходима обща европейска регулация в сферата на криптовалутите, което ще допринесе за ефективното разследване на престъпления.
Одобрена е информация за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма за първото полугодие на 2023 г.
Правителството одобри информацията за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма (КФП) за първото полугодие на 2023 г., изготвена в изпълнение на чл. 135, ал. 1 на Закона за публичните финанси.
На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към края на юни 2023 г. е положително в размер на 177,7 млн. лв. (0,1 % от прогнозния БВП) и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 167,4 млн. лв. и по европейските средства в размер на 10,2 млн. лева. Подобрението на бюджетната позиция през юни е основно по линия на приходите, което се дължи, от една страна, на по-високите постъпления във връзка с крайния срок (30 юни) за подаване на годишната данъчна декларация за 2022 г. по Закона за корпоративното подоходно облагане, съответно и за внасяне на корпоративния данък и на алтернативните данъци по ЗКПО, и от друга, на постъпили неданъчни приходи от Европейската инвестиционна банка, формирани от отчисления от търгове на квоти за емисии парникови газове за финансиране на проекти от Модернизационния фонд, постъпили приходи от дивидент за държавата от държавни предприятия и други. По този начин формираният дефицит за първите пет месеца на годината бе изцяло компенсиран през месец юни и бюджетното салдо по КФП към края на полугодието е положително.
Приходите, помощите и даренията по КФП към юни 2023 г. са в размер на 31 404,0 млн. лв. Постъпленията нарастват с 3 156,1 млн. лв. (11,2 %) спрямо отчетените към юни 2022 г. Данъчните и неданъчните приходи по КФП нарастват номинално с 3 370,9 млн. лв., а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са по-малко с 214,8 млн. лв. спрямо отчетените за същия период на предходната година.
Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 24 580,4 млн. лв. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 2 341,4 млн. лв. (10,5 %) спрямо отчетените за същия период на предходната година, като формират 78,3 % от общите постъпления по КФП за периода. Приходите в частта на преките данъци възлизат на 4 946,1 млн. лв., като нарастват с 634,8 млн. лв. (14,7 %) спрямо отчетените към юни 2022 г. Постъпленията от косвени данъци (в най-голямата си част ДДС) са в размер на 10 454,4 млн. лв. (спад с 95,4 млн. лв., 0,9 % спрямо отчетените към юни 2022 г.). Приходите от други данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени и др. данъци) са в размер на 1 720,6 млн. лв. (в т. ч. 676,6 млн. лв. целеви вноски във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“) или ръст от 806,5 млн. лв. спрямо отчетените към юни 2022 г. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са в размер на 7 459,3 млн. лв., което представлява ръст от 995,5 млн. лв. (15,4 %) спрямо отчетените за същия период на 2022 година.
Неданъчните приходи са в размер на 5 620,8 млн. лв. (ръст от 1 029,5 млн. лв., 22,4 % спрямо същия период на 2022 г.) и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други. През месец юни постъпиха приходи (в размер на 384,5 млн. лв.) от Европейската инвестиционна банка по проектите, финансирани от Модернизационния фонд. Подкрепените проекти са в областта на производството на електроенергия от възобновяеми източници, модернизацията на енергийните мрежи и енергийната ефективност. Получени са средства за финансиране на модернизирането на електроразпределителната мрежа в България с цел ускорена електрификация на транспорта, внедряване на решения за акумулиране, декарбонизация и децентрализация на потреблението и производството на електрическа енергия. Модернизационният фонд се финансира чрез постъпленията от търговете за квоти за емисии от схемата на ЕС за търговия с емисии, като неговата цел е да се подпомогне преходът към неутралност по отношение на климата в десет държави от ЕС с по-ниски доходи. Държавите бенефициери са България, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия. В частта на неданъчните приходи през юни са постъпили и 407,3 млн. лв. приходи от дивидент за държавата от държавни предприятия.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 1 202,7 млн. лева.
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юни 2023 г. възлизат на 31 226,3 млн. лв. В номинално изражение разходите нарастват спрямо полугодието на 2022 г. с 4 154,4 млн. лв. (15,3 %). В отделните разходни показатели най- значително нарастване има при разходите за пенсии (2 081,1 млн. лв.), както и в частта на разходите за персонал (1 044,8 млн. лв.), капиталовите разходи (673,4 млн. лв.) и други. Ръстът на разходите се дължи на влезли в сила нормативни актове, вкл. промени в пенсионната сфера, действащи програми за изплащане на компенсации на потребителите на електрическа енергия, разплащане на задължения по бюджета на МРРБ, влезли в сила увеличени размери на възнагражденията в редица администрации и други.
Нелихвените разходи са в размер на 30 029,0 млн. лв. (ръст от 4 158,5 млн. лв., 16,1 % спрямо отчетените към юни 2022 г.). Текущите нелихвени разходи са в размер на 27 820,5 млн. лв. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 2 175,1 млн. лв. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 33,5 млн. лв. Лихвените плащания са в размер на 349,7 млн. лв. (спад с 39,0 млн. лв.,10,0 на сто спрямо отчетените към юни 2022 г.).
Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30.06.2023 г. от централния бюджет, възлиза на 847,6 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.
Размерът на фискалния резерв към 30.06.2023 г. е 12,9 млрд. лв., в т.ч. 12,5 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,4 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
Променят се възнагражденията за служебни командировки на морските лица
Министерският съвет прие промени в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, свързани с определянето на командировъчните пари, които получават морските лица за времето на извършване на международен рейс по море или по река Дунав.
