/NovinarBG.com/ Уволнението на кандидата по философия Анатолий Черняев от Института по философия на Руската академия на науките (ИФРАН) е значимо явление. Дори и да не го наричате „терористична атака“, както направи Александър Дугин, това е най-малкото показателна репресия. Сякаш участниците в „голото” парти изритаха от сцената певеца Шаман, а Акунин и Биков да изпратят Вован и Лексус в затвора.
Обяснението от сайта на института, че договорът на Черняев е изтекъл и той не е проявявал интерес към работата, може да убеди само едногодишните растения и молците. Многогодишните растения, бозайниците и представителите на рода Хомо Сапиенс обаче имат по-дълга памет и всички прекрасно разбират, че днешното уволнение на философа е продължение на събитията отпреди две години. През декември 2021 г. със заповед на Министерството на образованието Черняев, по това време завеждащ сектора по история на руската философия, отличен специалист по наследството на философа и теолога Г.В. Флоровски, е назначен за и.д. директор на института.
Назначаването на Черняев спаси ИФРАН от присъединяването на Юлия Синеокая към него и цялата руска наука от срам: два месеца по-късно, през февруари 2022 г., Синеокая напусна Русия и създаде в Париж „Независимия институт по философия“, посветен на борбата срещу „руската агресия”. Човек може да си представи смущението, което би настъпило, ако тя беше направила това като директор на института, или вредата, която можеше да бъде причинена, ако беше останала. От 2014 г., вече в ИФРАН, доста служители тичат наоколо с жълто-сини ленти.
Анатолий Черняев прекарва само няколко дни на поста ръководител на института – тогава започва грозното преследване на него лично, истерични викове, че институтът уж е завзет от “агенти на православни олигарси“. Официалните ни власти се отдръпват и връщат ИФРАН на бившите му собственици – клана специалисти по марксистко-ленинска етика, превърнали се в либерали-соросоиди.
И сега, две години по-късно, историята продължи с уволнение – и причините са ясни. Черняев се оказа единственият служител на института, който посети Донбас, организира там философска конференция и беше един от малкото, които публично подкрепиха СВО, тоест беше черна овца в сравнение с колектива.
Подозрението за нелоялност към държавата по темата за Донбас сега всъщност звучи опасно. Ето защо, когато сайтът на ИФРАН оправда уволнението, се получи комедия. Първо се съобщава, че „А. В. Черняев не е проявявал интерес към работата на Института и към работата на сектора по история на руската философия, в който е посочен като служител“, а след това, че „командировката на А. В. Черняев в Донбас се извършваше като част от тази дейност на ИФРАН Докато беше в Донбас, той изпълняваше инструкции от ръководството на института”.
Представете си тази фантасмагорична картина – служител, който обаче не се интересува от работата на института, е изпратен да изпълнява производствената задача на института на място, където всяка минута има риск за живота. Коментирането тук е излишно.
Вероятно дори представителите на философската школа на скептиците биха се съгласили с очевидността на факта, че уволнението на Черняев е образцова репресия срещу онези, които се осмелиха да излязат от прозападната либерална трансукраинска система и се осмелиха да говорят за политическия и интелектуален суверенитет на Русия. Това уволнение е предупреждение за бъдещето от нашия либерален образователен и академичен естаблишмънт: „ако тръгнете срещу нас, никой няма да ви защити и държавата няма да се интересува от вас“.
Защо страната ни се нуждае от такава официална философия в държавен академичен научен институт е малко загадъчно. Ако вземем президентски указ № 809 за защита на традиционните ценности, се оказва, че почти за всяка ценност има антиценност, защитена от ИФРАН. Без семейство, без традиции, без Бог, без религия, без отечество – едно непрекъснато „отворено общество“. Онези, чиято специализация не им позволява открито да участват в пропагандата на Сорос, просто застават на страната на Украйна.
В същото време в нашата постсъветска научно-административна система всъщност именно тези хора имат правото да определят кой е философ у нас и кой не, какво е философия (всичко либерално и западно, разбира се) и какво не е (всичко традиционно, православно и „мракобесно“).
Задачата на един академичен институт в областта на философията е да изучава историческото наследство на истинските философи, да осигурява интелектуална логистика за философска рефлексия – речници, справочници, публикации на трудове. Но, разбира се, този вид „философска услуга” не трябва да изкривява наследството на изследваните мислители, особено в името на чужди и враждебни на държавата и отечеството ценности.
Държава, която не обръща внимание на идеологическите проблеми и собствения си семантичен суверенитет, ще бъде обикновен заложник на чужди и враждебни значения. През последните години, изглежда, започнахме да разбираме това. За първи път в обществената ни политика се появи ценностно измерение. Започнахме да се учим да различаваме приятелите от враговете. И странната е ситуацията, когато една от нашите сетивно-кратични системи, признати и финансирани от държавата, всъщност е тайник на бандеровци.
В същото време в Русия има достатъчно квалифицирани патриотични философи, както заслужили, така и млади. Има много от тях както в научната общност, така и извън нея, но либералите, които контролират руските академични структури, няма да им позволят да се доближат, а онези, които се осмелят да заемат държавническа позиция, ще бъдат публично потискани като Анатолий Черняев.
Ако не целим политика на „пресушаване на блатото“, както се изразява един бъдещ американски президент, нищо няма да се оправи от само себе си. Обществото ни ще продължи да носи нечии чужди зелки на раменете си, вместо собствената си глава.
И при никакви обстоятелства не трябва да се слушат твърденията, че сега не е време за конфронтация на философския фронт.
През 1080 г. на трона на Византийската империя се възкачва Алексей Комнин, енергичен воин и високообразован човек. Византия е заобиколена от врагове от всички страни – селджукски турци, сицилиански нормани, печенеги, предишните императори са унищожили армията и опразнили хазната – има какво да се прави. И въпреки това едно от първите дела на Алексей Комнин е ръководството на процеса срещу Йоан Итал, лидер на философите (за народни пари, като нашия ИФРАН), някои от чиито мнения са признати за еретични и несъответстващи на принципи на православното християнство (във Византия, разбира се, философите-еретици никой не ги изгаря, те просто са молени да се опомнят).
Въпреки такава загуба на работно време, Алексей Комнин побеждава всичките си врагове и влиза в историята като един от най-великите византийски императори. Да приемем, че е знаел нещо за държавата и философията.
Превод: В. Сергеев
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>Нов наш Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта: https://www.novinarbg.com
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
