/NovinarBG.com/ „Никой не може да победи руския народ!“
Точно преди 80 години, на 31 януари 1943 г., Фридрих Паулус се предава в Сталинград. В мазето на универсалния магазин. Без фелдмаршалска униформа и жезъл, съответстващ на званието. Нямаше време да я ушият и връчат. Жезълът беше положен от Хитлер върху празния ковчег на великолепното погребение на фелдмаршал Паулус, за който се твърдяло, че е загинал в Сталинград …
На 2 февруари битката при Сталинград приключи. На 11 февруари 1946 г. Паулус ще бъде в Нюрнберг, в заседателната зала на Международния военен трибунал като свидетел на обвинението. Участваше като свидетел за плановете и престъпленията на нацистка Германия и нейните сателити по отношение на СССР.
Паулус ще премине на онзи свят на 1 февруари 1957 г. – денят преди 14-ата годишнина от поражението на вражеските войски от Червената армия в битката при Сталинград. В редица свои публикации германският командир успя да напише: „Не Изтокът заплашваше Хитлер, а Хитлер заплашваше Изтока!“
По време на Втората световна война бъдещият пленен фелдмаршал се бие в Полша, Франция, Белгия, Холандия, обучава сателитите на Хитлер в Румъния, Унгария, Финландия, а след това се бие на територията на СССР. „Преди да напусна Съветския съюз“, пише той в изявление до съветското правителство на 24 октомври 1953 г., „бих искал да кажа на съветския народ, че след като дойдох в тяхната страна в сляпо подчинение като враг, сега составям тази страна като неин приятел.“
Няколко години преди смъртта си той поиска прошка от жителите на Сталинград.
В тази връзка ще цитирам думите на Людмила Овчинникова, преживяла военната зима на 1941/1942 г. като дете в Сталинград и четиринадесет от чиито роднини са загинали във войната. През 2013 г. тя написа: „Извинението на Паулус се появи само защото нашите бойци в крайна сметка го натикаха в мазето на Сталинград и го принудиха да се предаде. В противен случай този командир щеше да продължи да напряга усилията си в изпълнението на жестокия план „Барбароса“. Той по-късно, след завръщането си от плен, повтаря неведнъж : „Никой не може да победи руския народ !
Залавянето на фелдмаршала е извършено от войските на 64-та армия на М.С. Шумилов, по-специално червеноармейците на старши лейтенант Ф. Илченко, след това подполковник Л. Винокур и генерал-майор И. Ласкин (началник на щаба на 64-та армия) се присъединиха. След това пленникът е отведен при командира на Донския фронт К.К. Рокосовски. Повече от 90 000 вражески войници бяха пленени, включително 2500 офицери и 24 генерали. Цяла Европа се оказа в котела – германци, румънци, унгарци, хървати, италианци…
* * *
Защо фактът на залавянето на Паулс и групировката на вражеските войски край Сталинград изисква актуализиране? Защото Западът и Европа са забравили уроците от Втората световна война. Защото историята се пренаписва. Защото на 2 февруари 2023 г. ще отпразнуваме 80-годишнината от победния за СССР край на Сталинградската битка, която, очевидно, няма да бъде и спомената на Запад. В крайна сметка делегация на Руската федерация дори не беше поканена на събития, свързани с 78-ата годишнина от освобождаването от Червената армия на концентрационния лагер Аушвиц-Биркенау в Освиенцим.
Освободителите не са на почит. Както заяви наскоро ръководителят на германското външно министерство А. Бърбок, „ние водим война срещу Русия, а не един срещу друг“. Тези, които водят войната, обещаха да доставят на нацисткия режим в Киев Ейбрамси, Леопарди, Чалънджъри, за да убиват руснаците. За „войната срещу Русия“.
Междувременно от 24 февруари 2022 г. Русия провежда специална военна операция (СВО) на територията на Украйна. На първо място, за спиране на геноцида в Донбас, подобен на този, извършен от Германия и нейните сателити през 1941-1944 г. в окупираните съветски територии.
