/NovinarBG.com/ Онзи ден френският президент Еманюел Макрон припомни историята. Но в странен контекст. Той каза, че президентът на САЩ Джо Байдън ще бъде поканен на 80-ата годишнина от откриването на Втория фронт – десанта на съюзниците в Нормандия през юни 1944 г. Що се отнася до ръководителя на Русия Владимир Путин, не е известно. Най-вероятно няма да бъде поканен.
„Но само ако не се състоят мирни преговори и ситуацията с Владимир Зеленски не се промени“, каза Макрон.
„Мислете преди да говорите. Четете, преди да мислите”, е казал английският философ и историк Франсис Бейкън. Но Макрон изглежда не е направил нито едното, нито другото.
Вторият фронт е част от Втората световна война. Заслугите на СССР в тази война са огромни. Следователно е невъзможно да се говори за Втората световна война, без да се спомене Съветският съюз.
Но на Запад успяват да направят това. Честването на важни етапи от войната без Русия се превърна в ред на нещата. Абсурдът се превърна в навик.
Вече дълги години на форума, свързан с откриването на Втория фронт, се игнорират представители на Русия. И това е въпреки огромните заслуги на страната ни във войната, многобройните жертви, които тя понесе. А и е пренебрежение към елементарната учтивост.
По време на Втората световна война съюзниците стояха рамо до рамо, биейки се заедно срещу общ враг. Да, сега всичко е различно – пътищата на довчерашните другари по оръжие се разминаха, раздели ги конфронтацията.
Но историята е непоклатима, пренаписването и изопачаването й е глупаво и недостойно. Но, уви, тъмната сянка на модерността е паднала върху миналото.
Не бива обаче да се мисли, че Западът е забравил всичко. Не, помнят, но не искат да си спомнят. Включително как забавиха откриването на Втория фронт. Сталин го споменава за първи път в телеграма на 30 август 1941 г. до посланика на СССР в Лондон Иван Майски:
„Ако това продължи и британците не се раздвижат, нашата позиция ще стане заплашителна… Говорейки между нас, трябва да ви кажа откровено, че ако британците не създадат втори фронт в Европа през следващите три до четири седмици, ние и нашите съюзници можем да загубим по въпроса. Тъжно е, но може да стане факт“.
Темата за Втория фронт е централна в дългата кореспонденция между ръководителите на антихитлеристката коалиция Сталин, Чърчил и Рузвелт. Първият настоя, вторите двама се измъкнаха с обещания.
Западът се ограничи с оправдания и комплименти за Червената армия, която първо удържа героична защита, а след това се втурна към Запада в неудържима лавина. До юни 1944 г., когато съюзниците кацнаха във Франция, изходът от Великата отечествена война вече не беше под съмнение.
Вторият фронт несъмнено помогна на Червената армия, отклонявайки германските резерви на запад, превръщайки се в голям принос за крайната победа. Но това не беше само грижа за кървящата Русия.
Американците и британците виждаха в кошмарите си как над Европа се веят червени знамена. И това беше съвсем реалистично – след поражението на Германия и нейните съюзници Червената армия можеше да тръгне на триумфален марш по-нататък на Запад…
Макрон арогантно каза: ще празнуваме годишнината от Втория фронт без Русия. Тя е лоша, не го заслужава. Ако обаче се оправи и започне преговори със Зеленски, ще го мислим!
Но какво общо има настоящата ситуация с историческото събитие? Това е първият абсурд. Второто е, че арогантното изказване е направено от представител на държава, която не е била сред съюзниците. И Макрон няма право да говори от тяхно име.
…През 1940 г. Германия поставя Франция на колене само за месец. Това беше най-голямото унижение в цялата й история. Въпреки това войниците и офицерите спокойно се прибраха, за да се потопят отново в обичайното си спокойствие и сутрин да пият кафе и кроасани, а вечер вино.
А Франция нямаше нищо общо с Втория фронт. Включването на нейни представители във войските, които десантираха в Нормандия, бяха чисто символичен жест – французите трябваше да освободят Франция от германската окупация. На 25 август 1944 г. дивизията на генерал Филип Льоклер навлиза в Париж.
Франция, до голяма степен благодарение на милостта на Сталин, беше една от четирите сили, които приеха капитулацията на Третия райх.
Смешно нещо се случи на тази церемония. Ръководителят на германската делегация фелдмаршал Вилхелм Кайтел, забелязвайки, че в залата има представители на Франция, иронично попита: „А какво, и тези ли ни победиха?“
…По времето на СССР писаха, че по време на немската окупация много французи са воювали с германците. Някои са в Съпротивителното движение, други са в Свободна Франция под командването на Шарл дьо Гол. Но това беше само половината истина.
