/NovinarBG.com/ Създава се нова многоетапна интрига на пистата на арменско-западните отношения. Нейното начало бе дадено от прессекретаря на Държавния департамент на САЩ Матю Милър . На брифинга той заяви, че „продължаваме да насърчаваме създаването на условия за справедлив и достоен мир в региона (Закавказието) и „единственият начин за осигуряване на устойчив мир е чрез масата за преговори“. Но той добави, че „няма дипломатически преговори, които могат да бъдат обявени“.
Но за 5 април в Брюксел е насрочена среща с участието на министър-председателя на Армения Никол Пашинян , държавния секретар на САЩ Антони Блинкен и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен . Оказва се, че САЩ изваждат тази среща на върха от контекста на нормализирането на отношенията между Баку и Ереван.
Може би не е съвпадение, че точно в този момент арменският външен министър Арарат Мирзоян в интервю за аржентинския телевизионен канал Todo Noticias заяви, че „ние вярваме, че е възможно да се постигне мирен договор с Азербайджан“, но „има трудности, има проблеми.”
По думите на Мирзоян основната трудност е следната: взаимното признаване на териториалната цялост и демаркацията на границите между Армения и Азербайджан на базата на Декларацията от Алма Ата от 1991 г. Оказва се, че Пашинян, подписвайки миналата есен в Прага документ за признаване на териториалната цялост на Азербайджан, е действал едностранно, загърбвайки проблемите на Нагорни Карабах.
Вярно, това действие до известна степен активизира преговорите за мирен договор с Азербайджан на затворени платформи, които четири години след втората война в Карабах не дават никакъв резултат. Ала на срещата на върха в Брюксел, особено без участието на Азербайджан , проблемът за мирен договор няма как да се разглежда . Какво става тогава?
В руските експертни и политически кръгове има версия, според която Ереван ще се стреми да постави въпроси и да постигне документиране на икономическата си сигурност чрез засилено сътрудничество с ЕС, разигравайки руската „карта“. Тези проблеми са отговорност именно на Европейската комисия и фон дер Лайен.
Както казва Пашинян, „Армения е готова да се сближи с Европейския съюз толкова, колкото ЕС смята за възможно“. И отново, неслучайно Мирзоян в такава ситуация реши да напомни, че „въпреки близките икономически отношения, проблемите между Ереван и Москва не могат да бъдат скрити, и между тях има разногласия“.
Що се отнася до участието на Блинкен в срещата, то се обяснява със стремежа на САЩ да формират отношенията на НАТО с Армения, въпреки че Мирзоян казва, че „въпросът за присъединяване на Ереван към НАТО не се поставя“. От това следва още един извод: ЕС не е в състояние да действа като гарант за сигурността на Армения, а Съединените щати, според Милър, не разглеждат или може би са се отказали от този въпрос и е малко вероятно Блинкен да „нареди“ на Пашинян да изтегли напълно всички руски военни структури от Армения.
Коментирайки тази ситуация, бившият министър на външните работи на Азербайджан, политологът Тофик Зулфигаров твърди, че „Ереван играе странна игра“ и призовава Баку „да не бърза да брои „дивидентите“ от развода на Ереван с Москва по арменски “, както и да не се правят „гръмки изводи“ от това, „че „няколко дузини граничари на ФСБ напускат летище Звартноц“ и дори има изявления относно членството на Армения в ОДКБ“.
Както отбелязва Зулфигаров, Ереван мълчи по следните точки: руската военна база в Гюмри; въздушната група в Звартноц; съвместната група арменско-руски войски със съвместно командване; съвместната противовъздушна отбрана с единно командване; граничните отряди на ФСБ на Русия, охраняващи всички граници на Армения, включително „условната“ с Азербайджан. И накрая, около стотици икономически споразумения, включително многостранни в рамките на ЕАЕС и ОНД.
Отбелязвайки решението на арменските банки да спрат да обслужват картите „Mир“ в резултат на „безпрецедентен натиск на САЩ и заплахи от санкции“, „Русия и Армения ще продължат да работят за хеджиране на рисковете и коригиране на ситуацията в банковия сектор“, каза председателят на комисията по регионални и евразийски въпроси в арменския парламент Вагаршак Акопян .
В същото време Русия реагира остро и негативно на откровените демарши на Ереван, но само на ниво устни порицания, казва парламентаристът. Тя очаква, че ЕС и САЩ не могат да дадат на Армения това, което може да даде Русия на Ереван.
Силният растеж на икономиката на Армения през последните години се дължи на членството на страната в Евразийския съюз, каза Акопян. През последните години темповете на икономически растеж на Армения „са сред най-бързите в света, а търговията с Русия, износът от Армения поне се е удвоил или дори повече.“
Още нещо. Ако по-рано Пашинян поиска от ОДКС да изясни въпроса за границите, той получи отговор, че организацията смята своята зона на отговорност в Армения за своя суверенна територия в рамките на регулираните държавни граници, предимно с Азербайджан. И това сега е предмет на дискусия между Ереван и Баку.
Ако това наистина е така, тогава целият настоящ шум около срещата на върха в Брюксел има признаци на по-скоро „търговска операция“, която потенциално премахва проблемите на Армения с Иран, Турция и отчасти с Русия и въвежда отношенията й с Азербайджан в различна геополитическа равнина. За Баку пространството за маневриране в западната посока се стеснява и ще му бъде по-трудно да действа от позиция на сила, без да нарушава сериозно международните норми.
Да, Пашинян играе „игра“, опитвайки се да създаде проблеми на Русия в региона, люлеейки се между Запада и Изтока, налагайки своето, така наречено „стратегическо партньорство“ на другите. В отговор Москва, както заяви бившият руски заместник външен министър, сенаторът Григорий Карасин , „внимателно следи всички изявления от Ереван“.
Но е възможно настоящият прозападен курс на Армения всъщност да е елемент, с помощта на който тя се надява да получи определени дивиденти на Запад, а по отношение на Русия да я принуди да промени политиката си спрямо Азербайджан. Идеята е оригинална, но нейното осъществяване изисква сериозни ресурси и голяма дипломатическа подготовка, каквато днес Ереван няма.
Все пак, още е твърде рано да се правят изводи относно по-нататъшното развитие.
Превод: ЕС
