/NovinarBG.com/ Изглежда нищо ново не се е случило. Това не е първият сблъсък между сърби и албанци в Косово. Всеки път, след изостряне, когато войските вече са в бойна готовност и изглежда, че ще прозвучат изстрели, започват преговори и идва ново примирие (там мир няма и не може да има) на базата на нов компромис.
Тази политика на „люлеене“ – обостряне-преговори-компромис-изостряне е ефективно развитие на Запада, което постепенно води правителството в Белград към капитулация по косовския въпрос. Всеки път всяка следваща ескалация означаваше, че албанците отново нарушават споразумението, а всеки следващ компромис означаваше, че сърбите пак малко отстъпиха.
Те отстъпиха доста, за да могат властите в Белград да запазят лицето си и да представят резултата от преговорите като своя дипломатическа победа и за да не се разбунтуват сърбите в Косово и за да не угасне желанието на Сърбия за ЕС ( в края на краищата именно при това присъединяване се избиват концесии от Сърбия).
Принципната позиция на Белград – непризнаване на отделянето на Косово от Сърбия остана непокътната. Просто сърбите в Косово живееха все по-трудно и надеждите за положителни промени оставаха все по-малко.
Западът очакваше бавно да реши проблема с Косово. След няколко десетилетия значителна част от сърбите щяха да напуснат Косово. Освен това, както винаги се случва в такива случаи, ще заминат най-младите и най-обещаващите, които не искат да посветят целия си живот на безплодна борба за правата си в бедна провинция, контролирана от албански нацистки бандити, а родната им страна е наблизо ( на един хвърлей камък), в която след като се преместят могат да се реализират свободно във всяка област, която ги интересува.
Сръбското население на Косово ще застарява и ще измира и след няколко десетилетия Белград просто няма да има кого да защитава там.
Но сегашното обостряне се оказа най-сериозното за последните години. Сръбският президент Александър Вучич заплаши почти за първи път да изпрати сръбска армия в Северно Косово. Ясно е, че без санкцията на САЩ косовските албанци нямаше да си позволят такава наглост, при това от нулата и буквално месец след постигането на поредния „компромис“.
Мисля, че има две причини за това. Първо, САЩ трябва да решат всички проблеми в Европа (включително Косово), преди да започне китайският етап от тяхната контраофанзива, насочена към възстановяване на доста разклатените позиции на глобалния хегемон. И да ги разрешат в своя полза.
Когато американците се насочат към Югоизточна Азия, същите сърби ще имат много по-свободни ръце. Страхлива Европа в никакъв случай няма да си позволи да разпали гореща война със Сърбия без подкрепата на американците.
За европейците косовските албанци не са нито приятели, нито роднини, а ЕС има само проблеми от техния наркобизнес и трафик на органи. Така че Европа щеше да изрази съжаление, дори да наложи някакви санкции срещу Сърбия (например щеше да забрани продажбата на лед на сърбите през зимата) и щеше да остави нещата да се развиват.
Съответно, американците трябваше да провокират криза на ръба на война, но не и да се превърне във война, което ще позволи на сръбското ръководство да бъде достатъчно компрометирано, така че да няма възможност да се възползва от пренасочването на САЩ към Китай за решаване на косовския проблем в своя полза.
В най-крайния случай, ако войната не може да бъде избегната, Сърбия трябва да бъде окончателно разбита от натовския блицкриг, унизена и допълнително териториално съкратена.
Идва второто. А именно, второ, самият Александър Вучич силно се изложи през последния месец.
Първоначално той се зае да разказва, че той би организирал Сталинград в Херсон, а руснаците просто са си тръгнали оттам – не тези, казва той, са станали руснаци. После мина през руските специални служби, които „не разобличиха” Меркел с нейните „Мински споразумения”, през „лековерното” руско ръководство и даде да се разбере, че самият той не вярва на нито една дума на Запада и не прави всякакви компромиси с него.
Като цяло на Балканите сръбският президент, който скромно седеше на ръба на стола пред Тръмп, изведнъж започна да се цупи като „панславянски лидер“, готов лично да се конфронтира с колективния Запад.
