Преди месеци някой бе написал справедливо, че видеата, с които Слави Трифонов се включва много рядко и много гръмотевично в политиката, приличат на клиповете на „Ал Кайда“. Появява се човек зад камера, държащ заложник, с радикални искания, после изчезва в пещерата и след два месеца пак.
По време на алкайдския период на Трифонов, се случиха невъобразими работи: Николай Василев за премиер (заложник на прехода), Петър Илиев за министър (заложник на плагиатството), референдум за президентска република (заложник парламентарната), полет с македонци в Космоса (заложническа комедия). И въобще всякакви терористични акции спрямо здравия разум, които трябваше да ни убедят, че имат по-голям смисъл и спешна важност от основната задача на „Има такъв народ“, онази, която ги доведе във властта: „изчегъртването на ГЕРБ“. И това изчегъртване не означаваше единствено победа на изборите, а какво се прави по-нататък.
По-нататък стана друго. След изпадането от парламента – известна изненада впрочем, толкова голям отлив не бе очакван – Трифонов мина в друг период – шехерезадския. Поредицата „Нещо лично“, подобна на автобиографичен сериал, в който Тошко Йорданов интервюира Трифонов системно и му задава толкова много неудобни въпроси, колкото само подопечен може да зададе на печения си шеф. Тук Трифонов е много по-словоохотлив, отколкото когато бе във властта – трябваше да е обратното, и всички онези въпроси, на които трябваше да даде отговори в напечени моменти, се обсъждат на сетнешен акъл. Има едни занимателни спорове между Йорданов и Трифонов. Тошко казва, че самият факт, че навремето са свалили ГЕРБ, е нещо, което още му държи влага и радост, докато Трифонов пестеливо пита – и кво от това. Трябва да се каже – Трифонов е по-близо до истината. За негово съжаление.
Най-фрапантното е, че от „Има такъв народ“ изглежда предполагат, че биха могли да оборят Хераклит и да влязат в една и съща река отново – и да опитат пак с референдум. Вероятността да се намалят политическите субсидии в онзи период на тотална стагнация и жадувани наказателни акции бе голяма. Вероятността Трифонов сега да накара три милиона и отгоре да гласуват за президентска република обаче…
Понеже хвърлям едно око към „Нещо лично“, ето въпрос: от всичко, което Трифонов казва, и ако може да му се вярва (да приемем, че може) – личи нещо много ясно. То е, че Слави е разбрал нещо, което би трябвало да знае априори – че политическия живот е, най-общо и съвсем сигурно, абсолютна свинщина. По това не може да се спори. Но по каква причина от „Има такъв народ“ смятат, че тази свинщина е ексклузивно свързана с парламентарната република, но по някаква приказна причина, при промяната ѝ в президентска, прасетата ще бъдат по-различни? Нямаше ли да е по-смислено вместо насипни идеи за конституционни промени (да припомним и мажоритарните патоси), Трифонов да се придържа, към нещото, което все пак умее: да изобличава властта като страничен наблюдател, а не като вече бивш участник? Или пък другото: да популяризира различни фигури, които да се опита да снабди с политически шансове. Навярно не: сега и той, и Ива Митева, са заети да уточняват, че имали предвид по-скоро полупрезидентска република, не изцяло президентска, на принципа на Франция.
Честно казано в момента стандартните скечове на Краси Радков спрямо Вежди Рашидов имат по-голям политически смисъл. Вече виждам въпроса в референдума: Гласувате ли за полупрезидентска република?
Гласуваме. Както гласувахме за полуизчегъртване.
Автор: Райко Байчев
Източник: Actualno.com
Статията Слави Трифонов – онлайн церберът на новата власт е публикуван за пръв път на Temi.bg.
