/NovinarBG.com/ „Виждаме голям поток от хора, които днес искат да станат казаци. Това беше особено ясно изразено по време на спецоперацията.” Върховният атаман на Съюза на воините-казаци на Русия и чужбина Николай Дяконов разказа как и защо съвременните казаци се бият на фронтовете на СВО, възможно ли е да станете казаци по желание и как работят руските казаци .
Сред многобройните доброволчески части, които днес действат в зоната на СВО, едни от най-забележителните са отрядите, създадени от казаците. Това обаче само по себе си поражда много въпроси. До каква степен съвременните казаци са успели да пренесат традициите на предреволюционните казаци през съветската епоха? Възможно ли е да станете казак, без да имате съответното родословие? Има ли някакви особености на бойното използване на казаците?
Николай Дяконов, участник в СВО, върховен атаман на Съюза на воините-казаци на Русия и чужбина, разказа как са свързани традициите и съвременността, за героизма на казашките части по време на специална операция.
Николай Леонидович, кои са казаците днес? Всички си спомнят как беше в старите времена, преди революцията от 1917 г. Но как бихте определили кои са казаците днес? Това етнос ли е, класа? Професия?
Николай Дяконов: Ние сме етническа група в руския народ. Има много мнения по този въпрос, но във всеки случай ние сме руснаци с руска култура, руски език и руска вяра. И ние не се отделяме от Русия.
Казакът е преди всичко воин. Това означава, че той трябва да бъде подготвен съответно от детството си и да остане воин до последния си дъх. Няма значение каква професия сте в мирния живот: спортист, математик, учител, шофьор, фермер или лекар.
Как бихте оценили ефективността на участието на казаците в СВО?
Н. Д.: Казаците достойно представляват руската армия. Не напразно държавата е инвестирала толкова много пари в развитието на руските казаци. Това вече дава плодове. И тези плодове, разбира се, са дадени с причина, чрез кръв, чрез жертви, чрез подвизите на казаците, които ни напуснаха завинаги. Мисля, че след края на СВО всичко това ще бъде допълнително оценено и държавата ще се заеме още по-сериозно с казаците.
Чувстват ли се казаците по някакъв начин уникални в сравнение с останалите участници в спецоперацията?
Н. Д.: Не бих казал, че казаците са нещо специално. Всички ходим под Бог и няма значение каква форма на очите или цвят на кожата имате. Ние се борим именно срещу тези хора, които се обявиха за специални.
Как казакът се различава от морските пехотинци, които сега правят невъзможното на линията на бойния контакт? Или от стрелеца, който с последния си дъх се опитва да удари вражески танк с ПТУР? Може би в казашките части има малко повече първоначално взаимно разбиране, защото основно хората идват да служат в тези части от едно и също населено място.
Да, има някои традиции, които са характерни само за казаците, но на тях не се набляга особено. Компетентните командири поддържат тези традиции, защото в този случай ефективността на бойните мисии е много по-висока.
Например в казашка част никой никога не може да изостави своите. Именно това военно братство е присъщо на всички казашки части.
И във всеки случай съвременният казак, както и в миналото, остава все така верен на своята клетва, на своето отечество. Променя се само дрескодът.
Има ли много доброволци сред казаците за участие в СВО?
Н.Д.: Днес броят на доброволците нараства прогресивно. Само за шест месеца се появиха още три казашки бригади, има изградена система за ротация и попълване.
Всеки доброволчески казашки отряд, който присъства в СВО, има свой специален боен път. Ето, например, казашкият отряд „Енисей“. Започна да се формира и веднага влезе в Херсонско направление (Кинбурнската коса). Освен това беше при Лисичанск, Белогоровка, Волчеяровка, а по-късно отрядът беше прехвърлен в ДНР.
Или друг отряд – „Дон“. Започна да се формира близо до Мариупол, отиде край Харков, към Изюм. Оттам той е прехвърлен при Николаев, воюва на 20-30 км от Николаев и отиде на Кинбурнската коса.
Всеки казашки отряд, воюващ в рамките на СВО, има свои герои. Огромен брой казаци бяха наградени с държавни награди. Последната такава награда беше видяна от цялата страна не толкова отдавна. Върховният ни главнокомандващ награди отличили се офицери. Един от тях, казашкият доброволец Олег Ликонцев, който по това време е командир на Сибирския отряд, получава званието Герой на Русия. Четирима от наградените също са били казаци.
МНЕНИЕ: Колко хора в Русия днес наричат себе си казаци?
