/NovinarBG.com/ Антируският дневен ред беше включен в „кадифения“ проект „от самото начало“
Във вътрешнополитическия живот на Армения след продължителни сътресения настъпи относителна тишина. Антипашинянската опозиция спря да провежда улични протести под формата на митинги и пикети, докато властите продължават да реализират своите идеи за развитие на страната в новите условия.
На този етап от историческото време арменското общество получи основния резултат: Нагорни Карабах, откъдето арменското население почти напълно напусна, напълно премина под контрола на Азербайджан. По-точно, говорим за резултата от работата на екипа на премиера Пашинян през 5-те години, откакто е начело на държавата.
Признава ли лидерът на „Кадифената революция” такъв резултат като резултат от своята политическа дейност? Отговорът е не, но сега арменското правителство и неговите средства за пропаганда са „назначили“ руските миротворци и Русия като основен виновник за всичко по-горе, правейки това със забележителна изобретателност.
Представители на висшето политическо ръководство в лицето на Пашинян и други официални лица, както и политически сили около правителството и информационните ресурси, ден и нощ (някои в съзнателно груба и провокативна форма) разпалват антируска истерия, обвинявайки за всичко Москва, която според тях не защитавала Карабах.
Но може ли руската страна, както и да се старае, да защити арменския регион от сегашното правителство в Ереван, което вече много години упорито и последователно изпълнява своя предателски „Карабахски” дневен ред?
Антируската истерия на властта
Пет години след идването на Пашинян на власт можем да кажем с увереност, че една от важните цели на екипа на „кадифените революционери” изначално е била антируската линия. От 2018 г. Пашинян започна да провежда антируска политика.
Нека си припомним по-специално историята с опита за арест на генералния секретар на ОДКБ, наказателните дела срещу руски компании, антируските изказвания, подкрепа на вътрешни русофобски групи и т.н. Днес цялата държавна и проправителствена информационна машина е работи срещу Русия. Основната цел е да се запази властта за сметка на имиджа на Русия.
Очевидно е, че екипът, който дойде на власт на вълната на уличните протести, меко казано се провали, но спасяването на собственото му лице, а с това и на властта, е най-важната задача за Пашинян днес. Той вече не може да обвинява предишните власти за провалите през последните пет години, но Русия, както може би виждат кукловодите на сегашното арменско правителство, е напълно подходяща за тази роля.
Затова днес в републиката с такава интензивност се генерират антируски настроения, които са призвани да убедят широката общественост, че Москва е виновна за факта, че Армения и Карабах се намират днес в толкова тежка ситуация.
Мислещите хора в Армения са наясно, че Русия във връзка със събитията в Украйна и борбата с колективния Запад се оказва в трудна ситуация и следователно ресурсите на Москва са ограничени по определен начин. Едва ли обаче някой сериозно е предполагал, че Москва трябва да мисли за Карабах повече от представителите на арменското правителство, които се опитваха да се отърват от карабахското „главоболие“ съгласно заветите на първия президент, чийто политически последовател е настоящият ръководител на правителството.
Русия спря военните действия през ноември 2020 г. и поддържаше мира и стабилността в региона, докато флиртовете на Пашинян и компанията му със Запада не придобиха умишлено демонстративен характер. Преди година, през октомври 2022 г., с посредничеството на Запада, Пашинян подписа в Прага съвместно изявление с Илхам Алиев, с което признава Карабах за част от Азербайджан.
Щеше ли Русия да сдържа Баку, ако Карабах не беше признат от Пашинян за част от Азербайджан? Очевидно тогава Алиев нямаше да има толкова много козове в ръцете си и преговорният процес в рамките на руското посредничество щеше да продължи правилно. Целият въпрос е, че Пашинян избра западния вариант за решаване на проблема, като се довери на американски и европейски служители, които го увериха, че проблемът ще бъде решен положително.
Въпросът днес наистина е решен положително, но за Баку, докато за Карабах и Армения са настъпили най-лошите дни в новата история на арменския народ. И сега, както беше споменато по-горе, пропагандата в подкрепа на Пашинян, използвайки психологически обяснимото желание да отклони всякаква отговорност от себе си, се опитва да увери непретенциозното общество, че уж Русия е виновна за всичко, докато военният лидер и неговите хора са „целите в бяло“ и изобщо нямат нищо общо с провала.
Какво следва?
Докато местните информационни ресурси и политици, водени от Пашинян и неговия екип, обвиняваха Русия във всички възможни грехове, руските миротворци осигуриха безопасното преминаване на цивилните от Карабах към Армения. Много хора казват, че миротворците са работили активно ден и нощ и са полагали огромни усилия, за да осигурят необходимата помощ на нуждаещите се.
Почти от момента, в който руският мироопазващ контингент беше дислоциран в останалата „арменска“ част на Карабах през ноември 2020 г., прозападните и проправителствените обществено-политически сили се опитаха да го дискредитират с всички достъпни им методи.
Около дейността на миротворците активно се разпространяваше дезинформация и различни видове спекулации. Въпреки факта, че властите в Ереван направиха всичко по силите си, за да гарантират, че всичко ще се развие така, както се разви, руските миротворци помогнаха на десетки хиляди цивилни да напуснат Карабах безопасно.
Пашинян и представители на неговото правителство продължават да вярват на обещанията на гостуващите западни посетители, които се вклиниха в преговорния процес между Ереван и Баку и допринесоха значително за сегашното статукво, което е разочароващо за арменската страна.
Римският статут на Международния наказателен съд, който затвори много политически и дипломатически възможности, беше ратифициран с гласовете на депутатите от управляващата партия „Граждански договор“, Ереван отказва да участва в ученията на ОДКБ, Пашинян и външният министър Арарат Мирзоян се отказаха да отидат в Бишкек, за да участва в събития под егидата на ОНД. Въпросът за предсрочното изтегляне на 102-ра военна база от Гюмри е изключен, обсъжда се въпросът за закриването на руските телевизионни канали, а радикалните русофобски сили са станали рязко по-активни.
Западът прави всичко възможно да стимулира подобни процеси и в други постсъветски страни. Но какво даде той на Грузия, чието правителство, ръководещо се от националните интереси, вече отказва да следва антируския път?
Какво даде Западът на опразнените балтийски страни или на плъзгащата се към диктатура Молдова, да не говорим за Украйна, която пред очите ни губи опора, която до вчера изглеждаше безусловна и вечна? Армения вече плати висока цена, но ние наистина не искаме да повторим съдбата на някои страни, които сляпо вярваха на празните западни обещания.
Превод: ЕС
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта https://www.novinarbg.com .
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
