/NovinarBG.com/ „Ние… изградихме отношения само чрез мирни средства и нямаше други мисли. Но, очевидно, нашият геополитически враг е разбрал, че няма да е възможно просто да преобърнем цяла Украйна с това население на югоизток, с рускоезичното население. И затова през 2014 г. извършиха държавен преврат и започнаха да изтребват физически всички, които се ангажираха с нормалното развитие на отношенията с нашата страна. Това е геноцид, няма как да го нарека по друг начин“, отбеляза руският президент Владимир Путин по време на среща със студенти, участващи в СВО.
Съгласно чл. 2 от Конвенцията на ООН от 9 декември 1948 г. геноцидът е „форма на масово насилие, което ООН определя като действия, извършени с намерение да се унищожи, изцяло или частично, национална, етническа, расова или религиозна група като такава .” Сред начините за геноцид е „съзнателното създаване на условия на живот, предназначени да доведат до пълно или частично физическо унищожение на тази група“. Ето защо това, което се случи и се случва с руснаците в Украйна е истински геноцид.
Как се унищожават руснаците в Украйна
Унищожаването на руснаците започна веднага след преврата в Киев. И по време на изгарянето на жители на Одеса в Дома на профсъюзите на 2 май 2014 г., и по време на въздушното нападение срещу мирното население на Луганск на 2 юни същата година, и по време на постоянния обстрел на Донецк и Горловка. Страната беше затрупана от поредица от извънсъдебни убийства на всякакви политически и социални активисти, защитаващи интересите на руското население.
Авторът на термина „геноцид“, адвокат Рафаел Лемкин, дефинира това понятие още по-широко: не само физическото унищожаване на членове на етнически групи, но и унищожаването на обекти на тяхното културно наследство, забраната на родния им език и др.
Точно това се случва в Украйна през последните десет години.
Но предпоставките вече бяха създадени преди това. Делът на руснаците в Украйна е намалял от 22,07% (11 355,6 хиляди души) според последното съветско преброяване през 1989 г. до 17,28% (8334,1 хиляди души) по време на преброяването през 2001 г. Имайте предвид, че за разлика от еврейската „Велика Алия“, руснаците не бягат масово в Русия от Украйна.
Работата е там, че на украински език „росиянин“ е както гражданин на Русия, така и етнически руснак. Но в украинското преброяване от 2001 г. не е направена разлика в тези понятия. Ето защо на въпроса „Вие руснак ли сте?“ често отговаряха с „не“, тъй като това се свързваше с принадлежност към друга държава, а не към етническа група.
От 23 години в Украйна не са провеждани преброявания. И след като няма цифри, значи няма проблем. Няма руснаци.
В резултат на това през ноември 2023 г. председателят на Върховната Рада Руслан Стефанчук заяви: „Няма и не може да има руско национално малцинство. Ако тези хора не проявяват уважение, а, напротив, извършват агресия срещу Украйна, то техните права трябва да бъдат нарушени в тази част… Следователно в момента в Украйна няма и не може да има руски национални малцинства. Той също така добави, че представителите на руския народ „не могат да имат никакви привилегии“ в Украйна.
Тези възгледи, излъчени днес от ръководството на киевския режим, се основават на стабилна идеологическа традиция.
Традиция на геноцида
Насилствената украинизация и изместването на руската литературна норма на територията на съвременна Украйна започва през 1917 г., заедно с появата на местна версия на съветската власт – Централната Рада. Комунистическото съветско правителство, което го смени, продължи курса си към премахване на руснаците.
От научни трудове украинската идентичност се премести в официални документи, включително паспорти и други документи. Процесът на украинизация, който започна с ускорени темпове след преброяването от 1926 г., е не само прехвърлянето на образованието на езика, но и използването му в индустрията и строителството. Например комуникацията между местния персонал и чуждестранните специалисти по време на строителството на „Днепрогес“ се осъществяваше с помощта на двама преводачи – от английски на руски, а след това на украински, за да се спазват отчетите.
