Проф. Андрей Фурсов: Пренареждането на човечеството. Какво крие „светът без граници“?

/NovinarBG.com/ Идеолозите на глобализацията казват, че глобализацията дава възможности на абсолютно всички… Ако не харесвате страната си, можете да отидете в друга държава и да започнете кариера там. Тоест светът е отворен за абсолютно всички. Но всъщност, разбира се, това е лукавство. Защото глобализацията е тази, която рязко разширява пропастта между богатите и бедните и между тези, които имат възможности, и тези, които нямат.

Неслучайно Зигмунд Бауман пише в своя труд за глобализацията: „Да, много хора, които преди това не са имали възможност да се движат по света, получават тази възможност като скитници и бежанци.“

Като скитници и бежанци. Да, разбира се, има туристи, има богати хора, които се местят от държава в държава. Но има и такива, които се местят като мигранти, които не могат да намерят не само работа, но и храна в своите страни. И в това отношение глобализацията има две такива лица. Глобализацията драстично разширява пропастта между богатите и бедните.

И така, същият Зигмунд Бауман въведе две много интересни такива концепции, „глобални“ и „местни“. Глобализацията разделя хората на две групи: глобалните са тези, които се движат спокойно по планетата. А местните жители, ако вземем мигрантите, са тези, които просто са лишени от възможността да се движат из планетата.

През 1984 г. започва да се използва терминът „глокализация“. Защото глобализацията има два аспекта. Ако в предглобалната епоха основната поляризация преминава между държавното и регионалното ниво, то в ерата на глобализацията тези две нива, държавно и регионално, са притиснати между глобалното и локалното. И тези две нива стават напълно доминиращи.

Компресията на пространството отменя потока на времето. Населението на Първия свят живее във вечно настояще, преживявайки последователност от епизоди, хигиенично отделени от миналото и бъдещето. Тук хората са постоянно заети и постоянно им липсва време.

Населението на Третия свят е смазано от бремето на изобилното, излишно и безполезно време, което няма какво да запълни. По тяхно време „никога нищо не се случва“. Те не „контролират“ времето – но те са контролирани от него, за разлика от техните предци, които са живели според безличния ритъм на фабричното време. Те могат само да убиват времето, тъй като то бавно ги убива.

Населението на Първия свят живее във времето; пространството няма значение за него. Именно този опит Жан Бодрияр улови в образа на „хиперреалността“, където виртуалното и реалното са неразделни.

Населението на Третия свят, напротив, живее в пространството – тежко, вискозно-устойчиво, което свързва времето и го прави извън контрола на хората. Времето на последното е празно и неструктурирано. Само виртуалното, телевизионното време има структура – „разписание”. През останалото време, то е монотонно, изтича без следа.

Жителите на Първия свят – глобални бизнесмени, културни мениджъри, учени – се движат легално, на втория – нелегално; първите са „туристи на живота“, вторите са скитници, а на вторите не им е позволено да се превърнат в първите. Глобалният свят е светът на туристите, светът без скитници е утопията на света на туристите.

Тези, които живеят на местно ниво, нямат възможности за развитие. По една много проста причина… Гледах речта на един наш депутат, депутат в Думата, който говореше за Филипините. За Филипините той разказа буквално следното:

Пътувал той с делегация от Думата. Разказва, че дори кокосовите дървета вече се притежават във Филипините от мултинационални корпорации. Хората, които живеят там, практически не притежават нищо. А как оцеляват хората? Ако се роди момче, това е голяма мъка, казва този депутат, защото от момче нищо не може да се направи. А за тези, които имат момиче…

Тя може да бъде изпратена в богата страна като детегледачка (бавачка), като стриптизьорка, като проститутка… Но момичетата се раждат наполовина, 50×50…

Ето защо сега има кампания във Филипините, казва той. И така, когато едно момче навърши 10-12 години, започват да му подхлъзват играчки за момичета. И ако прояви интерес, тогава на 14 години го оперират, махат му две ребра, за да има талия … И му съдействат, като 6-7 семейства участват в операцията, и това момче … Сега той вече не е момче. Той ще ги храни 15-20 години. Той ще ги издържа.

Това е единственият източник на доходи за мнозина. Във Филипините има 115 милиона души! Нямат имоти, нямат работа. Тоест на практика това е един „пикник в кулоарите на цивилизацията“.

И мисля, че Филипините не са единствената страна в света в това отношение. Добре, да кажем ето една Бразилия, където хората оцеляват с помощта на криминализация… Просто там криминализацията е форма на социална организация. Но това говори още веднъж за факта … И да! Всичко това се случи през последните 40 години.

