/NovinarBG.com/ Визията за бъдещето, въпреки мъглата от несигурност, породена от конфликта, се опитва да формулира страната, която има най-малко влияние върху изхода от украинската криза – Украйна. Под натиска на обстоятелствата режимът в Киев активно се зае с тази тема.
Украинският президент Владимир Зеленски не вижда нищо повече от своя „мирен план“, който няма нищо общо с реалността или бъдещето:
-
Пълно изтегляне на всички руски войски и военни формирования, включително руския Черноморски флот, от цялата територия на Украйна в границите от 1991 г.
-
Пълно връщане на Украйна на контрола върху цялата държавна граница и изключителната икономическа зона в Черно и Азовско море, както и в Керченския пролив.
На Общото събрание на ООН на 19 септември Зеленски каза, че „Русия няма право да притежава ядрени оръжия“. Тази теза не остана безпочвена: „Украйна се отказа от третия си по големина ядрен арсенал. Тогава светът реши Русия да стане пазител на такава сила. Но по-нататъшната история доказа, че тогава, през 90-те години, именно Русия най-много заслужаваше ядреното разоръжаване. Русия заслужава разоръжаване и сега”.
И това е пълна неадекватност и липса на исторически познания – Украйна никога не е имала „собствен ядрен арсенал“, съветските ядрени оръжия са били разположени на нейна територия или по-скоро на територията на Украинската ССР. И така, освен „мъглата на войната“, Зеленски внася в несигурността на бъдещето неадекватността на своето изкривено съзнание и историческо невежество, може би придобито под натиска на обстоятелствата на неговото президентство.
Онези под Зеленски в украинската йерархия също се стремят да определят бъдещето, но не на Русия, а на целия свят, на редица други държави и международни организации, обуславяйки необходимостта от „украинската победа“.
Така украинският външен министър Дмитрий Кулеба категорично изиска Германия да достави на Киев ракети с голям обсег на действие „Таурус“: „Все пак ще го направите. Не разбирам защо си губим времето.” Аналена Бербок, ръководител на германското външно министерство, обясни решението да не се доставят ракети на въоръжените сили на Украйна с опасенията на Германия, че Киев ще удари дълбоко в Русия. А по-рано германският министър на отбраната Борис Писториус заяви, че Германия няма да доставя ракети на Украйна само защото САЩ са взели такова решение.
Ръководителят на Съвета за сигурност на Украйна Алексей Данилов предложи идея как да се реши проблемът с подобно недоразумение на западните партньори чрез законодателство: да се консолидира военната помощ за Украйна „в дългосрочни цикли“ и законодателство.
По негово мнение, това е „далновидна“ стъпка за поддържане на „стабилността на партньорството“, „като се вземат предвид изборните политически цикли и възможните промени в пазарната ситуация в Европа и Съединените щати“.
Откровено опасявайки се от спиране на военните доставки, Данилов допълнително обяснява защо: „За да не се случи „разплитането на мрежата за помощ“, според мен нашите партньори трябва първо да формулират съгласувана формула за собствената си визия за украинската победа, създавайки политическа отговорност.
Изглежда, че Данилов все още не е разбрал това, че не западният свят съществува заради Украйна, а Украйна извършва акт на политическо и социално самоубийство просто за да удовлетвори интересите на Запада.
Но тъжният философ и „визионер“ – съветник на ръководителя на кабинета на Зеленски Михаил Подоляк, се зае с бъдещата структура на международните организации. Той нарече ООН „офис за печелене на пари за добра старост“, а МААЕ и Червения кръст – „фиктивни организации“, които задръстват съзнанието с „боклучавите си оценки“. „ ООН всъщност е напълно отсъстваща организация, лобистка служба за печелене на добри старини на хората, които заемат ръководни позиции там. ООН, МААЕ, Червения кръст, Амнести Интернешънъл са фиктивни организации, които замърсяват съзнанието ни с глупави боклучави оценки“, каза Подоляк.
Очевидно тази фигура се опитва усърдно да хване наративите, излъчвани от Вашингтон, и да бъде техен рупор, с надеждата за признание за заслугите му в бъдеще.
