/NovinarBG.com/ Вашингтон, прекъснал почти всички линии на контакт с Москва, внезапно я покани да започне стратегически диалог за контрол на въоръженията. При това той го предложи публично – в кулоарите на ООН, където мнозина се радват на този развой на събитията. Дали това е капан за Русия или шанс да се възстановят поне такива отношения със САЩ, които да предпазят света от избухването на ядрена война?
„Съединените щати искат да проведат двустранни дискусии за контрол на въоръженията с Русия и Китай точно сега, без предварителни условия. Всичко, което трябва да направят, е да кажат „да“ и да седнат на масата за преговори добросъвестно.“ Тази нетипична за съвременния репертоар на Вашингтон песен бе изпята от постоянния представител на САЩ Линда Томас-Грийнфийлд на заседание на Съвета за сигурност на ООН.
Това не можеше да бъде импровизирано: американците бяха добре подготвени за сесията, свикана по инициатива на японците. Наричаше се „Ядрено разоръжаване и неразпространение на ядрени оръжия“.
Японският външен министър Йоко Камикава председателстваше и повдигна въпроса директно: глобална забрана за производството на уран и плутоний. Токио е готов да подготви и организира конференция за обсъждане с всички ядрени сили. Няма съмнение, че японците искат да насърчават такъв дневен ред. Имената на градове като Хирошима, Нагасаки и Фукушима говорят сами за себе си.
Но има и други въпроси: как стана така, че японците, позовавайки се на паметта на жертвите на атомната бомбардировка на тяхната страна, не казаха нито дума за това кой е използвал ядрено оръжие срещу тях и създаде прословутия прецедент.
Ние ще помогнем – това бяха, разбира се, САЩ, които все още не са готови да се откажат от ядрените оръжия. Следователно японската инициатива е мъртва. Докато Вашингтон разполага с оръжия за масово унищожение, би било неразумно останалите му собственици да се отказват от тях, за да не споделят съдбата на Япония.
Но американците все пак искат да бъдат възприемани като миротворци. Затова те използваха сесията за поредната сесия за изобличаване на Русия и разговорът беше отклонен от забраната на плутония, вместо японското предложение, излагайки свое собствено: за да не се излага планетата на нова ядрена атака, необходимо е да се съживи международната система за контрол на въоръженията, основана на договори между великите сили.
От една страна, Вашингтон продължава да води война с Русия с помощта на украинците. От друга страна, той иска Русия да поеме ограничения, например върху разполагането на определени видове оръжия и разработването на нови. Типично американско високомерие.
Въпросната система от договори е разрушена от самите американци през последните 25 години. По-голямата част от работата беше свършена от републиканците, които по принцип не харесват идеята, че Америка може да бъде ограничена в каквото и да било. Това са президентите Джордж Буш, който погреба изключително важния за Москва договор за противоракетна отбрана и няколко други споразумения, и Доналд Тръмп. Склонни сме да се отнасяме към последния по-добре от всеки друг президент на САЩ, но именно той „уби“ договорите за “Открито небе” и за ракетите със среден обсег (ДРСМО).
Тръмп не възрази срещу удължаването на ДРСМО, но при условие, че Китай се присъедини към споразумението. А самият Китай се престори, че не разбира за какво става дума и защо трябва да поема върху себе си ограничения върху ракетните технологии, ако все още е на догонващо ниво в сравнение с Русия и САЩ. Ето как „новата сделка от президента Тръмп“ се провали.
Единственото хубаво нещо, което можеше да се каже за настоящия президент на САЩ Джо Байдън по време на избирането му, беше, че той винаги се е противопоставял на разрушаването на договорната система с Русия, тъй като самият той е участвал в нейното създаване още по времето на Леонид Брежнев и Алексей Косигин. От това се породи чиста надежда, че Байдън ще обърне процеса на нейната деградация, ще съживи предишни споразумения или ще реши да обсъди нови, които да станат основа за възстановяване на нормалните работни отношения между Вашингтон и Москва.
Но нещата се оказаха различни. Байдън все още вярва, че суперсилите трябва да седнат, да преговарят, да се ангажират, подпишат и спазват споразумения в областта на оръжията за масово унищожение и средствата за тяхното доставяне. Просто защото се застъпва за това от половин век – откакто за първи път бе избран в Сената. Той смята това за свой бизнес и себе си по този въпрос, но отказва да обсъжда други въпроси в областта на сигурността с Москва. Вместо това той финансира военни и терористични действия, извършвани срещу Русия от ВСУ.