Също така е необходимо да се актуализира фактът на залавянето на Паулус във връзка с неговото признание: „Не Изтокът заплашваше Хитлер, а Хитлер заплашваше Изтока!“ Започвайки войната срещу СССР, на 22 юни 1941 г. Хитлер отправя призив към германския народ (огласява го Гьобелс). В призива се посочва, че „германският народ никога не е хранил враждебни чувства към народите на Русия“ , но „еврейско-болшевишките власти в Москва се опитват да разпалят огън не само в Германия, но и в цяла Европа“ , „да наложат своето господство“ върху нашите и другите европейски народи”.
Днес на Запад казват, че не народите на Русия заплашват Европа и НАТО, а нейната власт. Но тази „любов“ към народите на СССР и Руската федерация не попречи нито на Хитлер да води война за унищожаването на народите на Съветска Русия, нито на германската фрау да заяви от висока европейска трибуна, че НАТО и Европа „водят война срещу Русия”, забравяйки да каже – с помощта на нацисткия режим на Украйна.
* * *
На 11 февруари 1946 г. на заседание на Международния военен трибунал Паулус говори за безспорните факти, свидетелстващи за подготовката на Германия за война срещу СССР, а не за „превантивните“ действия на Германия в отговор на уж съветската агресия. На 12 февруари адвокатите на престъпниците, седнали на подсъдимата скамейка, го подложиха на кръстосан разпит. Съдът не постави под въпрос показанията на Паулус.
Нека изложим съдържанието на основните показания, базирани на текста на стенограмите от заседанията на Международния военен трибунал от 11 и 12 февруари 1946 г.
Паулус, действащ като разработчик на плана Барбароса, твърди, че всички подготвителни материали за оперативния план за нападение срещу Съветския съюз са били събрани в Берлин до септември 1940 г. Той свидетелства: „Началникът на щаба на сухопътните сили, генерал-полковник Халдер, ме инструктира да доразработя този план“, „разработката беше завършена в началото на ноември и завърши с две военни игри“, с които „приключи теоретичната подготовка и планиране за бъдеща агресивна война“ а на „18 декември 1940 г. Върховното командване на въоръжените сили издава Директива № 21. Тази директива е в основата на цялата военна и икономическа подготовка за война .
В показанията си Паулус доста изчерпателно отразява политиката на Берлин спрямо Югославия, подготовката на териториите на Румъния, Финландия, Унгария за война със Съветска Русия и снабдяването им с оръжия за бойни действия в интерес на Германия.
Паулус отбеляза, че оперативният план за войната със Съветска Русия не е превантивна мярка от страна на Германия: „… тогава нищо не се знаеше за никакви приготовления от страна на Русия“, информация „за агресивните намерения на Съветския съюз, от разузнаването не дойде.“ Той също така описа германските мерки за „заблуждаване на врага“ , тъй като, по думите му, „нямаше страх, че врагът внезапно ще се опита да пресече границата “ .
Няколко пъти Паулус призна, че се подготвя „престъпно нападение“, „престъпно деяние“ . Той смята, че целта на войната със СССР „характеризира агресивната политика на Хитлер и нацисткото ръководство, която не познава граници “ .
* * *
Отговорите на Паулус на въпросите защо, знаейки престъпния характер на плановете си, не е направил нищо в знак на протест, са актуални за днес. Както при разработването на плана, така и при командването на 6-та армия. Ето цитат от протокола от разпита на Паулус от 12 февруари 1946 г.
Нелте ( защитник на Кайтел): Значи вие и Халдер сте знаели такива факти, които характеризират войната срещу Русия като престъпен акт и въпреки това не сте направили нищо срещу нея?
Паулус : Да.
