Деветте смели срещу Запада. Скритият смисъл на преговорите на съюзниците на Русия

Доколкото може да се прецени, в близко бъдеще BARSIK ще звучи още по-меко и по-дълго – BAARSIK – защото Аржентина ще стане второ А. Възможно е също Барсик да се превърне в батир – BATARSIK с участието на Турция. Тя обаче се спъва от своята многовекторна политика и членството в НАТО.

Не за това говорим сега. BARSIK – по-точно фактът, че организацията се развива активно точно в момента, в който Русия изглежда изолирана, е доказателство, че ролята на страната ни в света не намалява, а расте.

ОНД – клуб на приятели или кълбо от проблеми?

Приблизително същото може да се каже и за ролята на Русия в постсъветското пространство – но, за съжаление, ситуацията е много по-сложна.

От една страна, Русия е достатъчно силна, за да бъде ясен лидер в обединяването на 9 от 15-те бивши съветски републики. ОНД вече не включва само държави, които са откровено „предани“ на Запада – „изчезналите племена“, Украйна, Грузия и Молдова. В срещата, която се провежда на 26 декември в северната столица на Русия по инициатива на Путин, участват президентите на Беларус, Азербайджан, Казахстан, Таджикистан, Туркменистан, Киргизстан, Узбекистан и премиерът на Армения Никол Пашинян. Да се откъсне всяка от тези страни от Русия, въпреки цялото желание на Запада, все още не е възможно.

От друга страна, както правилно отбеляза политологът Аслан Рубаев в интервю за Царград, всички наши съюзници в ОНД се опитват да демонстрират на Запада „многовекторен подход“ в случай, че Русия загуби в Украйна. И при това се отчитат противоречията между самите страни от ОНД.

Проблемите, които съществуват в Армения, Азербайджан, Казахстан, Киргизстан, са проблеми на всички участници в постсъветското пространство… И ако лидерът на това постсъветско пространство, Русия, не е в състояние да разреши тези въпроси чрез дипломация или поне да удари с юмрук по масата, за да сложи ред, тогава това пространство е под натиск от Запада, – казва Аслан Рубаев . И е абсолютно прав.

Очевидно и руският президент Владимир Путин е съгласен с това мнение. Тази идея се подсказва от неговото изказване в началото на срещата с неговите колеги – ръководителите на страните от ОНД, в което той директно говори именно за натрупаните противоречия:

Фактът, че отново се събрахме в такъв приятелски кръг, според мен красноречиво свидетелства за желанието ни да продължим съвместно да изграждаме сътрудничество в пространството на ОНД в духа на истинско стратегическо партньорство, взаимна изгода и отчитане на интересите на всички страни.

Трябва да признаем, за съжаление, че възникват разногласия и между държавите-членки на ОНД. Основното обаче е, че ние сме готови и ще си сътрудничим, а дори и да възникнат проблемни въпроси, се стремим да ги решаваме сами, заедно, като си оказваме съвместно другарска и посредническа помощ. Бих искал отново да изразя увереността си, че задълбочаването на сътрудничеството в рамките на ОНД отговаря на основните интереси на народите на нашите страни,

По този начин Путин изразява увереност, че Русия може и трябва да разреши противоречията между съюзници и партньори. Освен това както самият факт на новогодишната среща в Санкт Петербург, така и тонът на речта на нашия президент свидетелстват, че Русия възприема разрешаването на противоречията между партньорите именно като свой дълг. Задължението на старшия член на съюза.

Изпълнението на това задължение не е нито лесно, нито евтино. Наистина, сред въпросните „противоречия“ са арменско-азербайджанската война (конфликт, който дори да бе наречен „замразен“ сега, би било лакиране на реалността) и постоянните сблъсъци между въоръжените сили на Узбекистан и Киргизстан (конфликт, който в друг случай може да се нарече необявена война, но сега не се нарича така само защото други страни от ОНД участват в повече войни).

Не всичко е наред в отношенията между самата Русия и нейните партньори. Да си припомним например изявлението на Министерството на външните работи на Казахстан онзи ден, че нашият южен съсед и съюзник няма да помогне на Русия да заобиколи западните санкции.

Изявлението, разбира се, е хитро: Казахстан присвива очи и изглежда не вижда „паралелния внос“ на Русия, използващ собствените му фирми. Но в същото време е и опасно – при изостряне на ситуацията може всъщност да се опита да блокира нещо за Русия.

Въпреки това, президентът на Казахстан Касим-Жомарт Токаев, пристигнал в Санкт Петербург, се опитва да бъде дори преувеличено приятелски настроен. А относно инициативата на президента Путин 2023 г. да стане година на руския език в ОНД, той прави изявления, които буквално галят ушите ни:

Общото културно и хуманитарно сътрудничество и … укрепването на езиковото пространство в ОНД е от непреходно значение. Тук ролята на руския език, разбира се, не може да бъде подложена на никакво съмнение.

Какво от това?

Ролята на руския език не подлежи на съмнение! Следователно не може да се поставя под съмнение и ролята на Русия. Именно това заключение ще трябва да направят наблюдателите по повод предновогодишната среща на държавните глави на ОНД. Но този оптимистичен извод, повтаряме важен, ще бъде правилен само в един случай: ако Русия се държи със своите съюзници не само приятелски, но и твърдо.

Не само с уважение към техните желания и тревоги, но и с взискателност, последователно постигане на изпълнението на задълженията. И най-важното, дали Русия ще се ръководи от собствените си интереси в ОНД. А не от интересите на съюзниците, които твърде често си противоречат.

Превод: ЕС