Elexbet Elexbet giris Hiltonbet Tulipbet Bahis Rehberi
Микроблейдинг
ПОСЛЕДНИ

Президентът е длъжен да се разграничи от премиера. Тази власт е същата клиентела като ГЕРБ

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

– Намирате ли за адекватни действията на българското Външно министерство по кризата в отношенията между Москва и Вашингтон, между Русия и НАТО и ясна ли е позицията на България по конфликта в Украйна, г-н Вацев?

– В момента, когато се сменя глобалният геополитически сюжет в света, когато американската, европейската, китайската преса се занимават непрекъснато с тези процеси, българското МВнР държи да разберем, че нямаме Външно министерство. В кабинета на българския външен министър е бил кой ли не – като тръгнем от Иван Башев и Петър Младенов, минем през Стоян Ганев, извънземния Соломон Паси и свършим с хубавото Наде, но такова чудо като настоящия външен министър не е било! Никога! Никога българските външни отношения не са били управлявани изпод бюрото на министъра.

– Не сте ли краен, г-н Вацев?

– Не, не! Уважаемата госпожа (б.а.Теодора Генчовска, ИТН), която поради игра на случайностите сега работи външен министър, реши да управлява българските външни отношения изпод бюрото си. Тя се е скрила там и очаква да ѝ кажат по телефона от едно определено посолство какво да каже. В България царува глобален провинциализъм. Можем да приемем, че сме едно племе, което живее по долното поречие на Амазонка и не се интересува какво се случва в света. А в света ври и кипи, става глобално събитие – от средата на декември м.г. отношенията Москва-Вашингтон са качествено и радикално променени и продължават да се променят.

– В каква посока ще продължи тази промяна?

– В посока на неопределеност. Русия не е страна, съгласна, че е загубила война. Путин е на позицията, че Русия загуби войната не срещу Америка, а срещу себе си. Затова американското мнение, че победителят получава всичко, а победеният си натиска парцалите, не е актуално в дадения момент. Русия има военно надмощие над САЩ и то ще продължи следващите 5-6 години, докато Щатите не го компенсират със своите научно-технически изследвания. Но днес Русия има материалните и политическите възможности да поиска смяна на глобалните отношения между Москва и Вашингтон.

А във Вашингтон са разделени на два лагера, които се бият пред очите на цялото четящо човечество. Там се вижда, че има линия на Байдън и линия на Блинкен – линия на Белия дом и линия на Държавния департамент. Не се знае кой ще победи, а от това зависи как ще се развиват руско-американските отношения. Байдън и неговият личен говорител Съливън са на принципа, че САЩ много трудно може да приемат или изобщо няма да приемат предложенията на Русия за връщане на НАТО към границите на 1997 г. Но са готови да обсъждат тези въпроси и да не прекратяват двустранните политически отношения, защото разковничето на днешната ситуация е преговорът. Блинкен е на обратната позиция – той твърди, че противникът трябва да бъде премазан. Становището на НАТО е становището на Блинкен.

– Но пък Москва каза, че вече няма да се интересува от становището на НАТО!

– Да, това е крайно неочаквано. Това не се е случвало в историята от времето на Първото египетско фараонско царство. За първи път външен министър на Русия, в случая Лавров, заяви, че не се интересува от становищата на НАТО. И за да не изглежда, че това е негово лично хрумване или изблик на гняв, той възложи на официалната говорителка на руското външно Мария Захарова да огласи, че Москва не се интересуват повече от становището на Столтенберг. За първи път в световната история на дипломацията една политическа сила официално съобщава, че не се интересува от становището на ръководството на един много сериозен и силен военен пакт. Това означава, че оттук-нататък руското Външно министерство ще разговаря не с НАТО, а за НАТО с реалния ръководител и собственик на НАТО, което е САЩ. Такова чудо не е било никога! И на фона на всичко това България продължава да се държи като дълбока, забравена от Бога и историята провинция.

–  Не сте прав! В тази „ дълбока провинция“ президентът и върховен главнокомандващ свика заседание на Консултативния съвет, където всички отговорни фактори на държавата умуваха 6 часа, за да излязат с констатацията, че армията ни не е боеспособна?

– Това е опит за хитруване на дребно. От една страна, имаме събиране на най-авторитетния орган, който директно касае проблемите на българската национална сигурност, и там с умни физиономии откриват химическата формула на водата, откриват, че 2 и 2 е равно на 4. и сега от обществото се очаква да им ръкопляска. Този тип хитруване не се котира в голямата политика. България е лошо защитена страна, поради окаяното състояние на въоръжените сили и това окаяно състояние няма да се промени, ако на българска почва дебаркират не 1000 американски войници,  а 5 000 дори! Защото от военна гледна точка това е козметика, това е фон дьо тен. Те не променят с нищо реалния баланс на българската национална сигурност. Това е символика. Българските атлантици желаят на всяка цена да докажат, че България е любимата жена на султана. Русия разполага с 900 000 войници въоръжена сила, да не говорим за танкове, ракети, артилерия и т.н.

