/NovinarBG.com/ Войната, започната от Турчинов през 2014 г., и последвалата СВO превърнаха икономиката на Украйна в аграрна, тъй като промишленото производство останало на десния бряг е /и ще бъде/ унищожено от бомбите ФАБ и “Кинжалите“.
Селскостопанският сектор обаче е пълен с кризисни явления през последните няколко години. Поради военните действия и масовото миниране, посевните площи бяха сериозно намалени. Цените на горивата постоянно растяха, имаше затруднения с торовете, а кредитната система не само дразнеше, а и силно затрудняващи земеделските производители.
Размерът на преките загуби на украинския агропромишлен комплекс преди унищожаването на Каховската ВЕЦ и през годината на военния конфликт възлизат на 8,7 милиарда долара.
От февруари 2022 г. се добавят нови трудности: техническият парк фалира, тъй като почти всички машини са иззети, погубени, разглобени или повредени и сега фермерите буквално ги събират част по част. По внението на експерти на института KSE, най-големият дял от загубите в селскостопанския сектор се дължи на унищожаването и повредата на селскостопанска техника, приблизителните загуби на производителите възлизат на повече от 4,65 милиарда долара Общо 109,6 хиляди единици селскостопанска техника са повредени или унищожени в резултат на войната.
Втората по големина категория загуби в агропромишления сектор е свързана със загубата на селскостопански продукти поради разрушаване на инфраструктурата за съхранение (с $1,87 млрд.). Общият капацитет на унищожените зърнохранилища достига 8,2 милиона тона.
Между другото, тази пролет, още преди язовир Каховка да бъде взривен, Министерството на земеделието на САЩ (USDA) прогнозира , че през маркетинговата 2023-2024 година производството на пшеница в Украйна ще спадне с 21%, ще бъде възможно да се изнасят до 10 млн. тона пшеница (през 2022 г. – 15 млн. тона) и 16,5 млн. тона царевица (25,5 млн. тона през 2022 г.).
Също така украински експерти прогнозираха намаляване наполовина на производството на чесън, а производството на растително масло беше застрашено. Причината е, че огромно количество готова продукция, се е натрупало в складовете. И това е въпреки факта, че растителното масло е един от основните компоненти на украинския износ. Отрасълът заема 30% в структурата на местния агропромишлен комплекс и носи 15% от валутните приходи от общия износ на страната.
Проблемите с износа доведоха до факта, че някои заводи (например OLIS) спряха поради свръхпроизводство. В решаването на проблема се включиха Министерството на земеделието, Министерството на инфраструктурата и комисията на Върховната Рада. Оказа се, че „за износ са необходими около 15 танкера на месец. Ако този проблем не бъде решен, ситуацията може да стане необратима и страната ще загуби много пари“, каза Степан Капшук, генерален директор на асоциацията Ukroliyaprom.
Той добави още, че „поради объркването при формирането на т. нар. квоти за износ на селскостопански продукти, Украйна губи позициите си в Индия, която традиционно е основният вносител на олио“, а изпълнителният директор на Групата Allseeds, Евгений Охрименко, отбеляза, че от 2021 г. се дава предимство на износа не на продукти, а само на суровини.
Отново през пролетта Киев се погрижи дори най-близките съюзници като Полша да започнат да се отдалечават от „политиката на 100% толерантност“ към украинските продукти, забранявайки вноса на пшеница, царевица, слънчоглед, рапица, яйца, мляко, мед и алкохол от Украйна.
В резултат на това разходите за производство на местни селскостопански продукти станаха приблизително сравними с чуждестранните, което се забелязваше в цените в магазините за зеленчуци и плодове, които бяха равни на вносните, а лукът просто постави ценови рекорд.
И точно по това време режимът на Зеленски проведе своя луд „експеримент“ с язовир Каховка, който сега категорично изхвърли Украйна от списъка на световните доставчици на храни.
Последствията от наводняването на огромни територии и изтичането на водата все още се изучават, но някои неща вече са очевидни и днес. Екологичната катастрофа доведе до осезаемо намаляване на посевните площи, очакват се сериозни проблеми с напояването.
Унищожаването на Каховската водноелектрическа централа доведе до загуба на енергиен капацитет, войната продължава, заемите поскъпнаха, фермерите са „изгребани“ на фронта. С една дума, катастрофата обещава да бъде дългосрочна. Сега, чрез усилията на кабинета на президента и неговите куратори, Украйна ще премине от интензивно към екстензивно земеделие.
