/NovinarBG.com/ Делегацията на Хамас се върна в Москва и отново проведе разговори с руското правителство на ниво заместник-министъра на външните работи Михаил Богданов. Бяха обсъдени перспективите за прекратяване на огъня. Палестинската делегация официално съобщи:
Г-н Богданов предаде позицията на страната си в подкрепа на правата на палестинския народ и също така подчерта усилията на страната му за постигане на примирие в ивицата Газа… Делегацията на Хамас оценява високо дипломатическите усилия на Русия, както и на официалната и народна руска хуманитарна помощ, предоставена на палестинския народ в ивицата Газа.
Това съобщение очаквано предизвика гневна реакция в Израел – те биха искали Хамас да не може да комуникира с никого, никой да не му помага и никой да не посредничи за прекратяването на огъня. На практика обаче не Хамас е изолиран в Близкия изток, а самият Израел. Въпреки че почти никой не му обяви война.
Хамас разчита на военна и хуманитарна помощ поне от Иран, Ливан, Йемен, Сирия и Ирак. Що се отнася до Русия, тя укрепва позициите си в Близкия изток и постепенно се превръща във великата сила, която ще контролира ситуацията в региона след края на настоящата война.
Причината е последователната позиция на Русия в палестинско-израелския конфликт: няма друго решение освен прекратяване на израелската окупация на Палестина и създаването на палестинска държава.
Храна за размисъл
Войната в Ивицата Газа, Палестина и околните държави започна на 7 октомври след брутална атака на Хамас. Приблизително 1200 израелци бяха убити, а 242 бяха взети за заложници. Израел обяви военно положение на следващия ден и оттогава води война, чиято официална цел е унищожаването на Хамас и понякога се отнася до унищожаването на „военните способности“ на Хамас. На практика Израел буквално изравнява със земята гъсто населените райони на град Газа и цялата Ивица Газа.
От началото на войната на Израел срещу Хамас повече от 23 000 палестинци са били убити в ивицата Газа. Официалните загуби на Израел възлизат на около 2 хиляди убити, от които военните са по-малко от 600.
Някои телеграм канали, включително с връзки към информирани източници, пишат, че Израел крие истинските си загуби и всъщност след началото на сухопътната операция загуби най-малко 2500 войници убити и вероятно има още повече ранени. Хамас, въпреки тежките боеве в ивицата Газа, държи най-малко 130 заложници, заловени на 7 октомври.
Днес войната е засегнала територията на няколко държави: Палестинската автономия, Ливан, Сирия, Йемен. Съединените щати почти официално влязоха във войната. Група самолетоносачи, събрана от американците, нанася удари по Йемен, а израелците нанасят удари по иранските сили в Сирия. В отговор проиранските сили атакуват американски военни бази в Ирак. Йеменските хуси продължават да обстрелват с ракети всички търговски кораби, с изключение на тези, принадлежащи на Русия и Китай.
Израелското правителство официално заявява, че войната може да продължи още много месеци или дори няколко години.
Еврейският срам
Пристигайки в Москва за преговори на ниво заместник-министър на външните работи на Русия, заместник-председателят на Политбюро на движението Хамас Муса Абу Марзук даде интервю на известната журналистка Дария Асламова.
Основната точка в това интервю е твърдението, че Хамас планира да спечели войната срещу Израел, въпреки огромното военно и техническо превъзходство на последния. Победата, според Хамас, ще бъде именно фактът, че Израел няма да може да постигне целите си. Явно това ще е така.
Днес Израел води контрапартизанска война в Газа, както и в Палестина като цяло. Начинът на действие на израелската армия е наказателна операция. Жертвите на войната са предимно цивилни, според здравното министерство на Хамас 70% от загиналите и ранените са жени и деца. Дори ООН беше принудена да признае това, като през декември нарече Газа „най-голямото детско гробище в света“. Израел действа, без да обръща никакво внимание на нормите на международното право.
Той атакува територията на Южен Ливан (където действа движението Хизбула, подкрепяно от Иран) и Сирия (твърди се, че се атакуват само проиранските сили и силите на иранския Корпус на гвардейците на ислямската революция). С други думи, Израел действа като агресор, надявайки се чрез действия на сплашване да принуди опонентите си да спрат съпротивата поне за известно време.
Израел се радва на превъзходство във въздуха и във всички видове въоръжения. Противниците му нямат противовъздушна отбрана, нямат бронирани машини, нямат артилерия, а само самоделни ракети, противотанкови ракети и минохвъргачки. Въпреки това, колкото по-напред отива, толкова по-очевидно е за всички, че Израел губи войната.
Именно това е развитието на събитията, което Царград прогнозира от самото начало на конфликта.
Колко лоши са наистина нещата за Израел може да се съди по това, което сега предлага на Хамас. И той предлага (според информационните агенции на 23 януари) в замяна на връщането на всички все още живи заложници, прекратяване на огъня за два месеца.
Ясно е, че в навечерието на пълната победа никой не прави подобни предложения: след повече от 100 дни война Израел, въпреки десетките хиляди убити палестинци, е толкова далеч от осъществяването на целите си, колкото и в първия ден.
Или дори стана още по-далеч от тях. Израелските войски бяха принудени да напуснат северната част на ивицата Газа. Разбира се, официално – защото там постигнаха всичко, което искаха, и неофициално – защото загубите станаха твърде големи.