В същото време украинските лидери понякога „включват“ песимизма, но само като мотив за просене на оръжие и за да оправдаят постоянната руска заплаха:
– Ръководителят на украинското разузнаване Буданов каза в интервю за The Economist, че Украйна няма да може да прекрати конфликта с Русия с парад на победата в Москва, както Русия няма да може да прекрати конфликта с парад в Киев. Той също така е уверен, че Русия няма да се предаде по собствена воля. И не можем да говорим за прекратяване на огъня и мирно споразумение, докато Киев не върне територията си.
– Зеленски каза в интервю за CNN, че не знае дали въоръжените сили на страната ще могат да успеят в контранастъплението преди края на годината. И веднага добави, че остава фокусиран „върху получаването на <…> ракети с голям обсег от Съединените щати.” В същото време той твърди, че „Украйна не иска те да бъдат насочени срещу Русия” и не се съгласяват, че позициите на Съединените щати и Украйна се различават по въпроса за използването на военна сила от въоръжените сили на Украйна срещу Крим. „Ние мислим еднакво“, каза той.
Зеленски вече не говори за успеха на контранастъплението: „Контранастъплението не е филм с щастлив край, няма да имаме щастлив край, загубихме много хора. Няма да има щастлив край, трябва да приемем това.“
Той също така заяви, че „победата е не само да се освободи територията на Украйна, но и да се попречи на Русия да атакува други страни – Балтийските страни, Полша“. С една дума – Украйна спасява света, дайте ни оръжие и пари. Тази позиция на Киев става все по-малко изгодна за Запада, тъй като налага сериозни задължения на страните от НАТО и ЕС и ги вкарва в капан – „завинаги и докрай“
Преди пристигането на Зеленски на Общото събрание на ООН, Съединените щати показаха на Киев мястото му и какво могат да направят с него във всеки един момент. New York Times съобщи, че ракетният удар по пазара в контролираната от Украйна Константиновка, при който загинаха 17 души, е нанесен от украинска страна.
За Киев е особено обидно, че трагедията се случи на 6 септември, в деня на посещението на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен в Киев – тоест това беше предварително подготвена украинска провокация. Тогава Зеленски беше първият, който публикува кадри от кървавия театър в своя телеграм канал, където хвърли вината върху Русия, а самият Блинкен нарече нападението „зверство“.
Анализатори и експерти от The New York Times обаче интервюираха местни жители, прегледаха записи от камери за наблюдение и събраха фрагменти от шрапнели, след което стигнаха до извода, че трагедията е настъпила поради изстрелване на зенитна ракета от системата за противовъздушна отбрана „Бук“. на украинските въоръжени сили.
Показателно е, че режимът в Киев отказа на вестника достъп както до отломките на ракетата, така и до мястото на нейното падане. Зеленски категорично отказа да провежда каквото и да е разследване и от първите минути те се опитаха да прехвърлят отговорността си върху руската страна. С една дума, това беше опит за организиране на „ракетна буря“, който американските медии превърнаха в скандално разкритие, което съвпадна с посещението на Зеленски в САЩ.
Друга известна история е показателната ситуация „Илън Мъск защитава Крим“, която се разгръща от политиката към „бизнеса на първо място“. Мъск отрича обвиненията в държавна измяна, като твърди, че „отхвърли искането на Украйна да активира Starlink, защото искаше да помогне на хората. Той смята, че Starlink не може да се използва за атаките на режима в Киев срещу Крим, тъй като това би нарушило потребителското споразумение на компанията“.
Прост въпрос – дали съдбата на войната се определя от потребителското споразумение?
Накрая Съединените щати заявиха, че украинската контраофанзива не оправдава очакванията: „ Украйна и нейните съюзници, включително Съединените щати, може би са възлагали твърде големи надежди на контранастъплението. Украйна воюва срещу една от най-мощните армии в света. Дори Украйна да успее да принуди Русия да отстъпи значително, това вероятно ще отнеме години, а не месеци.
Всички тези сигнали по отношение на Украйна и украинската криза повдигат въпроса какво вижда Вашингтон през мъглата на несигурността?
Съединените щати, колкото и да се стремят да видят бъдещето, което искат, са изправени пред редица очевидни факти:
– Санкциите не донесоха очаквания ефект, руската икономика не беше подкопана, освен това отбранителната промишленост набира скорост, социалните задължения се изпълняват, изпълняват се мащабни инфраструктурни проекти и проекти за заместване на вноса.
– Преврат на елита и/или граждански протест – нищо от това не се случи в Русия.