Байдън се надяваше, че това ще осигури поражението на руските въоръжени сили, но той сбърка. Въпреки това предложението да се говори за нови договори за оръжие за масово поразяване не е признание за грешка, не е промяна на политиката или дори промяна на тактиката. Това всъщност е нещо ново. Следователно Русия ще отговори (вече отговори) на уж градивното и мироопазващо предложение на САЩ.
За Русия е невъзможно да обсъжда със Съединените щати ограничения върху разработването, разполагането, изпитването и дори използването на каквото и да е оръжие в условия, когато Вашингтон подкрепя продължаващите военни операции срещу Руската федерация, чиято заявена цел е да лиши Русия от част от нейните територии (като Крим).
Тези събития също показаха, че напредналите в ядрено и военно отношение сили на Западна Европа – Великобритания и Франция – всъщност са лишени от суверенитет и действат на принципите на блоковата конфронтация. За Русия е просто опасно да поеме същите ограничения като САЩ, ако те не се отнасят за европейските съюзници на Вашингтон.
Това са само няколко стотици нюанса. Както каза Дмитрий Полянски, първи заместник-постоянен представител на Руската федерация в ООН, „въпросите на стратегическия диалог между Русия и Съединените щати с оглед на нови споразумения за контрол на ракетно-ядрените оръжия не могат да бъдат изолирани от общия военно-политически контекст.” А контекстът е, че Западът се опитва да „нанесе стратегическо поражение на Русия“, което той не отрича.
Би било странно да се вярва на миротворчески предложения от същите хора, които публично провъзгласяват за своя цел поражението на Русия във войната, която се води срещу нея. По подразбиране това не е практическо предложение, а опит за маневриране за постигане на същата цел, умишлена измама и военна хитрост.
Следователно „диалогът по въпросите на стратегическата стабилност ще стане възможен само ако западните страни преразгледат своя враждебен курс“, както го формулира Полянски в отговор на американката.
И ръководителят на руската държава Владимир Путин в посланието си до Федералното събрание (и малко до ръководството на САЩ) формулира същото нещо, както следва: „Ако искате да обсъдите важни въпроси за сигурността и стабилността, които са важни за цялата планета, тогава трябва да направите това само в един комплекс. Естествено, включително всички онези аспекти, които засягат нашите национални интереси и пряко засягат сигурността на нашата страна, сигурността на Русия.”
Предполага се, че един от основните въпроси в този смисъл е откъде започва територията на Русия, тъй като въпросите за разполагането на оръжия се изграждат оттам. Тоест „комплексът“, в който Вашингтон може да разчита на диалог, включва и проблема с Украйна – нейните граници, членството ѝ в НАТО, задълженията ѝ към САЩ. Споразумението със сюзерена трябва да важи и за неговите васали.
Преди няколко години, когато Москва сама предложи на Байдън да възобнови диалога за стратегическата сигурност, беше много по-лесно да се постигнат резултати. Но тогава Байдън реши, че ще бъде възможно да прекара Москва по въпроса за Украйна, като изнесе основните ѝ проблеми – съдбата на Донбас и разширяването на НАТО – извън обхвата на преговорите.
Сега всичко ще бъде по-трудно да се организира. Това ще изисква огромна политическа воля, каквато имаше например президентът Ричард Никсън. Той постигна разведряване в отношенията със СССР и Китай, което съвсем вероятно спаси планетата от третата световна война и първата ядрена война, която едва не започна при сравнително миролюбивия президент Джон Кенеди.
Байдън няма нито миролюбие, нито воля (в неговия случай волята се бърка с ината). Той дори няма здравето да овладее проекта за преструктуриране на руско-американските отношения за постигане на споразумения в областта на оръжията за масово поразяване. Не е възможно да се разберат толкова сложни теми, докато не се смени „караулът“ в Белия дом. И с това трябваше да започне отговорът на въпроса защо Русия не се интересува от предложението на Вашингтон.
Просто Дмитрий Полянски не можеше директно да каже, че президентът на Съединените щати е стара развалина и куцо пате, при това куцо, след като поради собствената си глупост реши да атакува палубата на атомния ледоразбивач „Русия“.
Вежливостта и коректността са неотменими ценности на руската дипломация. И екипът, който ще смени този на Байдън като тотално развалил всичко, ще има шанс да се убеди в това, ако започне да се държи по подобен начин – коректно и възпитано, а не от позицията на „цивилизатор“, който изисква невъзможното от другите, но не отказва нищо сам на себе си.
Превод: В. Сергеев