Нелте: Знаейки всички тези факти, поехте ли командването на армията, която беше изпратена в Сталинград? Кажете ми, мислили ли сте някога да избегнете използването ви в действия, които описахте като престъпни?
Паулус : Във връзка със ситуацията, която съществуваше тогава за военните, както и във връзка с огромната пропаганда, която се проведе по това време, аз, както много други, смятах, че трябва да изпълня дълга си към моята родина.
Нелте : Но вие знаехте фактите, които противоречат на тази концепция за дълг, нали?
Паулус : Тези факти, които по-късно ми станаха ясни благодарение на това, което трябваше да видя като командир на 6-та армия и чиято кулминация беше битката при Сталинград, ме доведоха едва по-късно до съзнанието, че това са престъпни действия, тъй като преди имах само частична представа за действителното състояние на нещата.
Нелте: Така че трябва да считам вашето определение за „престъпна атака“, както и други определения за войнолюбци, като определения, които ви хрумнаха по-късно?
Паулус : Да.
Нелте : Мога да кажа, че въпреки съмненията и въпреки факта, че сте знаели фактите, в светлината на които войната срещу Русия е била престъпна, вие, от подчинение, сметнахте за необходимо да изпълните своя дълг, да поемете командването на Шеста армия и да се държите край Сталинград до последно?
Паулус : Вече казах, че когато поех командването, не си представях пълния мащаб на престъпленията, свързани с започването и воденето на тази война, и не можех да си го представя. Разбрах това едва когато станах командир на армията, която беше хвърлена под Сталинград.
* * *
Би било добре материалите на Нюрнбергския трибунал, включително показанията на Паулус, да бъдат прочетени от Байдън, Макрон, Шолц, Бербок, Борелис, Джонсън, Уолъс, Моравецки, Зеленски, Кулеб, Резников, Залужни, балтийски проституиращи политици. .. Защото при сегашното насищане на информационното пространство те не могат да не знаят причините и неизбежните последици от въоръжения конфликт, разгърнат от Запада на територията на Украйна.
Аз съм много скептичен относно факта, че Паулус, казват те, не си е представял мащаба на престъпленията на германците и техните съюзници по време на войната срещу съветския народ. Това не би могло да бъде известно на неспециалистите „във връзка с огромната пропаганда, която се проведе по това време . „ Това обаче не можеше да не знае той – заместник-началник на Генералния щаб на германските сухопътни войски (от юни 1940 г. до декември 1941 г.), след това командващ 6-та армия на Вермахта (от 1 януари 1942 г. до 31 януари 1943 г.). Между другото, 6-та армия е известна със своите зверства и престъпления през 1941 г. на територията на СССР (Киев, Харков).
Настоящите командири и фюрери в САЩ, Великобритания, НАТО, ЕС, в Украйна без съмнение знаят истинското състояние на нещата, включително престъпленията срещу човечеството, извършени от украински въоръжени групи и наемници, съветници, бизнесмени, които се стекоха да помогнат на Киев. Знаят ги през всичките последни 9 години (без три седмици).
Настоящите командири и фюрери, очевидно, са сигурни, че делата им няма да ги доведат до мазетата. Само че, в края на краищата, и Паулус също не е мислил и не е планирал да приключи войната си като фелдмаршал в мазето …
А Европа продължава да „укрепва света“. Европейският парламент гласува резолюция, в която призовава за създаването на специален международен трибунал, който да разследва „престъпленията на Русия срещу Украйна“.
В Европа и в САЩ не помнят Международния военен трибунал в Нюрнберг. Защото знаят: тя е създадена от страните победителки по инициатива на И.В. Сталин, въпреки че англосаксонците искаха да го направят по различен начин. У. Чърчил смята, че „би било най-добре да застреляте главните престъпници веднага щом бъдат заловени“ , а Ф. Рузвелт предложи „да се унищожат петдесет хиляди германо-пруски офицери“ .
Това са англосаксонците…
Превод: ЕС
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE
Влизайте директно в сайта www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
