Легендарният бос на СИК Поли Пантев е бил ликвидиран на карибския остров Аруба преди 22 години по заръка на Венецианската мафия (Mafia veneta). Това е една от последните версии за разстрела на 39-годишния Пантю Тотев Пантев. Той пада мъртъв във фоайето на луксозния хотел „Сонеста“, пронизан от 4 куршума на 9 март 2001 г.
Пантев е в хотела заедно с манекенката Петя Трайкова, за която се твърди, че имал намерение да се ожени. Наемникът изпълнил мократа поръчка пред очите й. Килърът изстрелял 4 куршума в главата на сикаджията, след което напуснал местопрестъплението, пише в. „Телеграф“.
В хода на разследването на убийството се изяснява, че е имал и съучастник, който е чакал с мотор наблизо. Установено е, че моторът е нает от човек с име Пол Уибър, който представил словенски паспорт. Известни са и имената на двама словенци, които по същото време са били на острова – Раданович и Папунович. Те обаче така и не са намерени. Предполага се, че най-вероятно са напуснали острова с лодка. Тъкмо данните за тях сочат, че преките извършители на убийството са наемници от Словения. Според разследващи има данни, че са ветерани от конфликта в Югославия, свързани с трафика на кокаин и близки до италианските мафиотски среди. Предполага се, че са използвали и фалшиви документи, каквато е практиката при извършването на подобни деяния. Факт е, че след покушението на Поли Пантев извършителите изчезват безследно и до ден днешен не са разкрити.
Що се отнася до поръчката, според най-разпространената версия причината за убийството е свързана с 600 кг кокаин. Дрогата била собственост на колумбийски картел и открадната от Пантев. Тази версия упорито се лансираше у нас, но така и не бе доказана.
Втората версия отново е свързана с кокаина, но се твърдеше, че 400 кг били собственост на сръбския наркобос Сретен Йосич – Йоца Амстердама. Пратката изчезнала при транспортирането й през територията на България, а сикаджиите, които били гаранти за безпроблемното преминаване, отказали впоследствие да платят. Тази версия е лансирана покрай убийството в България на сочения за дясна ръка на Поли Пантев Иван Стоянов – Кубето. Той е гръмнат с два куршума в главата пред бл. 177 в столичния квартал „Хаджи Димитър“, докато паркира опела си. Това става няколко месеца след покушението на Пантев.
Една от последните версии за разстрела на Аруба е конфликт между Поли Пантев и италианеца Микеле Раниери. Чужденецът е част от почти унищожената Венецианска мафия, и по-точно на нейното разклонение Брента (Mala del Brenta).
В средата на 90-те години Раниери се установява трайно в България и по оперативни данни отговаря за трафика на кокаина, като работи пряко с българските престъпни босове. Известен е конфликт между италианеца и българите, в който е замесен лично Поли Пантев. Това става на 15 юли 1997 г. в култовото по онова време заведение „Тримата мускетари“, което се намира срещу Руската църква в София.
Барът е известен като среднощния офис на сикаджиите. В него босовете често организират пищни купони. Във фаталната юлска нощ Раниери се спречква с компанията на Поли Пантев по неизвестни причини. Пребит е в заведението, а след това издъхва в линейката на път за „Пирогов“. Говори се, че Пантев лично влиза в схватка с Раниери и го блъска върху мраморното стълбище в коридора на заведението.
След мелето в заведението става ясно, че италианецът е издирван от Интерпол и се е подвизавал с името Еджидио Фрули. Пантев и част от хората му са задържани за кратко, разпитани и освободени поради липса на доказателства. Чужденецът се оказва част от мафиотска фамилия, произхождаща от региона Фриули – Венеция Джулия, намиращ се непосредствено до границата със Словения. Това е територия, разделена между Италия и бивша Югославия след края на Втората световна война.
Преди успешното покушение на остров Аруба срещу Поли Пантев са направени два безуспешни опита.
Най-известният е стрелбата с гранатомет на 20 юли 2000 г. Около 11.30 ч. скрит в гориста местност килър стреля с гранатомет по джипа „Мерцедес“ на Пантев на разклона за Зоопарка на бул. „Симеоновско шосе“ в София. Шофьорът на пилотната кола „Мицубиши Паджеро“ обаче вижда заревото и натиска спирачката рязко. Спира и мерцедесът с Пантев. Така снарядът профучава край него, откъсва само парче от предния мигач и се забива в тревата встрани. Впоследствие се оказва, че снарядът е учебен, а вероятната цел е била босът на СИК единствено да бъде сплашен.
Вторият опит за убийство се счита, че е извършен същата година на 15 ноември. Наемниците са професионални убийци от бившите съветски републики. Те отсядат в стая 102 на хотел „Амбасадор“ на бул. „Симеоновско шосе“. По неизяснени изцяло причини, най-вероятно докато я подготвят, килърите активират бомба с тротилов еквивалент между 10 и 12 кг. В стаята загиват руснакът Александър Романов и арменецът Арташес Суренович Тер Овсепян. От разследването още тогава лансираха версията, че адската машина е била предназначена за Поли Пантев, но и тази хипотеза не бе доказана напълно.
В крайна сметка убийството на Пантев остава неразкрито, а абсолютната давност за подновяване на разследването изтече преди 2 години.
Организацията създадена от сицилианци
Структурата на престъпната организация Nuova Mala del Brenta, известна още като Mafia veneta (Венецианска мафия), е създадена през 60-те и 70-те години на миналия век. Това се случва, след като редица високопоставени членове на Сицилианската мафия са изпратени в изолация в граничните райони на Венето и Фриули – Венеция Джулия. Там те се свързват с местната престъпност, най-вече в градовете Виченца, Триест и Венеция.
Сред по-известните сицилианци от онзи период са Салваторе Конторно, Гаетано Фиданзати, Антонино Дука и Гаетано и Салваторе Бадаламенти, и Джузепе Мадония. Заедно с тях местните бандити се организират и създават мощна организация от мафиотски тип.
През 80-те години се развива най-силният синдикат Мала дел Брента, в който влизат няколко по-малки организации от региона. Следва разцепление в началото на 90-те години и се смята, че организацията е трайно разбита през 1994 г.
Последователи на последния й бос Феличе Маниеро все пак се реорганизират в Nuova Mala del Brenta. Смята се, че групата има връзки на високо ниво в политиката извън Италия.
За Феличе Маниеро се твърди, че е бил личен приятел със сина на бившия президент на Хърватия Франьо Туджман, а неговата организация е участвала в доставките на оръжия по време на югоконфликта.