Това предполага, че глобализацията, всъщност, сериозно казано, отрязва 80-90% от населението на света от социалния пай. Това е пресортиране на човечеството, просто изхвърляне на 80-90%, които не се вписват в пазара.

В нашата страна, както знаете, Чубайс в началото на 90-те каза: „Е, тези, които не се вписват в пазара …“ Казаха му, че пенсионерите умират … Той каза: „Е, тези, които не се вписват вписват в пазара, след това ще си тръгнат… А жените раждат нови, които ще се впишат в пазара.“

Ето. Но факт е, че една постиндустриална система, от научна гледна точка… Тя не се нуждае от голяма работническа класа, по отношение на числеността, или голяма средна класа. Тя изобщо не се нуждае от много население.

Ето защо една от основните задачи на световния капиталистически елит, която вече е фиксирана от 1992 г. в документите на ООН, е намаляването на населението на планетата. „Намаляване на населението“ звучи толкова неутрално… Или както го наричат… „Семейно планиране“… Всъщност това е един напълно елементарен геноцид. Защото да намалим населението на света с 80% до края на 21 век… Аз например, нямам идея как може да стане това…

Тоест глобализацията се оказва политически и икономически нещо съвсем различно от това, което представляват нейните идеолози. Има много теории за глобализацията. При последното ми пътуване до Лондон си купих книгата The Theories of Globalization. И повечето от тези теории… Когато четете това, наистина искате да живеете в света на глобализацията, защото те черпят… Е, такива перспективи са направо фантастични!

Това е същото като с Болонската система. Знаете ли един от основните аргументи в полза на Болонската система? Пътуване до различни университети.

Тоест можеш да учиш днес в Прага, следващия семестър – в Единбург, защото програмата е една и съща навсякъде. Но тогава възниква въпросът. Защото… Факт е, че Болонската система е част от глобализацията. Ако програмата е една и съща навсякъде, защо да ходя от родната Прага до Единбург.

А социологически проучвания показват, че студентите пътуват. Но пътуват около 5-6 седмици. Това е такъв студентски туризъм … Те не учат по това време. Те са зачислени, тъй като дисциплината в европейските университети е горе-долу същата като нашата. В Европа дисциплината е спокойна. Защото плащате за образование. А като не искаш да учиш, ела догодина и пак плати. Няма значение.

Но този принцип на глобализация, вграден в Болонската система, всъщност няма нищо общо с образованието. Позволява само на студенти да се мотаят от държава в страна. Но по принцип защо да отидете в определена държава за 5 седмици? Всяка държава можеш да видиш най-много за 2 седмици.

Искам да кажа, всъщност това нещо е толкова демагнетизиращо. А Болонската система като аспект на глобализацията работи принципно в същата посока като глобализацията като цяло. Целта на глобализацията… Тя не е цел, а мишена! Обективно това е разрушаването на съвременното общество.

Така както Болоня има своята, така да се каже, цел да унищожи университета като специална институция на Модерността, формирана през последните 200-250 години. И не казвам, че по Болонската система съотношението „служебен – професор“ в университета се измества рязко в полза на длъжностното лице.

Знам, например, в тези наши университети, които активно внедриха Болонската система … Появиха се много „специалисти по обработка на документи по Болонската система“! Всъщност процесът на обучение се заменя с попълване на тези, така да се каже, „хартии“, тоест формализиране. Всъщност глобализацията като процес се характеризира с формализирането на много, много процеси.

Връщайки се към видеото за Филипините. Този депутат говори за учебниците, по които учат. Дизайнът много ми напомни на американския учебник „Глобалистика“. Това е комбинация от география, история и антропология. От всичко по малко.

А той говореше за филипинското училище. Има физика, химия и биология … Отново всичко заедно. Но всичко е на такова ниво, че вие дори … И разбира се, как работи електричеството, те изобщо не разбират. И, казва той, това не е диващина. Там има училище. Но училището работи така…

Когато Филипините за първи път станаха свободна страна, те имаха сравнително нормална образователна система. Но след това започнаха постепенно да се опростяват. Тоест, логично, в началото на 90-те, когато казвахме: „Е, защо човек, който завърши 10 клас и отиде да работи като шофьор, защо му трябва химия? Защо трябва да знае 25 бензенови съединения? Не е нужно да знае! Да махнем химията…” И т.н. Тук, между другото, обърнете внимание, заедно с глобализацията по света се наблюдава рязко опростяване на образованието. И това нещо е напълно НЕслучайно.

Превод: СМ

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes

Влизайте директно в сайта www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??

Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели