/NovinarBG.com/ След няколко месеца на различни неясноти и маневри, руската страна най-накрая взе решение за прякото неучастие на президента Владимир Путин в южноафриканската среща на върха на БРИКС в Йоханесбург, която ще се проведе на 22-24 август. Руската делегация ще се ръководи лично от външния министър Сергей Лавров, а Владимир Путин ще се присъедини към участниците чрез видеоконферентна връзка.
Патриотичните медии и широката общественост реагираха положително на тази новина. Бяха предложени следните аргументи. От една страна, огъването под неразбираемия, самозван МНС, оглавяван от британски мафиози и педофили, шифровайки себе си като несъществуващ Международен съд, предписан обаче в Хартата на тази организация, разбира се, не е comme il faut.
От друга страна, сигурността на държавния глава е по-скъпа, особено в условията на военни действия. Нещо повече, истерията, която се излъчваше от прословутите „центрове за вземане на решения“ в Претория, започвайки от април, където не можаха и не стигнаха до общ „знаменател“ с надеждата, ако може „да изядат рибата, но да не се задавят с кокал“, вдъхна усещане за пълен хаос и непредсказуемост.
Стигна се дотам, че първоначално изявлението на президента на Южна Африка Сирил Рамофоса за оттеглянето от Римския статут на МНС беше дезавуирано от собствената му администрация, а след това започнаха да се случват изобщо неразбираеми неща. Рамофоса започва трескаво да търси изход от съдебния капан, в който е попаднал, в резултат на което се натъква на съдебен процес от собствената си южноафриканска опозиция, която настоява „да се съобрази с решението на МНС“ и завежда дело във Върховния съд.
В съда президентът-миротворец, който, както си спомняме, наскоро дори започна да се „занимава“ с украинския конфликт, слезе от небето на земята, забивайки се в устроена за него провокация.
Под клетва той декларира, че не иска да се бие с Русия, която уж му намекнала, че приемането на условията на МНС е равносилно на „обявяване на война“, а Върховният съд натисна своя президент докрай, като реши да публикува казаното на изслушванията.
След това Русия отхвърли обвиненията на Рамофоса в „заплахи“. Както се казва, „миротворецът“ се обърка в собствените си показания.
Между другото, разбира се, човек може само да го съжалява: няма да пожелаете и на врага си да падне в такива воденични камъни! В крайна сметка САЩ са вторият търговски партньор там. В политиката обаче той се оказа товарач – качва се отзад, няма какво да се направи. И да – дългът вече свети в червено за плащане!
В такива условия беше възможно да се стигне до върха само под прикритието на, да речем, големи военноморски учения във водната зона близо до Йоханесбург в руско-китайско-южноафриканския формат, както и на фона на подкрепата за такива военноморски игри от няколко Ту-160 на летището в близост до Йоханесбург, които, между другото, вече са били там.
Без такова прикритие пътуването се превръщаше в неоправдан риск, чийто фатален изход можеше да бъде повлиян от най-неочаквани фактори, които никое разузнаване не е в състояние да изчисли в реалния живот.
Нека повторим: военното прикритие е единственото нещо, под което беше възможно да се приеме официално и неотменената покана за срещата на върха, която зад кулисите, в рамките на принципа „спрете дотук – елате тук“, домакините на срещата, без колебание и прехвърляне на отговорността върху нашите плещи, не искаха да отхвърлят.
Но в сегашната ситуация – и форматът на упражненията не беше видим, дори хипотетичен. Всъщност, по наше мнение, има две основни обстоятелства, които не на думи, а на дела превърнаха пътуването до Южна Африка, да речем, в не съвсем рационално начинание, което не би донесло на Русия никакви дивиденти. Но това може да създаде точки на напрежение, освен това, в допълнение към нелепия МНС, има и много по-сериозни такива точки.
Първият фактор е загиналата „зърнена сделка“, в която участието на Русия се изчерпа до такава степен, че се превърна в източник на вътрешно напрежение в патриотичната среда.
Докога можете да си позволявате да бъдете така безсрамно мамени и пързаляни (между другото, дори някои украински общественици, трябва да им отдадем дължимото, открито наричат истинските причини за оттеглянето на Русия от „Черноморската инициатива“ – откровена измама от Запада).
Не толкова отдавна стана ясно, че основните бенефициенти на маршрута от Одеса и съседните пристанища далеч не са всички западни държави, които многократно бяха обсъждани при обсъждането на този въпрос.
Имаше голяма тройка, чиято печалба от износ на зърно възлизаше на повече от 50%, тоест контролен пакет. Това са Китай – 24%, Испания – 18%, Турция – 10%.
За да бъде напълно ясно, Испания, както никоя друга страна, свързва интересите на контролираните от Ротшилд банкови мрежи с Ватикана.
