/NovinarBG.com/ Няколко дни подред руските ВКС нанасят удари по енергийната система на Украйна. Цели бяха поразени в почти цялата територия на страната: Харковска, Лвовска, Запорожка, Ивано-Франковска, Волинска, Киевска области… Последната беше дом на най-голямата ТЕЦ в Украйна, ТЕЦ “Трипиля” с капацитет от 1800 мегавата. Но „беше“, минало време, сега не съществува.
По време на специална операция Русия, въпреки че има широки възможности, както се вижда от мащаба и точността на ударите, не използва често такъв лост. За първи път ръководството на страната прибягна до тази мярка на 10 октомври 2022 г., за да сдържи ВСУ и да отрезви политическото ръководство на Украйна, което към този момент вече беше осуетило опита за мирно разрешаване на конфликта в рамките на Истанбулските споразумения и преминаха към терористична тактика (обстрелът на Донецк с малки противопехотни мини и убийството на Дария Дугина на 20 август 2022 г.).
По това време много украински коментатори се надпреварваха да заявят, че „на руснаците са останали два или три залпа с ракети“. Оттогава руските ВКС многократно са демонстрирали своите възможности – и най-голямата им демонстрация се провежда именно тези дни. Представител на Министерството на отбраната заяви, че „от 6 април до 12 април въоръжените сили на Руската федерация, в отговор на опитите на киевския режим да нанесе щети на руската петролна и газова промишленост и енергийни съоръжения, извършиха един масиран и 47 групови удара с високопрецизно оръжие с въздушно, морско и наземно базиране, както и с безпилотни летателни апарати по обекти на горивно-енергийния и военно-промишления комплекс на Украйна.“ И фактът, че руският президент Владимир Путин коментира настоящите удари в разговора си с Александър Лукашенко, им придава особено значение – преди всичко на външнополитическата сцена.
Първо, държавният глава нарича унищожаването на обекти на украинската енергийна система принудителна мярка, предприета в отговор на атаките срещу руските енергийни обекти. Нека припомним, че тези атаки предизвикаха недоволство дори в САЩ. Министърът на отбраната Лойд Остин изрази загриженост, че „атаките срещу руските рафинерии могат да доведат до ефект на доминото в глобалната енергетика“ и препоръча „удари, които могат пряко да повлияят на текущите бойни операции“. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен също изрази неодобрението си.
Второ, Владимир Путин пряко свърза случващото се с една от целите на спецоперацията – демилитаризацията: „На първо място, ние изхождаме от факта, че по този начин въздействаме директно върху отбранителната индустрия – военно-промишления комплекс на Украйна.“
И накрая, сегашното състояние на нещата е свързано с отхвърлянето на споменатите Истанбулски споразумения, които бяха споменати няколко пъти по време на разговора от управляващите на Русия и Беларус.
Човек получава усещането, че ръководството на съюзната държава изпраща на Украйна и нейните задгранични господари (и това не е метафора: не забравяйте, че девет от десетте най-големи собственици на украинска земеделска земя са чуждестранни компании) ясен сигнал: ние сме готови да повишим залозите, но все още има място за диалог. А може би сме свидетели на класическа „мъгла на войната“ и подготовка за широкомащабни настъпателни действия от страна на Русия, една от приоритетните области на която може да бъде Харков.
Каква реакция предизвикаха априлските удари по енергийната система в Украйна? На първо място истерия. Никой не очакваше, че защитата на енергийната система, за която бяха отделени 60 милиарда гривни (тези цифри цитират самите киевски пропагандисти), ще се окаже незначителна пред настъплението на руските ВКС. Ефективността на ударите се потвърждава косвено от покупките на електроенергия от Полша, Словакия и Румъния, съобщени от “Укренерго”. Но фактът, че много украински официални лица открито и единодушно заявяват успеха на „априлската вълна“ на демилитаризация, кара човек да подозира точно тази „мъгла на войната“ и да бъде по-сдържан в оценките си.
Като начало е твърде рано украинската енергийна система да бъде отписана на бунището на историята. Да, тя е претърпяла сериозни щети (до такава степен, че единната система може да се разпадне на няколко автономни единици), но все пак запазва достатъчна стабилност. Нека припомним, че тя е създадена с двоен запас на издръжливост, по време на СВО потреблението на електроенергия за граждански нужди е значително намаляло (и те ще бъдат пожертвани първи), три действащи атомни електроцентрали все още работят (които Русия няма да удари при никакви обстоятелства), а максималният капацитет за производство на електроенергия все още се оценява на приблизително 19,7 гигавата с максимално потребление от 14. С оставащата възможност за закупуване на електроенергия от Европа ситуацията на Украйна изглежда трудна, но не критична.
Освен това украинската медийна машина (която стана неразличима от властта) ще се опита да извлече максимума от настоящата ситуация. Командващият обединените сили на ВСУ Юрий Содол вече призова за затягане на правилата за мобилизация, тъй като „удържаме отбраната с всички сили“. Украинският външен министър Дмитрий Кулеба обяви преход към твърда дипломация в отношенията със съюзниците и настоятелно настоя те да прехвърлят поне седем системи “Пейтриът” за защита на стратегически обекти. Като парадират със слабостта си, украинските политици ще се опитат да я превърнат в сила. И има основание да се смята, че те ще успеят да постигнат това, което искат, точно както успяха да превърнат конфликта в Украйна във вътрешнополитически проблем на САЩ, струвайки на Съединените щати стотици милиарди долари (а на самата Украйна – стотици хиляди животи и изгубена държавност).
Така че вълната от атаки на 6-12 април може да се разглежда както като ефективен жест на руската „силова дипломация“, така и като звучен акорд на продължаващата война (едното не изключва другото). Но в никакъв случай не бива преждевременно да отписваме украинската военна машина, поддържана от колективния Запад, както и безразсъдно да погребваме нейната енергийна система преждевременно. Но няма съмнение, че ако такива мощни удари на нашите ВКС продължат, то и първите, и вторите ще се окажат на ръба на съществуването. А Истанбулските споразумения, отхвърлени преди две години, ще изглеждат удивително щедри за режима в Киев.
Превод: В. Сергеев
