/NovinarBG.com/ В Пекин в рамките на третия международен форум „Един пояс – един път“ се проведоха преговорите между Владимир Путин и Си Цзинпин. Лидерите обсъдиха рекордния ръст на търговията между страните и също така обявиха редица големи инфраструктурни проекти. Какво още разговаряха държавните глави и как срещата ще се отрази на бъдещото партньорство между Русия и Китай?
Преговорите между Владимир Путин и китайския президент Си Цзинпин продължиха около три часа. „Не можете да кажете всичко“, намекна руският президент за широкия кръг от обсъждани теми. Той отбеляза, че темата на разговора е била „двустранен дневен ред, там има много въпроси – икономика, финанси, политическо взаимодействие, съвместна работа на международни платформи“.
Освен това лидерите говориха за събитията в Близкия изток. Владимир Путин също „информира председателя за ситуацията, която се развива на украинския трек“. Ръководителят на Русия подчерта, че това са „общи заплахи и те укрепват“ двустранното сътрудничество.
Срещата между Владимир Путин и Си Цзинпин се проведе в Пекин в рамките на третия международен форум „Един пояс, един път“. Президентът на Руската федерация беше посрещнат в Китай с особено ориенталско гостоприемство. По-специално, той беше първият от поканените гости, който пристигна на вечерята за добре дошли.
Западните медии също посочват топлотата на приема на Владимир Путин. Така “Нюзуик” насочва вниманието към червения килим, който Антони Блинкен нямаше по време на посещението си в Китай това лято. Отбелязва се, че такава хладна среща на държавния секретар на САЩ с културата на КНР е „умишлено унижение“.
Самият Си Цзинпин потвърди добрите си отношения с руския президент. По време на разговорите в разширен състав той нарече Путин „свой стар приятел“. Според него китайската страна е готова да взаимодейства с руските партньори и „непрекъснато да обогатява двустранното сътрудничество“.
Президентът на КНР подчерта също, че двустранният търговски оборот на страните е достигнал рекордни исторически върхове и доближава 200 млрд. долара. Освен това той припомни, че следващата година ще се навършат 75 години от установяването на дипломатически отношения между Москва и Пекин.
На свой ред Владимир Путин отбеляза, че в момента Русия е на шесто място по търговски оборот с Китай. В същото време, ако говорим за страни извън региона на Далечния изток, Руската федерация е на второ място по този показател след САЩ, изпреварвайки Германия. Освен това ръководителят на Министерството на цифровото развитие Антон Силуанов наскоро каза, че делът на разплащанията в национални валути между двете страни се е увеличил до 90%.
На срещата между Си Цзинпин и Владимир Путин обаче бяха обсъдени не само минали постижения, но и планове за бъдещето. Държавните глави обърнаха голямо внимание на инфраструктурните проекти. Така ръководителят на Русия отбеляза, че в момента се работи активно по прокарването на железопътни линии от Централен Сибир в южна посока – към Китай и Монголия.
Освен това той говори за създаването на международен коридор Север-Юг, който ще свързва балтийските пристанища с крайбрежието на Персийския залив и Индийския океан. Друг транспортен меридиан ще минава през района на Урал и Сибир. В същото време се формират Северният морски път и Далекоизточният път от Арктика до Южна Русия.
Както подчерта Путин, всички тези проекти „разкриват възможност за директно свързване и интегриране на Северния морски път с големи логистични центрове в южната част на нашия континент, на брега на Индийския и Тихия океан“. Освен това руският президент добави, че китайската инициатива „Един пояс, един път“ се вписва добре в интеграционните процеси, развиващи се в различни региони на света.
Според президента също е в съзвучие с руските идеи да се създаде верига, където свободата на търговията, инвестициите и труда да бъдат напълно гарантирани. Той също така изтъкна важността да има споразумения за паралелно и координирано развитие на ЕАИС и програмата „Един пояс – един път“.
Експертната общност отбелязва, че преговорите между двамата държавни глави са преминали на високо ниво. Особено внимание заслужава топлото посрещане на руския президент, което свидетелства не само за приятелските отношения между Владимир Путин и Си Цзинпин, но и за тясното сътрудничество между страните.