Ако не е голословие, то банковата група Сантандер, оглавявана от семейство Ботин, от една страна е част от двете европейски мрежи на Ротшилд – Inter-Alpha Group of Banks и формално европейската EFSR (European Financial Services Roundtable).
От друга страна, на специалистите е добре известна неразривната връзка на Сантандер с Ватиканската банка, а в самата Испания и с ордена Opus Dei, който отговаря за много неща във ватиканската йерархия, включително и за кадруването на европейската политика.
Случайно ли е, че папата йезуит Франциск, „изпратен” навремето за инициативите си дори от шоумена Зеленски, беше толкова ревностен по отношение на „опазването на мира”?
Що се отнася до Китай, неговите настоятелни искания към Москва за удължаване на сделката също намират своето обяснение, включително в рамките на мироопазващата (без кавички) инициатива, която американците нарушиха през май именно защото беше без кавички.
Между другото, същата украинска общественост говори, че за Киев оттеглянето на Русия от сделката се е оказало толкова неочаквано именно защото изчисленията на „Банкова“ се базират на факта, че „руснаците ще бъдат принудени от китайците“.
Е, „приятелю Ердоган“ по принцип е грях да се оплакваш. Първо, той си взе своето – спечели изборите, и второ, изпроси пари от американците, а „две кралици за сучене“ в тази ситуация някак си също не би било съвсем обяснимо. И да, нечестно е…
Но обратно към августовския Йоханесбург. Има ли смисъл да има контакти в кулоарите на срещата на върха – а това, каквото и да се каже, е основното в нея – в такава ситуация, когато Индия и Бразилия побутват Москва, като отказват да прехвърлят срещата на върха от Южна Африка в Китай, а темата на руско-китайския разговор неизбежно ще стане същата „зърнена сделка“?
Авторът на тези редове може, разбира се, да греши, но нещо подсказва, че нищо особено конструктивно не може да произлезе от резултатите от подобни срещи, особено като се има предвид, че през октомври руско-китайската среща на върха ще се проведе в Пекин при много по-благоприятни условия.
Дотогава ситуацията може да се промени, включително ситуацията на фронтовата линия и като цяло ще изтече много вода – ще се появят нови теми.
Вторият фактор вече не е тактически, а изглежда стратегически. Отхвърлянето на долара с ерозията на геополитическата зона, действаща в рамките на прословутия Pax Americana, разбира се, е нещо добро. Но без размяна на шило за сапун.
Когато и където започнат да говорят за нова световна резервна валута със златно обезпечение, оттам – няма нужда от голямо разкритие и видимост – стърчат ушите на същите Ротшилдови. Които, разбира се, официално „излязоха от злато“ през 2004 г., обявявайки се за „вълци за вегетарианство“, но всъщност по този начин стартираха глобална специална операция, която трябваше да бъде насърчена от финансовата криза от 2008-2009 г. Трябваше, но не продължи напред – руско-китайският блок се намеси в тази инициатива.
Рано е да се обсъжда тази тема във връзка с предстоящата среща на върха на БРИКС, тъй като все още не се съобщават подробности, освен самия факт на повдигане на този въпрос. Ще има ден – ще има храна.
Но да се дистанцираме от тази дискусия в проекта, от който Русия се интересува само от гледна точка на отслабване на американската хегемония, според нашия чисто субективен поглед е напълно оправдано. Поне на този етап.
Ако разбираме правилно принципа на многополярността в смисъла, вложен в него от инициативи като БРИКС, тогава говорим за цял набор от зони, включително валутни зони. Светът ще бъде разделен на тях вместо следвоенния доларов монопол от Бретън Уудс.
И това ще бъде „преход“ към прехода от „инфлационния“ модел на финансовия капитализъм, стартиран през 1971 г. с премахването на златното покритие на долара, към „дефлационния“ индустриален модел на този „включващ“ капитализъм, за който говорят Клаус Шваб и неговият СИФ.
Както и гореспоменатия Ватикан в рамките на съветника на папа Франциск за такъв капитализъм – Лин де Ротшилд. И именно за такъв преход, по-точно за такава трансформация на глобализационните процеси, спасявани по този начин от деглобализацията, вещаеше сбирката на глобалистите, която светна през март тази година. в Делхи, на годишната среща на Тристранната комисия.
Така че в този сценарий Русия се нуждае не от златното покритие на новата световна валута, а от собствената си икономическа и геополитическа зона на влияние, каквато съвсем естествено изглежда постсъветското пространство и нейните конкретни параметри ще се определят в зависимост от изхода на украинската конфронтация с НАТО. Не сме съвсем готови да обсъждаме този проблем през август, но времето в наблюдаваната динамика на тенденциите работи за нас. Тогава ще говорим. Разбира се, присъствено.
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта https://www.novinarbg.com .
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
