Русия свали знамето от посолството си в Киев и обеща силен и болезнен отговор на US санкциите
Русия започна да евакуира персонала на своето посолство и всичките си консулства в Украйна, съобщи за ТАСС от руското посолство в Киев. Украинската гранична охрана въвежда ограничения в районите до руската граница. Напрежението ескалира драстично след като руският президент Владимир Путин получи разрешение да използва военна сила извън страната си, а Западът отговори с редица санкции.
Русия обеща днес силен и болезнен отговор на американските санкции. А според анкета на Си Ен Ен половината руснаци подкрепят използването на армията за предотвратяване влизането на Украйна в НАТО. Русия на свой ред извади тяхна социологическа анкета, която показва, че решението на Путин да признае Донецката и Луганската народни републики се подкрепя от 73% от руснаците
Свалиха руското знаме на посолството в Киев
Русия евакуира дипломатите си в Украйна. „Евакуацията на персонала вече е започнала“, каза източникът пред ТАСС.
Говорителят на руското посолство в Киев Денис Голенко отговори утвърдително на запитване на Франс прес за това дали евакуацията вече е в ход. Руското знаме в посолството бе свалено от пилона, а няколко дипломати излизаха с куфари от сградата на дипломатическата мисия, съобщиха журналисти на АФП.
Коментирайки информацията на украинските медии, че в дипломатическите представителства на Русия е било забелязано как служителите са горяли документи, представителят на посолството съобщи пред ТАСС, че това наистина се е случвало. „Това е планова процедура. В случаи като този съществува комплекс от мерки, които трябва да се предприемат, включително от съображения за сигурност“, отбеляза източникът.
Русия е представена в Украйна с посолство в Киев, а също така с генерални консулства в Харков, Одеса и Лвов.
По-рано руското външно министерство съобщи, че Русия в най-скоро време ще евакуира персонала от дипломатическите си представителства в Украйна с цел защита на живота и сигурността на служителите им.
Продължава евакуацията в Русия на жители на Донбас. Броят надхвърлил 94 000, съобщи източник на ТАСС в руските силови ведомства. От тях по думите му почти 60 000 са граждани на Украйна, а над 34 600 – на Русия.
Украйна забрани движение по границата през нощта
Украинската гранична охрана издаде нови ограничения на фона на страховете от внезапна руска инвазия, предаде ДПА. Ограниченията включват забрана за приближаване на границата през нощта.
Освен това се забранява заснемането на обекти на граничната охрана, както и достъпът на чужденци до граничната зона.
Корабите в украинските териториални води в Черно и Азовско море нямат право да напускат пристанищата нощно време.
По-рано днес властите в Киев съобщиха, че на територията на цяла Украйна ще бъде въведено извънредно положение. Високопоставеният служител по сигурността Олексий Данилов, цитиран от Ройтерс, обясни на брифинг, че ще бъдат наложени някои забрани, чиято цел е да се предотврати паниката сред населението и да се предпази икономиката на страната.
Изстрели в Източна Украйна
Ескалира и напрежението по линията на съприкосновение между самоопределилите се републики Донецк и Луганск и Украйна. Обвиненията в нарушаване на примирието са взаимни. Официален Киев твърди, че всичко е руски сценарии. Сепаратистите смятат, че Киев е готов да реши конфликта със сила.
Украйна съобщи, че един войник е загинал, а шестима са били ранени при обстрел от проруските сепаратисти в Източна Украйна през последните 24 часа, предаде Ройтерс.
На страницата си във Фейсбук армията на Киев посочи, че за изминалото денонощие е отчела 96 случая на обстрел от сепаратистите при 84 предишния ден. Тя допълни, че сепаратистките сили са използвали тежка артилерия, минохвъргачки и ракетни системи „Град“.
За изминалото денонощие при украински обстрел са ранени четирима военни на самопровъзгласилата се Донецка народна република, съобщи Народната милиция на ДНР, цитирана от ТАСС. В съобщението се допълва, че трима мирни жители са загинали.
Москва обеща силен и болезнен отговор на американските санкции
Русия обеща днес силен и болезнен отговор на американските санкции, обявени след като Москва призна независимостта на двете самопровъзгласили се републики в Източна Украйна, предаде Франс прес.
„Не трябва да има съмнения: санкциите ще получат силен отговор, не задължително симетричен, но добре преценен и болезнен за американската страна“, се казва в изявление на руското външно министерство.
САЩ обявиха вчера първи кръг на икономическите санкции, целящи да прекъснат достъпа на Русия до западно финансиране, като предупредиха, че са предвидени допълнителни мерки в случай на „ескалация“ в Украйна. Целият руски банков сектор може да бъде обект на санкции, предупреди американски представител.