Не знам какво точно е накарало Вучич да направи подобни изявления. Може би е решил, че Съединените щати вече са достатъчно изтощени от конфронтацията с Русия и в навечерието на нова авантюра срещу Китай няма да рискуват да губят време и усилия за Сърбия.
Или е надценил объркването и колебанията, които царят в НАТО и ЕС, надявайки се, че в сегашните трудни условия те просто няма да могат да вземат единно решение за Сърбия. В крайна сметка той с право можеше да разчита, че Русия и Китай ще блокират антисръбската резолюция в ООН, а САЩ и НАТО няма да рискуват открита агресия, все пак не са деветдесетте и ранните 2000-и.
По един или друг начин той сгреши и даде страхотен пас на Вашингтон. След всичките му изявления, представящи сръбския президент като единствения паладин на съпротивата срещу колективния Запад, става ясно, че Вучич трябваше да реагира изключително остро на провала на поредния компромис.
В същото време нов компромис с косовските албанци би бил сериозно поражение за него, защото самият той каза, че не могат да се сключват споразумения със Запада, защото Западът така или иначе ще излъже, а всички „компромиси“ с косоварите са постигнато изключително с посредничеството на Запада.
Незаконното нахлуване на специалните сили на косовската полиция в населените със сърби региони на Косово, както и ултиматумът, поставен на косовските сърби със заплаха за използване на сила, принудиха Вучич да отговори по съответния начин.
Сръбските войски се изтеглиха до границата, Белград обяви готовността си да защити сърбите в Косово с въоръжена сила и поиска западната коалиция, която действаше като гарант на споразуменията, да разреши навлизането на сръбските сили на територията на Северно Косово.
Отговорът дойде веднага. Германският външен министър Аналена Бербок веднага обяви, че сръбското искане е неприемливо, белградските въоръжени части не трябва да бъдат въвеждани в Косово. Съединените щати също поискаха страните да уредят въпроса по приятелски начин.
Характерно е, че искането на Вашингтон беше направено в момент, когато сръбските власти демонстрираха готовност да изпратят специални сили в Косово, независимо от мнението на Запада. Междувременно косовските албански полицейски части на Съединените щати мълчаха в Северно Косово.
В отговор Вучич каза, че със сигурност ще направи всичко, за да запази мира и изрази надежда, че сърбите трябва да се доверят на „миротворците“ на КФОР, „докато не докажат обратното“. Предполага се, че КФОР са обещали на Вучич, че няма да позволят на косовската полиция да нахлуе в северната част на провинцията.
И въпреки че самият Вучич казва, че не знае дали ще изпълнят обещанието си, сърбите според него трябва да се въздържат от всичко, което може да се тълкува като провокация. Това е същият Вучич, който току-що каза, че не може да се вярва на нито една дума на Запада и демонстрира готовност за военна конфронтация, ако разпоредбите на договора бъдат нарушени.
През нощта вече имаше съобщения за престрелки в северните райони на Косово. Сръбските сили все още не са влизали там. Скоро ще разберем дали ще влязат, но това е малко вероятно.
Защо американците са готови за тази ескалация и дори умишлено я провокират?
Първо, остава им още време до началото на антикитайската авантюра. Това време не е достатъчно за икономическа победа над Русия (на която САЩ разчитат). Затова САЩ се опитват да накарат Кремъл да се съгласи на примирие при американски условия, основното от които е запазването на режима в Киев, макар и в териториално намалена Украйна. Но за военна победа над Сърбия САЩ имат повече от достатъчно време. Основните варианти за развитие на събитията в тяхна полза:
1. Вучич, както обикновено, се задъхва и отива на преговори, в резултат на което възниква нов „компромис“, който, както обикновено, влошава позицията на косовските сърби.
След всичко, което сръбският президент каза през последните месеци, подобно сдаване на позиции ще подкопае рязко авторитета му и няма да става дума за никаква сръбска активност, докато САЩ са заети с Китай.