Другата половина не беше спомената, може би от деликатност: след войната Москва имаше като цяло добри отношения с Париж. Освен това СССР с уважение припомни, че френски и съветски пилоти се бият заедно в ескадрилата Нормандия-Ниман.
Но с течение на времето булото от миналото беше разкъсано. И стана ясно как всъщност са живели французите под германците.
Никак не е зле. Както и преди, ресторанти, театри, концертни зали, вариетета и музикални зали бяха пълни. Посетителите изобщо не бяха обезпокоени от знамената със свастики, портрети на Хитлер и нацистки маршове. А галантните арийци в униформата на Вермахта и СС просто възхитиха френските жени. Харесваше им да имат афери с тях.
Именно след войната любовниците на завоевателите са били подигравани, бити и обръснати на плешиво. А по време на окупацията подобни връзки бяха ежедневие. Това се наричаше „хоризонтално сътрудничество“.
Първите „зародиши” на съпротивата, както се шегува френският писател Жорж Дюамел, се появяват в публичните домове, които работят седем дни в седмицата. Той предложи да бъдат наградени проститутките, заразили най-много германци…
Германската окупация беше наречена „удобна“. Героят на френската съпротива, писателят и журналист Еманюел д’Астиер дьо ла Вижери каза: „Мисля, че ако през 1940 г. беше проведен референдум, 90 процента от французите щяха да гласуват за Петен и „разумната“ германска окупация.“
Маршал Анри Филип Петен беше герой на Първата световна война и антигерой на Втората. Той оглавява доминираната от Германия френска държава със столица във Виши. Оттам евреи и цигани са отвеждани в концентрационни лагери. Между другото, французите охотно ги предадоха на окупаторите…
Петен измисли израза „сътрудничество“ и призова французите да си сътрудничат с окупаторите. И те не отказаха. Повече граждани на републиката са служили в нацистките формирования, отколкото в Съпротивителното движение.
И културните дейци се зарадваха на новите собственици. Известната театрална и филмова актриса Арлети, псевдоним Леони Батия, която живееше в луксозен апартамент в Париж на Quai Conti, сподели радостта си: „Когато видях свастиката на Rue de Rivoli, изпих чаша червено вино за повод.”
Морис Шевалие, Саша Гитри, Шарл Азнавур се представяха в зали, пълни с войници и офицери от Вермахта. Едит Пиаф изнасяше солови концерти. Луи дьо Фюнес – още млад, непознат – свиреше на пиано.
Жан Маре, Ив Монтан, Фернандел и други френски актьори участваха във филми във филмовото студио Continental-Films, създадено със съдействието на германския министър на пропагандата Йозеф Гьобелс.
Актьорът Жерар Филип, който след войната стана идол на публиката, играе в театъра Жан Вилар по време на окупацията. Филмът с негово участие „Малките от насипа на цветята“ беше популярен не само сред френските жени, но и сред германките, които служиха във Франция.
След войната Жерар не е докоснат, а баща му Марсел Филип е осъден на смърт за сътрудничество с окупаторите. Той обаче оцелява благодарение на сина си, който помага на родителя си да емигрира в Испания.
„Ще ме разберат ли, ако кажа, че окупацията беше непоносима, но ние се адаптирахме към нея изключително добре?“ Тази иронична фраза на писателя и драматург Жан-Пол Сартр може да бъде повторена от милиони французи.
…Сега този срам отдавна е забравен. Франция е сред триумфаторите във Втората световна война и това не е изненадващо. Поне тези, които не пренебрегват историята. Например Макрон.
Шефът на Пентагона Лойд Остин говори на тържествата по случай 79-ата годишнина от откриването на Втория фронт през юни тази година. Речта му блестеше с „новост“: той говори за десанта в Нормандия като за най-важното събитие от Втората световна война.
И не каза нищо за ролята на Съветския съюз във войната. Но той отбеляза: „Млади хора от Съединените щати, Великобритания, Австралия, Канада, Франция и други страни се обединиха, за да, както каза Рузвелт, „освободят страдащото човечество“.
Може би догодина няма да си спомнят Русия на тържествата в Нормандия. Ще мълчат за кървавите битки край Москва, битките в Сталинград и Курската дуга.
Няма да бъде запомнен споменът за онези, които освободиха Украйна, Беларус, Полша, Чехословакия, Австрия, пробиха нацистката отбрана в Източна Прусия и щурмуваха Берлин.
Но ще се възхитят на смелостта на австралийците, канадците и французите. Тук обаче няма нищо чудно – историята на Втората световна война на Запад отдавна е покрита с дебел слой лъжи и фалшификации.
Превод: СМ
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>Нов наш Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта: https://www.novinarbg.com
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