– Но пък ние се хвалим, че ще комплектоваме един батальон, който ще помогне на НАТО да укрепи източния фланг!

– Даже половин батальон! Те се опитват да направят батальона тактическа група, защото не можем да го осигурим с необходимите военни средства – да е подсилен с танкове, ракети, артилерия, от време на време дори батальоните са с няколко хеликоптера. Това е основната тактическа единица на войната от гледна точка на Русия. В американските въоръжени сили има дивизионни тактически групи, които са същото, но едното е по-голямо, другото е по-малко.

– Искате да кажете, че се залъгваме с този батальон, така ли?

– По-лошо!. Българският политически елит залъгва себе си, като продължава наивно да вярва, че някой му вярва. Българското общество отдавна се ориентира по усет за тези неща. Ако ще да е чисто нова американска батальонна тактическа група, това не променя с абсолютно нищо степента на българската национална сигурност. Да оставим настрана, че на този етап ние не можем да бъдем обект на руска въоръжена намеса, защото на българска територия все още няма устройства за изстрелване на крилати ракети, макар че някой много би искал да има и се бори за това. Докато ние не сме разположили ударни системи на българска територия, няма как да стигнем до частта руските стратези да ни обърнат внимание. Тоест, ние сме свидетели на една куча сватба, която вдига пушилка за вътрешния потребител на измислени факти.

– Вашата критика е към външната министърка, а всъщност трябва да бъде насочен към върховния главнокомандващ, към министъра на отбраната, към премиера. Те са важните фактори!

– Права сте. Става дума за скучния български елит, който в момента носи бремето на властта. Отделна тема в рамките на този разговор е, защо българският премиер е толкова неадекватен, отделен разговор е, защо българският върховен главнокомандващ се прави, че не разбира за какво става дума. За какво се бори Радев – вместо да се занимава боеготовността и състоянието на българските въоръжени сили, той се занимава с отношенията между институциите. Аз продължавам да смятам, че на президента не му беше работа да конструира толкова грижовно служебни правителства, които след това да продължат да работят и когато се избере редовно правителство. Българският върховен главнокомандващ трябваше по-сериозно да се отнесе към своите непосредствени конституционни задължения. Той продължава да не се изказва по насъщни въпроси.

 Напротив, президентът започна съвсем „насъщно“ да критикува и това правителство, в чийто състав половината министри са негови лични назначения. Да не говорим за избора на премиер!

– Президентът е длъжен да започне да се разграничава от премиера, защото при него това е въпрос на политическо благосъстояние. Ако Радев не се разграничи от това правителство в реално време, и това не стане докъм Великден, след това за него ще бъде късно да се явява като участник в българския политически живот.

– Защо докъм Великден?

– Защото около Великден е времевият хоризонт на днешната управленска гарнитура на България.

– Но това е много скоро!

– Кирил Петков и неговите съдружници във властта живеят ден за ден. Не решават големите проблеми пред България, а изпълняват своята предварително спусната им триединна задача – осигуряването на американско присъствие в България, премахването на българските възражения срещу влизането на Македония в ЕС и решаването на малкия, но много символен въпрос за Истанбулската конвенция. Те се занимават с тези спуснати задачи, а когато имат свободно време усилията им отиват за уреждане на техни братовчеди, семейства, баджанаци, интимно приближени лица.

„Продължаваме промяната“ е същата клиентелна социална структура, която беше изградила и ГЕРБ. Същата по замисъл, по принцип, по химически състав. Същата структура, но с по-голям апетит! Ако българското правителство продължава да управлява по същия начин или да не управлява, неговият времеви хоризонт е докъм след Великден, когато всякакви случайности могат да го съборят. То няма да падне само, но ще стане уязвимо на случайностите в българския политически живот.

– Имате ли отговор на въпроса защо е „толкова неадекватен премиерът“?

– Такъв го избраха. Той е това, което е. Неговият психологически и културен образ е изписан вече, аз нямам какво да добавя. Това не е премиер, това е човек, който идва отнякъде за кратко и си отива пак някъде след кратко време. В България чак такъв илюзионизъм в сградата на Министерски съвет не е имало. Аз разбирам, че българският президент бърза и използва всяка възможност да се разграничи от това правителство. Той е длъжен да го направи, на негово място аз бих направил същото.

Но мен ме интересува начинът, по който България участва в глобалнотогеополитическо събитие. У нас нито една политическа сила, ако не броим Атлантическия съюз, но това би било смешна грешка, не е взела отношение по въпроса. Те продължават да се занимават с това дали в 3 часа Путин ще нападне Украйна, което предизвика смях в Кремъл. Нивото на разбиращо участие на България в глобалната политика е под всякаква критика, ние сме под абсолютната нула. Това означава липса на интерес в българския политически елит към това, което става всъщност. И отговорът, който ще получим е драматичен, никой няма да се интересува от нас. Вижте Полша, Унгария , Хърватия – те се борят! Ние какво правим? Завираме се под бюрото на външната министърка!

Коментари

Коментара

loading…



There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Още новини

Back to top button