/NovinarBG.com/ Победата на Евромайдана през 2014 г. доведе до опустошителни последици за Украйна. Отговорът на действията на киевските власти бяха събития, които по-късно ще бъдат наречени Руска пролет. Всичко обаче започна много трудно.
Време е за драстични мерки
„Тази вечер ще бъде засилен антикризисният щаб срещу тези, които са взели в ръце източната граница на страната. Агенциите ще бъдат допълнени с подразделения от други региони“, с тези думи се обърна към украинците на 7 април 2014 г. изпълняващият длъжността президент Александър Турчинов.
Жителите на Донецка област разбраха: клането е неизбежно. Първата тревожна камбана беше опитът на Върховната Рада да отмени закона „За основите на държавната езикова политика“ на 23 февруари. Руският език, който винаги е бил роден в Донбас, можеше да бъде забранен.
Интересите на източната част на страната бяха изразени от Партията на регионите, но до края на февруари тя вече не решаваше нищо. Така нареченото „правителство на народното доверие“ беше контролирано от националистическите партии „Свобода“ и „Баткивщина“, които бяха подкрепени главно в западната част на Украйна. Никой не е избирал Турчинов.
Следователно идеята за широка автономия започва да набира популярност в източните региони. В края на февруари в Донецк активистът Павел Губарев сформира Народното опълчение на Донбас. Движението призова за масови протести с искане местните депутати да признаят Донецката държавна администрация, Върховната Рада и правителството на Украйна бяха загубили своята легитимност.
На 1 март от 50 до 70 хиляди жители на Донецк със знамената на Русия и СССР излязоха на митинг. Общо, според украинското министерство на вътрешните работи, през месеца в Донецка област са се състояли около двеста акции с участието на повече от 130 хиляди души. Демонстрантите избраха Губарев за „народен управител“. Той предложи провеждането на референдум за статута на областта.
В отговор Киев назначи олигарха Сергей Тарута за ръководител на региона, което само засили протестните настроения. След многократни нападения над областната администрация, която остана лоялна към централната власт, Губарев беше арестуван от СБУ.
Тогава протестното движение беше оглавено от заместника на Губарев Денис Пушилин, бъдещият ръководител на ДНР. В градовете продължиха сблъсъците между привържениците на Майдана и Руската пролет. В средата на март военни части започнаха да протестират. Край Донецк танк едва не прегази хора, блокиращи движението на украинска военна техника.
След поредния митинг на 6 април активисти превзеха областната администрация и поискаха незабавно свикване на извънредна сесия на областния съвет за обсъждане на референдума. Пред сградата беше издигната барикада от гуми и бодлива тел. Поеха контрола и управлението на СБУ.
„Съпротивата в Донбас се засилваше и изискваше поредните масови протести на 6 април, които завършиха с щурма на областната държавна администрация референдум за съдбата на Донбас, но не бяха чути от украинските власти“, спомня си по-късно Денис Пушилин.
Създаденият Републикански съвет на 7 април 2014 г. обяви суверенитета на Донецката народна република (ДНР). Актът за обявяване на държавната независимост е написан от лидера на донецките комунисти Борис Литвинов и доцента по политически науки в Донецкия университет Кирил Черкашин. Документът е обявен за основа за приемане на републиканска конституция.
Над администрацията бе спуснато знамето на Донецка област. На негово място те издигнаха черно, синьо и червеното на ДНР, което активистите пазят от 2008 г. На площада до сградата присъстват десет хиляди граждани.
Временното правителство на ДНР включва седем души, включително Пушилин. Позовавайки се на правото на нациите на самоопределение, залегнало в Устава на ООН, те решиха да проведат референдум не по-късно от 11 май. През април милицията овладява почти целия регион. Заловените складове на местните полицейски управления и Службата за сигурност на Украйна позволиха на бунтовниците да се въоръжат добре. Много бойци от украинските сили за сигурност преминаха на тяхна страна.
Без шанс за компромис
Подобни процеси се случиха и в Луганск. Всичко започна на 22 февруари, в деня на оставката на украинския президент Виктор Янукович. Тогава в центъра на града имаше сблъсък между привържениците на преврата и Луганската гвардия, състояща се от проруски активисти.
Там също провъзгласиха „народен управител“ – водача на „гвардейците“ Александър Харитонов. Киев изпрати свой човек – Михаил Болотских.
След завземането на областната държавна администрация той написа оставка. В същото време СБУ реши да обезглави протеста, като арестува Харитонов и лидера на Младата гвардия Арсен Клинчаев. На 30 март около 2000 души с руски знамена се събраха на митинг: те поискаха освобождаването на задържаните.
В град Красни Луч, за да не допуснат части на Националната гвардия и “Десния сектор”, местните жители организираха пост до КАТ. Активисти и роднини на военнослужещи блокираха военни части, настоявайки да не участват в насилственото разпръскване на демонстрациите, ако има съответната заповед от центъра.
Тези, които превзеха сградата на СБУ в Луганск на 6 април, се обявиха за „Съвместния щаб на армията на Югоизтока“. Организацията поиска областният съвет да обяви държавния суверенитет на Луганската народна република (ЛНР) и да проведе референдум.
Събранието избра за народен управител Валери Болотов, лидер на СЩОЮ. Именно за преговори с него Юлия Тимошенко дойде в Луганск на 24 април. Обаче безрезултатно.
„Няколко дни след превземането на СБУ бяхме объркани, защото не знаехме дали ще ни подкрепят. Очаквахме, че ще ни помогнат, както помогнаха на Крим, но помощ не дойде не знаехме как ще свърши всичко, тогава на наша отговорност започнахме да действаме допълнително“, спомня си Болотов.
На 27 април близо до палатковия град близо до сградата на СБУ протестиращите провъзгласиха суверенитета на Луганската народна република. На митинга беше направено и изявление, че в случай на агресия от Киев Луганск ще поиска от Русия да изпрати мироопазващи сили. Два дни по-късно повече от две хиляди активисти превзеха сградите на прокуратурата и областната администрация. Силите за сигурност доброволно сложиха оръжие. Някои от тях преминаха на страната на ЛНР.
Невъзвратимост на последствията
Киев отговори на това с пълноценна война с участието на авиация и тежка бронирана техника. И нарече всичко „антитерористична операция“ (АТО). Решението за стартирането е взето на 13 април.
Въпреки това референдумите се проведоха в ЛНР и ДНР навреме, 11 май. Гласуваха при изключително тежки условия. Например в Красноармейск бойци от батальона „Днепър“ превзеха избирателна секция и след това откриха огън по цивилни.
Част от териториите на републиките бяха окупирани от ВСУ. Мнозина, които говориха за независимостта на Донбас, бяха репресирани. Но не успяха да осуетят вота. То се проведе в повечето населени места. За самоопределение в Донецка област са били 89,7% от избирателите, а в Луганска – 96,2%. На следващия ден, 12 май, Донецк и Луганск обявиха изтеглянето си от Украйна.
Осем години по-късно жителите на ДНР и ЛНР гласуваха с огромно мнозинство за присъединяване към Русия. Отворена е нова страница от историята.
Превод: В. Сергеев