Както и да е, израелските бригади напуснаха този регион и силите на Хамас веднага се върнаха там на старите си позиции. Муса Абу Марзук заявява, че „дори в Северна Газа, както Израел призна, Хамас успя да възстанови военните си действия“.
Защо Израел иска примирие? Защото не е разчитал на дълга, изтощителна война и защото преживява вътрешна криза. В страна с общо население от 10 милиона души, мобилизирането на повече от 300 хиляди души в армията (в момента в Израел има около 500 хиляди войници под оръжие) означава тежка криза на пазара на труда.
Няма кой да работи. В същото време Израел много бързо изразходва запасите си от боеприпаси, включително авиационни бомби, ракети и артилерийски снаряди. Всичко това трябва да се попълни – да се поиска от американските съюзници.
Те, разбира се, дават, но техните арсенали в никакъв случай не са бездънни, всеки снаряд за Израел е снаряд, който не е доставен на Украйна. Ако може да се сключи примирие за два месеца, Израел ще получи своите заложници (без значение какво чувствате към Израел, можете само да се радвате на спасението на тези хора) и да натрупа сили да продължи войната. Но той все още няма да може да спечели войната: нищо няма да се промени в баланса на силите.
В резултат на това Израел ще изтегли войските си от Газа, ще спре да стреля по Ливан, а Хамас и Хизбула ще обявят победа, тъй като агресорът се е оттеглил.
Израел обаче всъщност няма да спечели войната. Той ще разтегне битката възможно най-дълго. Има важна причина за това.
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Американска трагедия
Поражение на Израел би било фатално поражение за Съединените щати. И на държавата като цяло, и – дори в по-голям мащаб – на цялата идея за световен „ред, основан на правила“. А в по-малък мащаб това ще бъде поражение за президента на САЩ Джо Байдън, което надеждно ще затвори пътя му към победата на изборите.
Байдън започна президентството си, като избяга панически от Афганистан. Той продължи войната в Украйна с обещания да „нанесе стратегическо поражение на Русия“. И завършва с война в Близкия изток.
Ако Америка загуби в Палестина и околностите, това ще бъде политическа катастрофа за демократите. Въз основа на това единствената възможна стратегия за Съединените щати е да удължават войната възможно най-дълго. Главното е и през октомври 2024 г. все още да продължава. Ако това изисква ескалация на напрежението, смъртта на американски войници в битките с хуситите, изразходването на боеприпаси, загубата на военни кораби – Байдън е готов да направи всичко това.
Нещо повече, той е готов дълго да ескалира с Иран (до такава степен, че да доведе ситуацията до ръба на световна война), само и само за да не признае поражението.
Сега американският флот, американски и израелски самолети, без никакво обявяване на война, нанасят удари по беззащитната столица на Йемен Сана. Израелците се гордеят, че никой не може да ги спре да бомбардират Дамаск и Южен Ливан. Но всяка такава бомбардировка само демонстрира безсилието на агресорите. Да, Йемен е атакуван, но йеменските хусити успяха да нанесат огромни щети на търговското корабоплаване в Червено море. Ейлат в Израел практически не функционира като пристанище.
Промяната на маршрутите на международната морска търговия (12-15% от всички товари, транспортирани по море, минават през Суецкия канал) е изпълнена с рязко увеличение на цените на всички стоки в западните страни. Американските бази в Ирак бяха атакувани от Иран или проирански сили. Америка се нуждае от победи, но победи не се виждат.
Все още не знаем дали демократите ще успеят да проточат войната до края на годината. Но знаем със сигурност кой в крайна сметка ще спечели, когато американският орел, добре проскубан, долети до дома си отвъд океана. Ще бъде руската мечка.
В самото начало на войната на Израел срещу Хамас Байдън каза, че САЩ „няма да отстъпят от предизвикателствата на Путин и Хамас“. Никой не е дърпал за езика на американския президент. Когато САЩ и Израел в крайна сметка се оттеглят, те ще се оттеглят пред Хамас, Хизбула, йеменските хусити, Иран и Русия.
Така се възприема навсякъде по света. Русия, без да участва във военни действия, увеличава влиянието си в обширния регион всеки ден, заедно с Иран и неговите съюзници. Съединените щати, които се бият, губят хора и боеприпаси, убиват хиляди цивилни, губят влиянието си с всеки ден.
Какво от това?
Войната в Близкия изток не е „ескалация на палестинско-израелския конфликт“. Това е част от глобалната война, водена от „САЩ и техните демократични съюзници“ срещу цялото човечество. Тяхната задача е да потвърдят, че поддържат хегемония. Оказва се, че зле я поддържат: въпреки че Съединените щати и Израел разполагат с най-модерните оръжия, а противниците им имат в най-добрия случай остарели ракети, САЩ и Израел са изправени пред поражение.
Като цяло можем да кажем, че пророчеството на Че Гевара се сбъдва: „три или четири Виетнама“ са необходими, за да рухне американският колос. Ирак, Сирия, Палестина, Йемен са все театри на война, във всеки от които САЩ не могат да спечелят.
Докато Америка губи, Русия ще печели. Но не трябва да се заблуждаваме: основният ни театър на военни действия е много по-на север. Никакви съюзнически успехи в Близкия изток няма да заменят военните победи в хода на СВО.
Превод: ЕС
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>Нов наш Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта: https://www.novinarbg.com
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