„Русия е доказала, че е в състояние да минимизира нанесените щети, независимо от цената на санкциите“, отбеляза руското дипломатическо ведомство, като подчертава, че „санкционният натиск не може да повлияе на волята на Русия да защитава твърдо своите интереси“.
Москва заклейми „шантажите и сплашването“ от страна на Вашингтон, но Русия винаги остава „готова за дипломация, основана на принципите на взаимното уважение, равенството и отчитането на взаимните интереси“, се подчертава в изявлението на руското външно министерство.
Санкции срещу Русия обявиха и Европейският съюз, Япония, Австралия, Канада, Германия и Великобритания. Берлин замрази гигантския проект за газопровод „Северен поток-2“, който трябваше да увеличи доставките на руски газ за Германия. Тези мерки остават скромни за момента в сравнение с обещаните в случай на нахлуване. Русия може да се похвали, че е натрупала близо 640 милиарда долара във валутните си резерви и 183 милиарда в своя суверенен фонд, за да се справи с последствията от тях, отбелязва АФП.
Вашингтон е готов да прекъсне достъпа на Русия до технология и ресурси, в случай на ескалация на кризата в Украйна от руска страна, предупреди заместник-министърът на финансите на САЩ Уоли Адейемо, цитиран от Ройтерс. Администрацията на Байдън може да лиши Москва от множество американски технологии и произведени в чужбина стоки, от потребителска електроника и компютри до полупроводници и части за самолети, съобщават запознати източници, цитирани от Ройтерс. „Ще го лишим от достъп до западна технология, която е от критично значение за развитие на армията му, ще прекъснем достъпа му до западни финансови ресурси, които ще са от критично значение за поддръжка на икoномиката му и за собственото му обогатяване“, подчерта Адейемо, визирайки руския държавен глава.
Война и със статистически данни за обществените нагласи
Ексклузивно социологическо проучване на Си Ен Ен в Русия и Украйна показва, че два пъти повече руснаци смятат, че Москва би имала право да използва военна сила, за да попречи на Киев да се присъедини към Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), отколкото че това би било погрешно.
Един от всеки двама руснаци (50 на сто) смята, че това би било правилно, докато само една четвърт (25 процента) твърдят, че това би било погрешно. Другата четвърт не е сигурна за позицията си, сочат резултатите от проучването.
Анкетата обаче установи също, че повече руснаци смятат, че би било по-скоро неправилно, отколкото правилно да се използва военна сила „за обединяване на Русия и Украйна“ – две държави с дълга и сложна история на отношения помежду си.
Допитването показва, че 43 на сто от руснаците смятат, че използването на военна сила срещу Украйна с цел присъединяването ѝ към Русия би било погрешно. В същото време 36 процента от анкетираните са на мнение, че би било правилно. (Останалите анкетирани са отговорили, че не знаят дали би било правилно или не).
Не е изненадващо, че повечето хора в Украйна не са съгласни с използването на сила срещу тях. Седем от десетте анкетирани там казват, че би било неправилно Русия да използва военна сила, за да попречи на Украйна да се присъедини към НАТО (70 на сто) или да обедини двете страни (73 на сто).
Повечето украинци отхвърлят твърдението на руския президент Владимир Путин, изказано в понеделник, че страната им няма историческа основа и по същество е творение на Съветския съюз.
В цялата страна и сред всички възрасти мнозинството от украинците казват, че не са „един народ“ с руснаците и че двете държави не трябва да бъдат едно цяло.
Проучването, обхванало повече от 1000 души във всяка страна, е проведено онлайн от 7 до 15 февруари, преди речта на Путин в понеделник и признаването от Москва на двете отцепнически сепаратистки републики в Украйна.
Според руския телевизионен водещ от съветската епоха и журналист ветеран Владимир Познер много хора в Русия смятат, че страната им ще бъде фундаментално застрашена от по-нататъшното разширяване на НАТО към Украйна, допълва Си Ен Ен.
На свой ред Русия публикува днес своя социологиечска извадка, според която решението на Путин да признае независимостта на Донецката и Луганската народни републики (ДНР и ЛНР) се подкрепя от 73% от руснаците, предаде ТАСС.
Три четвърти от анкетираните по-скоро подкрепят решението на Путин да признае Донецката и Луганската народни републики за независими (73%), по-скоро не подкрепят – 16%, а всеки десети руснак се затрудни да отговори (11 %)“, се казва в съобщението.
В същото време се посочва, че 8% от руснаците не са чували за признаването на републиките, 26% са чували без подробности, 66% от гражданите смятат, че са добре запознати със ситуацията.
Според анкетата 78% от руснаците са изразили подкрепа за решението на президента да подпише споразумение за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ между Русия и републиките. 14% от анкетираните не подкрепят това решение.
Коментари
Коментара
There is no ads to display, Please add some