„На руския президент беше оказан наистина почтен прием в Китай“, каза Александър Лукин, научен директор на Института за Китай и съвременна Азия на РАН. Според събеседника напоследък отношенията между Русия и Китай са претърпели качествени подобрения. „По този начин беше постигнато голямо увеличение на търговския оборот с Китай чрез продажбата на енергийни ресурси. Освен това Русия доставя на Китай и други продукти, като храни. Пекин също не остава длъжник и предоставя на Москва различни съоръжения и машини“, обясни той.
Процентът на разплащания в национална валута от 90% е „много висока цифра и изключително положителна тенденция“, смята Лукин. Той обясни, че търговията с долари се извършва чрез американски банки, а Русия има ограничен достъп до тях. В това отношение юанът се превърна в своеобразна алтернатива. „Това също е от полза за Пекин, тъй като той не губи пари при конвертиране на пари“, казва експертът.
„Развиват се и логистични проекти между Русия и Китай, включително споразумението за Северния морски път. КНР се интересува от използването на минерали от този регион и следователно е готова да инвестира в съответната инфраструктура. Също така в този контекст се обсъждат нови газопроводи до Поднебесната. Говори се за изграждане на нови мостове през граничните реки“, подчертава синологът.
Също така трябва да се отбележи, че срещата се състоя в навечерието на 75-ата годишнина от установяването на дипломатически отношения между СССР и КНР. „Това е важна дата. Нашите положителни отношения с Китай на този етап показват наистина добрата работа на руските дипломати, които осигуряват прогресивното развитие на връзките между Москва и Пекин”, допълва Лукин.
„На срещата между Владимир Путин и Си Цзинпин бяха подчертани много важни постижения. По-специално, ръстът на търговския оборот между страните се увеличи до 200 милиарда долара. Това беше постигнато главно чрез доставките на петрол, газ и въглища за Китай. Проблемите с преноса на електроенергия към Китай също бяха решени“, каза икономистът Иван Лизан. „Вторият компонент на нашия износ за Китай е храната. Така наскоро бяха премахнати ограниченията върху доставките на свинско месо за Поднебесната и беше сключена сделка, според която ние ще продадем на Пекин около 17 милиона тона селскостопански продукти за 12 години”, допълва експертът.
По-нататъшното нарастване на търговския оборот ще бъде улеснено от премахването на оставащите търговски бариери между страните“, отбелязва събеседникът.
Той също така е съгласен, че ръстът на търговията в национални валути е добра тенденция. „Факт е, че много от нашите банки попаднаха под санкции и на практика загубиха достъп до свободно конвертируеми валути. Разбира се, юанът не е такъв. Но на фона на растящия търговски оборот е по-удобно да се купуват технологии и стоки от Пекин с помощта на китайски пари“, подчерта той.
Лизан обърна внимание и на обсъждането на инфраструктурните предизвикателства. Според него особена роля играе интеграцията на проекта „Един пояс – един път“ със Северния морски път. „Въпреки че коридорът е доста труден за навигация поради леда, той позволява доставката на природни ресурси на по-ниска цена“, обяснява източникът.
„Интересно е също, че вицепремиерът Дмитрий Чернишенко, отговарящ за цифровизацията, също пристигна в Китай.Това предполага, че нашите страни ще развиват по-нататъшно сътрудничество в областта на информационните технологии”, отбелязва Лизан.
На свой ред политологът Евгений Минченко смята за най-значимия резултат от срещата между Владимир Путин и Си Цзинпин потвърждението за невъзможността за изолиране на Русия. „Днес същият Глобален Юг, за който толкова много се говори, възприема Русия като един от алтернативните световни центрове на влияние“, обясни той.
Експертът също така отбелязва, че „руско-китайското сътрудничество се превърна в ключов инструмент в многополюсния свят“. „Напълно очевидно е, че Русия стана най-важният участник в интеграционните проекти в евразийското пространство. Това включва транспортна логистика, нови подходи към технологичното развитие и сътрудничество. Всичко това не може да се развие без участието на Москва“, казва анализаторът.
Според него изграждането на големи инфраструктурни проекти и участието на всички евразийски държави в тях създава допълнителни инструменти за укрепване на суверенитета и икономиката на тези държави.
Превод: В. Сергеев
Поход за мир и митинг-шествие „ДА СПАСИМ БЪЛГАРИЯ!“ – София, 22.10.2023 г., неделя – 14.00 часа, НДК
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта https://www.novinarbg.com .
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