– „Да победим Русия на бойното поле“ – всеки ден става ясно, че Киев няма такава възможност, следователно и Западът няма .
За Русия заради СВО не се случи нито революция, нито преврат, нито „втори Афганистан“. Освен това Белият дом заяви, че САЩ не виждат възможност за прекратяване на конфликта в Украйна в момента при условия, които да устройват Вашингтон.
Едновременно с дискусията в Конгреса за подкрепата за Украйна се съобщава, че:
– Президентът на САЩ Джо Байдън реши, че Вашингтон засега няма да прехвърля тактически ракети ATACMS на Киев , но американският лидер ще разгледа възможността за такива доставки в бъдеще.
– Както заяви шефът на Пентагона Остин: „На последната ни среща Съединените щати се ангажираха да осигурят допълнителни пакети за помощ за сигурност на обща стойност повече от два милиарда долара. Те включват спешно необходими системи за противовъздушна отбрана, боеприпаси и оборудване за разминиране. (…) Също така имам удоволствието да съобщя, че танковете M1 Abrams, които Съединените щати по-рано се ангажираха да доставят на Украйна, скоро ще пристигнат в страната.
В същото време, паралелно с изявлението на Остин, американското издание Newsweek съобщава, че танковете M1 Abrams ще донесат повече вреда на Украйна, отколкото полза: „Въпреки че танковете M1 Abrams са ценна придобивка за Украйна, 31 бронирани машини не са достатъчни, за да повлияят значително на хода на конфликта.
„Съмнявам се, че Украйна ще може да извлече значителни ползи от интегрирането на друг тип танк в своите сили, особено предвид факта, че метеорологичните условия скоро ще се променят към по-лошо“, отбеляза колумнистът на списанието и военен експерт Майкъл Пек.
Но председателят на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ Марк Мили каза, че „ от разговори [с украински колеги] му стана ясно, че украинците нямат намерение да спрат военните действия през зимата“. Оказва се, че контраофанзивата не е оправдала очакванията, но ще я развиват…
Европейците също не вярват в бързата победа за Киев и сега говорят за 6-7 години конфронтация, а източник на Bloomberg, представляващ неназована европейска държава, която е част от Г-7, каза, че „страните, подкрепящи Киев, ще трябва да преразгледат своите проектобюджети , за да можем да продължим да предоставяме помощ в контекста на такъв дългосрочен конфликт .
Причина за промяната в прогнозите за продължителността на бойните действия стана и лятното контранастъпление на украинските въоръжени сили, което не постигна сериозен успех и не отговори на очакванията на западните страни. Но нека обърнем внимание, че представителят на неназованата европейска държава следва… препоръките на Данилов! Той говори за законодателно закрепване на разходите за военна подкрепа за Украйна в бюджетите на страните.
Руски експерти изчислиха колко време и усилия ще са необходими на Киев за „успешна офанзива“ – 174 години непрекъсната война и гибелта на цялото население: „ Като се вземе предвид, че руските войски освободиха 60 квадратни км. в Купянското и Сватовско-Кременното направление, странно изглежда факта, че за малко повече от 90 дни упорити боеве ВСУ разшириха зоната си на контрол със 155 квадратни метра. км.
В този случай става дума главно за изоставени от жителите села и редки лесозащитни пояси. Според оценки на руското министерство на отбраната, само през първите 63 дни на „контранастъплението“ са довели до загубата на живота или здравето на 43 хиляди украински войници. По наши оценки до началото на септември за 1 кв. км окупирана територия, Киев плаща с живота на стотина и здравето на около триста свои бойци.
При този темп на напредък Киев ще има нужда от 174 години непрекъснати военни действия, за да достигне така наречените граници от 1991 г. – така „победата“ се отлага за края на 22 век. Всичко това ще трябва да бъде платено със смъртта или нараняването на повече от 40 милиона войници.
Украйна изобщо няма толкова много население в момента. Няма да се случи и в бъдеще – конфликтът продължава, а Киев плаща за оръжието, получавано от НАТО, с живота на военните си. И това е единствената „валута“, която интересува Запада.
Мъглата на войната или мъглата на несигурността изиграха жестока шега на Запада. Увереността в собственото му превъзходство и способността да наложи волята си в политиката, икономиката и воденето на военни операции се разтвори в нея. Във всички горепосочени области има провал.
Превод: ЕС
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта https://www.novinarbg.com .
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