С проекта на решение се определят минималните размери за командировъчните пари на ден за морските лица по длъжности, като работодателите вече ще имат право да се отклоняват от тях само в посока на тяхното увеличение, но не повече от два пъти.
С промените се въвежда и възможност заповедите за командировка или специализация в чужбина да се създават и като електронен документ.
Дирекция „Мрежова и информационна сигурност“ в МЕУ поема функциите на Секретариат в Съвета по киберсигурността
С решение на Министерския съвет дирекция „Мрежова и информационна сигурност“ към Министерството на електронното управление (МЕУ) ще изпълнява функциите на Секретариат на Съвета по киберсигурност предвид функциите й, свързани със стратегическите и програмни документи, проекти на нормативни актове, методики и правила в областта на киберсигурността.
След определянето на министъра на електронното управление за председател на Съвета е целесъобразно функциите на Секретариат да бъдат поети от звено в министерството. Това ще гарантира по-голямата оперативност, бързина и ефективност на работата и ще даде възможност за използване на експертен потенциал. Предлагат се и промени, свързани с прецизирането на реда по изготвяне и подписване на протоколите и решенията от работата на Съвета.
Съветът се състои от председател, заместник-председател и членове. Председател е министърът на електронното управление, а заместник-председател на съвета е заместник- министър на електронното управление, определен от председателя на съвета. Членове на съвета са министрите, главният секретар на Министерски съвет и ръководители на други държавни институции, ангажирани с процеса на цифровата трансформация.
Самият Съвет бе създаден през април 2023 г., за да може България да осъществи успешно националните си ангажименти, както и с цел оптимизация на процесите и по-добра координация на дейностите на страната ни в работата на структурите на Европейския съюз в областта на цифровата трансформация.
Приети са промени в Устройствения правилник на Изпълнителната агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“
Министерският съвет прие промени в Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“ (ИА ОСЕС) към министъра на финансите, в ПМС № 305 от 2008 г. за създаване на Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“, както и в Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи.
С приетите нормативни промени ще се постигне по-добра ефективност при осъществяване на контролната дейност на Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“ и ще се оптимизират работните процеси. Намалява се броят на дирекциите от 4 на 3, а именно – дирекция „Одитна дейност“, дирекция „Специфична одитна дейност“ и дирекция „Методология, хоризонтални политики и автоматизация на одитната дейност“, като са прецизирани и техните функции. По този начин се подобрява координацията между отделните структурни звена, като същевременно се повишава административния капацитет при изпълнение на контролната дейност на агенцията.
Структурната промяна в ИА ОСЕС е свързана с изменение на подхода на Европейската комисия към Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури и др. Промяната на Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 година предполага, че управляващите органи в рамките на своите компетенции няма да извършват проверки на 100% от заявените разходи, а само на тези, за които е идентифициран риск. Този нов извадков подход от една страна намалява административната тежест за бенефициентите, от друга страна крие риск от неконстатиране на нарушения. Това на свой ред предполага изменение в подхода на одитния орган. С приетите днес нормативни изменения на практика че гарантира, че ИА ОСЕС ще изпълнява основната си функция, а именно да гарантира съответствието на плащанията на бенефициентите с националното и европейското законодателство.
Обезпечава се одитната дейност на агенцията и в качеството й на Одитен орган по Фонд „Вътрешна сигурност“, Фонд „Убежище, миграция и интеграция“ и по Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика, като се прехвърлят 4 щатни бройки от Министерството на вътрешните работи в администрацията на агенцията.
Прецизирани са механизмите за гарантиране независимостта и професионализма на ръководството на българския одитен орган.
Правителството одобри участието на България като страна – почетен гост на Международния солунски панаир
Правителството прие Решение за одобряване участието на България като страна – почетен гост на Международния солунски панаир, който ще се проведе в град Солун, Гърция в периода от 09.09 – 17.09.2023 г.
Участието на България като страна – почетен гост в 87-мия Международен Солунски Панаир предоставя възможност за укрепване и развитие на двустранните институционални и бизнес връзки между двете страни и дава възможност за провеждане на редица институционални срещи между българските и гръцките институции на политическо и експертно ниво.
Очакваният ефект от участието на България е запознаване на гръцките институции и на гръцкия бизнес, както и на представителите на международната общност, с различни сфери на българската индустрия и насърчаване на българските компании с потенциал за развитие и усъвършенстване.
Министерският съвет прие постановление за изпълнението на Бюджет 2023
Министерският съвет прие постановление за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2023 г. в срока, определен в Закона за публичните финанси – до един месец след обнародването на годишния закон за държавния бюджет.
С постановлението се определят конкретни задължения и отговорности на разпоредителите с бюджет при изпълнението на съответните им бюджети. Утвърждават се и показателите по отделните бюджетни програми по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, които прилагат програмен формат на бюджет (с изключение на самостоятелните бюджети на Народното събрание, което прилага бюджет по програми, разпределени във функционални области, както и на съдебната власт, която не прилага програмен формат на бюджет), в рамките на утвърдените им разходи по области на политики/функционални области и бюджетни програми.
Процедурите за отпускане и разходване на планираните средства в Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г., които се регламентират в постановлението, подпомагат създаването на добра организация и осигуряването на условия за прозрачност на изпълнението на държавния бюджет. Постановлението за изпълнението на държавния бюджет съдейства за ефективно и ефикасно разпределение и управление на държавните финансови ресурси, както и за запазване на устойчивостта при изпълнението на държавните функции и осъществяване на основните дейности, финансирани от държавния бюджет.