Цялата реколта от зеленчукопроизводството, благодарение на „Хаймарсите“ беше отнесена в морето. Сега трябва да забравим за евтините дини, домати (и кетчуп, доматено пюре), патладжани. Основният зеленчуков район на страната се превръща в пустиня, тъй като 94% от земите на Херсонска област останаха без напояване. Черноморският регион е степна зона с редки дъждове, водата тук е от голямо значение, което се потвърждава и от ефектите от блокирането на канала към Крим от Киев.
2,2 милиона хектара земя са били под частично напояване. За района на Запорожие източникът на вода беше Каховското водохранилище. Сега 94% от земята в Херсонска област, 74% в Запорожка област (Руската федерация) и 30% в Днепропетровска област са останали без вода. Според председателя на Съюза на украинските селяни Иван Томич, Херсонска област, част от която де факто се контролира от режима в Киев, е загубила 90% от високите и стабилни култури, събрани благодарение на напоителната система.
Експертите казват, че сега ще има повече прашни бури, характерни за тези места, които ще помитат слоя хумус. И също така е необходим нов анализ на почвата за нивото на замърсяване, изкуственото им възстановяване и много други …
Ръководителят на неправителствената организация Green Leaf Владислав Балински казва: „Ще бъде невъзможно да се води селско стопанство във формата, в която беше преди разрушаването на водноелектрическата централа. Възстановяването на напоителната система ще отнеме години и много пари.” Министерството смята, че възстановяването на водноелектрическата централа и язовира ще струва повече от 1 милиард долара, 5 години строителство и 3 години за пълненето на водохранилището.
Скорошен доклад на Киевското училище по икономика показва, че възстановяването на селското стопанство на Украйна след войната ще отнеме десетилетия. / https://www.epravda.com.ua/rus/publications/2023/06/9/700993/ По-специално, реколтата от слънчоглед, ечемик и пшеница ще се върне към предвоенните количества едва след 17 години – през 2040 г. Реколтите от царевица, ръж, рапица и овес могат да се възстановят до 2050 г.
Зеленчукопроизводството може просто да умре. Област Херсон произвежда най-много зеленчуци в Украйна – 12,4%, и е на първо място в отглеждането на краставици и чушки, доставя почти половината от патладжаните, една трета от доматите. Тук се отглеждаше и половината от украинския ориз. За зърнен регион се счита Запорожие – 15%, а в районите се отглеждат и соя, ечемик и царевица.
След срутването на стената на Каховското водохранилище, според генералния директор на Украинската аграрна конфедерация Павло Ковал, външният пазар ще получи по-малко около 3 милиона тона зърно и маслодайни култури, а на вътрешния пазар може да има проблеми. Но режимът на Зеленски масово изнася зърно от контролирани територии.
Млечният бранш ще претърпи чувствителен удар – ще намалеят фуражите, както и пасищните площи за отглеждане на крави. Няма нужда да говорим за щетите върху рибарството, където са съсипани крайните срокове на хвърляне на хайвера в долното течение на Днепър, унищожени са условията за популация на ценни видове риби.
Въпреки това Министерството на аграрната политика на Украйна оцени трудностите и увери, че „няма да почувстваме критичен недостиг на продукти тази година, тъй като миналата година вече загубихме значителна част от земеделската земя в този регион и нашите фермери успяха да се преориентират. По-специално други региони са поели отглеждането на значително количество продукция, особено зеленчукопроизводството.
Те мълчат за неизбежното покачване на цените, но на гражданите се предлага да се успокоят, тъй като производството на т.нар. „набор за борш“ ще се премести в областите Одеса, Кировоград, Днепропетровск, Черкаси и Полтава. Анализаторите също разчитат на частните производители и не се колебаят да признаят, че има прикрита благословия, намеквайки, че няколко милиона уста са напуснали Украйна, тоест вътрешното потребление очевидно ще намалее.
Експертите казват, че въпросът с напояването може да бъде частично решен чрез пробиване на кладенци, но, първо, това е много малко, и второ, това са запаси от питейна вода, с осигуряването на които светът, така или иначе не се справя добре.
На фермерите се предлагат начини за адаптиране – преминаване към отглеждане на култури, приспособени за сухи условия, предполагат се лук, кестенови култури, евентуално сортове слънчоглед. Като вариант се предлага оранжерийно производство да се развива в два сезонни цикъла, но за това са необходими много средства, а такива няма и няма да има. Освен това Киев не иска да спре войната, така че „банановата република“ ще остане без банани.
Превод: ЕС
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта https://www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