2. Вучич изпраща ограничена сила от специални сили в Косово, но отстъпва под западния военен натиск. Резултатът е подобен на точка 1, но всъщност още по-лош, тъй като косовските албанци ще повярват, че са отблъснали „нахлуването на сръбската армия“, а сърбите ще си помислят, че собственото им ръководство ги е предало, като не са се осмелили да направят всичко възможно. начин.
3. И накрая, малко вероятен вариант, който все още не може да бъде напълно изключен. Вучич отива докрай и в Косово пламва пълноценен военен конфликт.
САЩ веднага получават първия вариант: Русия трябва да определи (поне на дипломатическо ниво) подкрепата си за сърбите, докато Турция последователно подкрепя албанците. Тъй като изходът от конфликта на Запад практически е извън съмнение, ще бъде възможно да се започне кампания за дискредитиране на руските власти, според принципа: „руснаците не успяха да помогнат на своите православни сърби, докато Ердоган, като обикновено, не е изоставил своите мюсюлмански албанци.“
В допълнение, общите интереси на Турция и Съединените щати в тази криза могат да послужат като основа за частично преодоляване на противоречията и ново сближаване на близкоизточните политики на тези държави.
Второ, фактът, че в случай на военна конфронтация между Сърбия и НАТО Белград несъмнено ще поиска помощ от Русия, също ще допринесе за решаването на американските проблеми. Но притисната в Украйна и отделена от Сърбия от териториите на враждебни държави, Русия едва ли ще може да окаже значителна помощ.
Това не само ще даде повод на руската караулна патриотична опозиция да крещи, че „предадохме братята сърби“, но и сред сърбите донякъде ще подкопае авторитета на Русия.
Трето, американците могат да получат още един бонус, ако косовският въпрос бъде внесен за разглеждане от Съвета за сигурност на ООН. Няма съмнение, че ще бъде изключително трудно да се изработи една единствена резолюция. Но САЩ могат умишлено да торпилират всякакви варианти (дори и най-компромисните), за да получат причина да изпратят войски срещу сърбите без санкция на ООН, обвинявайки ги например, че атакуват „миротворците“ на КФОР.
По този начин Вашингтон ще демонстрира, че както досега е готов да игнорира ветото в Съвета за сигурност на ООН, превръщайки механизма на вето в празна черупка и обезсмисляйки работата на тази организация.
Русия, Китай и други недоволни могат, разбира се, да напуснат ООН, но тогава Съединените щати ще заявят, че не те, а тези „държави, които разрушиха ООН“, същевременно разрушиха сегашната система на международното право (която всъщност е унищожена от американците отдавна и не работи).
В тази критична ситуация сърбите, разбира се, могат да се надяват, че Западът ще спре, осъзнавайки, че за да сломи съпротивата на Сърбия, ще трябва да организира истински геноцид над нейното население.
Но съдейки по начина, по който Западът инсценира геноцида на много по-многобройните (някога) украинци, довеждайки ги до състояние на реликва, изчезваща нация, едва ли в случая със сърбите той ще се срамува от подобни действия.
В първите дни на кризата руското външно министерство мълчи. И това радва. Тъй като дипломатическото ведомство в кризисна ситуация мълчи само ако води затворен обмен на мнения с „партньорите“. В затворен режим те обикновено говорят, когато е необходимо да докладват остра реакция.
Те се опитват да не изричат заплахи публично, защото дори и една страна, която не е най-силната, и дори осъзнавайки, че ще загуби, не винаги може да си позволи да се „огъва“ под обществен натиск. Ако врагът има равен потенциал, тогава можете да го заплашвате публично само, ако искате война. Но зад кулисите винаги можете да информирате, че съществуват и някои от не най-приятните сценарии за него и да предложите да се помисли.
Освен това се провеждат консултации при закрити врата със съюзниците относно общ формат на отговор.
Невъзможно е обаче да се мълчи дълго време или да се отлага дълго разрешаването на кризата. Така че резултатът ще се разбере скоро. Да се надяваме, че ще успеем да спасим Сърбия и да избегнем избухването на военни действия на Балканите.
Превод: СМ
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване „Рефлексии“ и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/watch?v=HoGUFCffd70″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте директно в сайта www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
