Политика е да се опитваш да изчукаш котка. След интервюто по БНТ

Нашият аршин го знаем. Затова един поглед към други гледни точки, извън нашата черга, не е излишен.

Политиците са особени хора: след като са отговорили на въпросите ти, започваш да се чудиш, както всъщност си ги питал. Авторът на тази мисъл е Мишел Жерар Жозеф Колучи, френски комик, известен като Колюш. Самият той се е впускал в политиката в средата на 70-те след масовите протести във Франция през 1968 г. Като го попитали, защо се кандидатира за президент, той отвърнал: Политиците се държат с нас като с идиоти, защо хората да не гласуват за един такъв идиот?

След Колюш “даваме” думата на споменатия вече Чарлз Буковски, писателят-пияница и женкар, известен с прямотата си и вулгарния език. Политиката, – казва той, – е опит да се прецака котката. Да се опитваш да я изчукаш. След това минава в по-лек стил: Политиката е като жените: увлечеш се сериозно по някоя и в крайна сметка се оказваш червей, размазан от обувката на докер.

Козма Прутков – под това име се подвизават именитите руски творци братя Жемчужникови и техният братовчед Алексей Толстой. Доста преди Буковски те ползват червея като литературен герой за специални ситуации. „На въпроса на един невеж:„ Защо цял живот копаеш досущ червей? “ – известен учен отговорил: “Защото, сър, животът е кратък, а червеят е дълъг.”

Замислете се и вие за този важен аргумент…

Много, много отдавна византийският философ Евагрий Понтийски стига също до важен извод: Червеят вреди на дървото, но лошата дума разяжда душата. Изречена от властник, тя засяга много хора. Но кой ще ти чете Еврагий – и ние едва открихме този цитат…

Ровейки се в темата “политика” попаднахме и на думите на американския сенатор Юджийн Маккарти: Политикът има много общо с треньорът по футбол. Трябва да е умен, за да разбира играта и да е достатъчно тъп, за да я приема насериозно. Типично по американски, но и доста вярно.

Реагирах както риба реагира на червей, – пише на свой ред Реймънд Чандлър за един случай, когато му предложили дебела пачка за „нищо работа, която впоследствие едва не ми коства живота“. Обикновено така става: отначало всичко е като на шега, а накрая има разплакани…

Да се върнем отново към Колюш, който казва: Бих ви разказал някоя глупост, но е достатъчно да си пуснете телевизора. Доста актуално, нали?

Преди време Бойко Борисов в едно интервю по бТВ бе казал за карикатури на Христо Комарницки, посветени на него: Той си вади заплатата 15 години с мен, така че би трябвало накрая да ми напише една благодарност: „Благодаря, че толкова пари изкарах и ми мина кариерата всеки ден с тебе да се занимавам“.  Комарницки му отговори на място, но на друго мисловно ниво. Който разбрал – разбрал.

Пред Бойко Василев Трифонов заяви, че уважава и защитава свободата на словото и затова не само приема, но и се радва на критиките и сатирата по повод негови изяви и изречени мисли. Дано да е така, а не поза. Защото сме виждали и преживяли…

Съмнението към себе си те прави особено недоверчив към останалите. Това пък е от Шекспир, уникалният познавач на сложните процеси у човека, когато попадне във властта. Слави Трифонов подчерта, колко го учудвали промените у някои хора, след като влезели в политиката. Видял промените у другите – добре, а у себе си? Не каза. Наистина ли вярва, че ще е изключението в световната история? Чак дотам?…

На това поставяме точка. Все пак е събота, идва и неделя. А ковид дебне отвсякъде.

Фрог нюз