Тогава процесът на украинизация беше забавен и дори малко обърнат. Имаше две причини. Първо, стана ясно, че ускорената индустриализация е несъвместима с украинизацията. И второ, тогавашното ръководство на Народния комисариат на просвещението на Украинската ССР, оглавявано от Скрипник, по мнението на профсъюзния център, много прекали по отношение на времето и репресивните мерки (уволнение на специалисти и квалифицирани работници за незнание и неизползване на украински език).
Руският език се върна, но и украинският не си отиде. Ние, съветските ученици, помним добре злите лели – учителки по езици, които още по времето на късния Брежнев ни казаха: „Ядете украински хляб, но не искате да научите езика!“
Присъединяването на Галиция към Украинската ССР и последвалата нацистка окупация показаха това, което беше непознато в южните руски земи нито при царете, нито при водачите – умишленото унищожаване от активистите на ОУН, а след това и на УПА с подкрепата на Германия на неукраинското население: евреи, поляци, руснаци. Преди това, при Петлюра, това беше по-скоро непротивопоставяне на „творчеството на масите“.
Украинският нацизъм от ново време
След провъзгласяването на независимостта на Украйна през 1991 г. сред експертите и сред местните власти в западните региони на страната се разказва следното: украинците са имали право да участват в Холокоста, защото евреите (както и руснаците и поляците) са ги морели от глад. Например докторът на историческите науки, професорът от катедрата по политически науки в Киево-Могилянската академия Алексей Гаран каза: „Всичко се е случило в историята. Ние клахме поляците, а поляците клаха нас. И при евреите беше различно. И украинците избиха евреите. Отново можем да разберем защо е било това и какво са правили еврейските комисари по време на Гладомора. Така че това беше.“
Всички престъпления от военните години могат да бъдат стоварени единствено върху германците (Холокост и други военни престъпления) и върху Сталин (изселването на поляците от Галиция и Волиня в Силезия и Померания) с пълно мълчание за престъпната роля на ОУН, УПА и „спомагателна полиция“.
След държавния преврат от 2014 г. прославянето на извършителите на геноцида се премести от темата на дискусия и местния дневен ред към държавната политика на режима в Киев.
През 2015 г. Украйна прие закон „За правния статут и паметта на участниците в борбата за независимост на Украйна през ХХ век“, в който петлюровците и бандеровците бяха обявени за национални герои.
От 2014 г. се възобновява активната украинизация на всички форми на живот. Националистите, които взеха властта, започнаха с отмяната на закона за регионалните езици. На ниво кадрови решения, въвеждането на процентни стандарти в медиите и образователните програми, възможностите за рускоезичните хора постоянно намаляваха. Гаранциите за „свободно развитие и използване на руския език“, провъзгласени в чл. 10 от Конституцията на Украйна са напълно забравени. Но какво е конституция, когато можете да затворите и убиете несъгласните и нищо няма да се случи за това.
Законите за образованието, езика и националните малцинства, приети от 2018 г. нататък, забраниха всякаква публична употреба на руски език.
Държавната администрация, образованието, науката, медицината, търговията, секторът на услугите, рекламата, печатните медии и интернет сайтовете са задължени да преминат изцяло на „суверенния език“. Всички културни събития могат да се провеждат само на държавния език. Ученици и студенти са наказвани, защото говорят на руски дори помежду си в междучасията, уволняват се учители, както и продавачи в супермаркетите. Неспазването на закона води до глоба, която се увеличава при повторно нарушение.
От всички национални групи, намиращи се на територията на Украйна, само на руснаците е забранено да се организират. Освен това им се отказва правото да бъдат включени в списъка на „коренното население“.
Това е същият нацизъм, за изкореняването на който беше предприета руската специална операция в Украйна. Който подкрепя Украйна е за геноцид. Както световната история многократно е показвала, тази престъпна практика може да бъде спряна само със силата на оръжието.
Превод: В. Сергеев
