Протестираща: Семейство Дудукян изядоха един протест, сега са се заели с друг

Семейство Дудукян изядоха един протест, сега са се заели с друг.

Гледам, че в украинската група благодарят на татковото момченце Херо Дудукян. Предполагам, че е заради 3Д прожекцията върху руското посолство, която изобличава Русия и Путин.

Такива имаше и по време на онези летни протести, изпълнени с надежда, които доведоха отчаяния днешен ден. Само че по сградата на Партийния дом. И неволно се питам кой режисира и финансира всичко това? Тогава имах вяра, а сега се питам. Много е еднакъв стилът.

Има и друго, ние българите можем да имаме различни политически убеждения. И имаме ги. Дори различни знамена развяваха вчера. Нали сме си оправили Родината, та сега и света да оправим.

Само не може чужди граждани да използваме, за да решаваме собствените си вътрешнополитически проблеми.

Няма да убедите огромното русолюбиво мнозинство с тези величествени походи. Защото подплънката им е украинска. И при скандиранията се усеща с раздразнение украинският акцент. С раздразнение, защото ние сме си наши и може всякак, но когато вече чужди се намесят, е неприемливо.

Дали Щатите, дали Украйна, дали Митрофанова, това е неприемливо.

Сега хората прибраха украинските бежанци, съчувстват им, помагат и това няма нищо общо с българската русофилия, има общо с човещината ни, което е наше достойнство. Но украинците не разбират и ровят в душите ни с помощта на няколко хиляди дисквалифицирани дебългаристи, отломки от ГЕРБ, Ивоиджевци, завършили в Москва, и преродена група агенти от време оно.

Междувременно вселенският патриарх призна македонската църква. Това е още един много силен удар по България, нанесен от Запада, за да ни принудят да се откажем от себе си. Но за това походи няма.

Важна е съдбата на

Украйна.

Бог да ни прости!

Че потомците няма да ни простят.