/NovinarBG.com/ В Молдова пак става интересно. Повече от месец в Кишинев текат улични протести. На фона на енергийната криза, която накара някои предприятия да затворят и заплашва да остави населението без електричество и отопление в навечерието на зимата, хората настояват за оставката на прозападното правителство на Мая Санду и възстановяване на търговските отношения с Русия. „Демократичното“ правителство предвидливо отговаря с жестоко потушаване на протестите, но народът се събира отново и отново.
Ако опозицията успее да постигне своето, това няма да е необичайно за Молдова. През 2009 г. страната вече имаше своята „цветна революция“, след която, както обикновено, на власт дойдоха политици, ориентирани към ЕС. Тогава те отстъпиха на по-умерени и отчасти дори проруски сили, но сега, след избирането на Санду за президент, молдовските власти отново се представят за пламенни европейци. Проблемът е, че независимо от обявената си ориентация, молдовските политици са обречени на имитативни жестове, които маскират дълбоката безизходица, в която се намира страната.
От всички постсъветски републики, Молдова може би може да се счита за най-малко утвърдената държава. Не е много добре разположена по отношение на геополитическите линии на сила. Малката страна е разкъсана между два центъра на сила – Европейския свят и Руския свят – и в същото време е лишена от възможността да се присъедини към някой от тях. Междувременно жителите решават сами този въпрос на индивидуална основа, като постепенно напускат страната, някои на запад, други на изток. Някои молдовци търгуват на московските пазари, други редят шезлонги на италианските плажове. Резултатът беше рекордно обезлюдяване: от почти 4,5 милиона души населението на Молдова намаля до 2,6 милиона. Само през последните осем години страната е загубила всеки десети жител.
Молдова преживя възхода на агресивния национализъм, който ѝ струва малка, но доста брутална война и на практика загубата на Приднестровието. Това беше уникален национализъм – национализъм на чужд народ. Обсебената поетеса Леонида Лари и други лидери на „националното възраждане“ обясняват на молдовците, че всъщност не са молдовци, а румънци. Оттук и румънските цветове на молдовското знаме. Оттук и преводът на молдовския език на латиница и отричането на неговата независимост. Оттук и лозунгът за присъединяване към Румъния като един от основните аргументи в политическата борба.
Защо след повече от тридесет години разговори за обединение не се стигна до сливане между Молдова и Румъния? Има няколко причини. Първо, не искат напълно да загубя Приднестровието, което поне формално остава част от страната. Второ, молдовските политици не искат да заменят атрибутите на независимостта срещу позицията на „регионален елит“ в няколко нови румънски окръга. И накрая, трето, нищо добро не очаква молдовците като част от Румъния. Самите румънци са много по-склонни да избягат от страната си към по-проспериращи региони на Европа (намаляването на населението след присъединяването към ЕС е с четири милиона от 23).
Въпреки това националистическата лудост в Молдова отдавна е преминала и много молдовци си спомнят времето на СССР с носталгия. Ако мислим в исторически и човешки план, а не в спекулативен смисъл, за тях руският свят е техен и в неговия състав би им било много по-удобно. Да не говорим за икономическия компонент, който днес е най-важен за хората, които излизат по улиците на Кишинев по призива на партията на Илан Шор, комунистите и други опозиционни сили. Ако няма руски газ, няма да има живот в държавата. Тук ЕС не помага – самият той няма да се откаже от излишен газ.
Но Молдова също не можа да се присъедини през всичките 30 години към руския свят – да речем, да се присъедини към Съюзната държава. Една от причините е гореспоменатият приднестровски проблем. Втората е липсата на обща граница. Тъй като Украйна мутира от повече или по-малко неутрален съсед в антируско чудовище, проруската ориентация на Молдова става все по-малко осъществима на практика и никакви приятелски жестове, като присъствието на бившия президент Додон на Парадана май 9, не може да променят тази реалност.
Какъв може да бъде изходът от молдовската безизходица? Най-неприятният вариант за нас може да бъде въвличането на Молдова в украинския конфликт на страната на Запада. Предвестниците на този ход на събитията бяха съвместните молдовско-румънско-британски военни учения и упоритите слухове за мобилизация в Молдова. Организирането на кървава баня в Приднестровието и завинаги откъсването на молдовската държава от руския свят е мечтата на НАТО и по-специално на румънските националисти, но не трябва да забравяме, че в случай на пряко участие на Молдова в конфликта, нейната икономика ще бъде унищожена завинаги , по-голямата част от останалото население ще се превърне в бежанци, а някога цветущият край ще обрасне с бурени. Но пука ли им на американците? На британците пука ли им? Няма как, защото ако „войната до последния украинец“ се е превърнала в техен практически метод, ще ги спре ли страданието на молдовския народ?
Но за нас молдовците не са пешка на световната шахматна дъска, а роден братски народ. Православният народ, който в продължение на векове се развива под влиянието на руската култура. Но днес възстановяването на връзките между Русия и Молдова зависи изцяло от резултатите от руската специална военна операция. Ако Русия със силата на оръжието и дипломацията върне неутралния статут на Украйна и особено ако руските войски заемат Одеса и бъде сложен край на изолацията на Приднестровието, настроенията в молдовското общество ще се променят решително и необратимо в наша полза. Безпочвените мечти за присъединяване към Румъния ще бъдат забравени, а различията между ПМР и Кишинев ще бъдат много по-лесни за преодоляване. С други думи, в този въпрос действа „пакетният принцип“: решаването на съдбата на Украйна ще бъде същевременно решение и на съдбата на Молдова.
Сегашните събития в Кишинев не предрешават изход от молдовската безизходица. Но нашите симпатии днес са на страната на опозицията. Протестирайки срещу пагубния прозападен курс, отстоявайки жизнените интереси на народа, за топлина в домовете през следващата зима, те не позволяват страната да бъде въвлечена в чужд въоръжен конфликт. Така молдовският народ защитава своята субективност, която администрацията на Санду не е в състояние да му осигури.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на NovinarBG.com, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??
Когато видите знака „фалшиви новини“, това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия YouTube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
Поглед