Н. Д.: Никой няма точни данни. Преброяването на населението ще покаже една цифра. Ако преброим броя на членовете на Всеруското казашко общество, членове на държавния регистър, ще видим различна цифра. Има и казаци, които не членуват в никакви организации. Вероятно дълго време няма да знаем точно колко от нас съществуват в майка Русия. Но все още има казаци, които са останали извън нея.
Има много хора, които си спомнят, че са от казашки род, но отдавна са се разделили с него. За съжаление, някои исторически събития доведоха до факта, че казаците бяха забравени. Както знаете, по едно време руската държавна политика не приветстваше яркото проявление на казашкия дух, казашкото служение, поради определени исторически причини.
Как казаците служат днес на руската държава, освен че участват доброволно? Как изглежда това от гледна точка на конкретна човешка съдба и се отнася до официалното членство в казашките дружества?
Н. Д. Прост пример. Казашко момче от селото постъпва в казашкия кадетски корпус през ученическите си години. След дипломирането си постъпва във военно училище, получава чин лейтенант и отива да служи – например в Черноморския флот. Да, той е откъснат от родителите си, приятелите и селото си, но все още е естествен казак. Да, той не може да се присъедини към държавния регистър (да стане член на казашко общество, включено в Държавния регистър на казашките общества на Руската федерация), тъй като държавният регистър предполага обществена служба. Все пак той вече е на държавна служба, в армията, но все още е казак.
С други думи, има хора, които са естествени казаци, но не са членове на Всеруското казашко общество, тъй като вече са поели задължения за обществена служба. Включително кадрови военен персонал.
Казахте „естествени казаци“. Но съветската власт направи много за тяхното чисто физическо унищожаване, за унищожаването на казашката традиция. Как в крайна сметка се е съхранила тази традиция?
Н. Д. :Традициите се предават в семейството. Нашите баби и дядовци са запазили казашката традиция. Сред хората, които са останали на земята в чифлици и села, е запазена оригиналната казашка култура.
Урбанизацията доведе до голям отлив на хора към градовете, където се губи тази връзка с поколенията, с прародината. Но сега се полагат всички усилия тези традиции да бъдат възстановени дори в градска среда. Хората се интересуват от историята на своите предци, а в случая с казаците това е същото като историята на нашата държава.
Може ли човек да се признае за казак, но да не е член на казашки организации? Можете ли да станете казак, ако желаете?
Н.Д.: Разбира се. Например, виждаме голям поток от хора, които днес искат да станат казаци. Това е особено ясно изразено по време на спецоперацията. Тази практика съществува в казашките отряди и бригади.
Има ли някаква процедура?
Н.Д.:Да, и тази процедура се нарича старата дума „оформление“, тоест въведение, посвещение. Естествено, ставането на казак не става автоматично само защото човек попада в казашка част. Първата битка има значение, а може би и следващите. Има специален ритуал. На кръга казаците решават дали този воин е достоен да носи гордото име на казак. Военното време диктува своите условия и правила.
Така беше преди десетилетия. Когато страната се почувства застрашена, през 1936 г. ограниченията за военна служба бяха премахнати от казаците. Казаците възприеха това като реабилитация на казашката традиция като цяло. В началото на 1937 г. казашките кавалерийски части започват да се възраждат в Червената армия. В това трудно време на подготовка за война държавата разбра, че би било престъпно да не разчита на такава мощна структура като казаците. Всеки военнослужещ, който се бие в казашки части по време на Великата отечествена война, не е просто редник, а казак. Военното звание беше „казак“.
Как виждате бъдещето на казаците?
Н. Д.: Държавата вече разбира какъв резерв и потенциал представляват казаците. И освен желанието за победа, днес в казашките отряди има ясното разбиране, че се борим, освен всичко друго, и за бъдещето на казачеството.
На фронтовете на Северния военен окръг се определя нашето бъдеще, мястото на казаците в укрепването на руската държава. Чрез саможертва ние изкупваме част от нашите грехове, за да тържествува наследството на руските казаци. Ще си върнем това, от което си тръгнахме преди много години.
Как трябва да изглежда използването на казаците?
Н. Д.: По-специално, казаците трябва да бъдат в действащата армия. Трябва да се създадат специални казашки отряди, чиито прототипи са леките казашки полкове, на Руската империя. Днес такава функция се изпълнява от отделни бригади със специално предназначение на Главно управление на Генералния щаб на Министерството на отбраната. Смятам, че именно там казаците трябва да заемат своето достойно място в бъдеще и да се занимават с изконния занаят, който нашите предци винаги са практикували в армията.
Превод: В. Сергеев
Поход за мир и митинг-шествие „ДА СПАСИМ БЪЛГАРИЯ!“ – София, 22.10.2023 г., неделя – 14.00 часа, НДК
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта https://www.novinarbg.com .
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
