Политическата прошка в нова България – безплоден гърч на представителната демокрация
Поредният безплоден гърч на представителната демокрация в българския парламент приключи. Тъй като не съществуват гаранции, че този ужас няма да продължава, мислещите хора се питат: след като не се намери политически инструмент, за да се наложи нормалността в обществения живот и изваждането на държавата от кризата, дали не може да се потърси лек срещу безпрецедентна партийна война, ако се посегне към ценностите на културата.
От хилядолетия един от най-стойностните инструменти там е ПРОШКАТА. В нашия случай реалната дилема обаче е следната: дали може да се заложи на резултатите от „политическата прошка“ и в България? Така че да съберем всички добри плодове от това велико откритие на човечеството, използвано през всички исторически епохи и навред по земята. За да започне най сетне доминирането на държавническото мислене и в нашата страна.
Ако се опитаме да намерим примери, дори само от българския политически живот, то отговорът е категоричен: „ДА“! Политическата прошка е съдействала за възникването на печеливши стилове на поведение за управляващия ни елит, благодарение на които България е постигнала едни от най- значимите си победи.
Първият случай е известен веднага след Освобождението. Новоизбраният княз Ал. Батенберг не одобрява демократичната Търновска конституция и вместо да формира правителство на Либералната партия, която доминира в Учредителното събрание, възлага на консерватора Тодор Бурмов да възглави изпълнителната власт. Нещо повече. Когато на първите нормални избори, либералите отново печелят парламентарно мнозинство, само една година след формирането на тяхното правителство начело с Драган Цанков, /заменен след това от Петко Каравелов/, княз Батенберг извършва преврата от 27 април 1881 година. Либералното правителство е отстранено със сила. Лидерите му са подложени на гонения. Търновската конституция е суспендирана и две години отново Консервативната партия се опитва да управлява без основен закон. В този процес княз Батенберг погазва брутално представителната демокрация. Демонстрира и пълно незачитане волята на нацията.
За по-малко от две години обаче, режимът на пълномощията се проваля. По време на новите избори за парламент, през 1883 година Либералната партия триумфира за пореден път. И точно тогава новият премиер – Петко Каравелов дава първата политическа прошка. Вместо да санкционира сгрешилия млад княз, чрез ограничаване на негови права или привилегийте му свързани с лукса, лидерът на изпълнителната власт забравя за близкото минало. Между премиера и княза се налагат диалогът и сътрудничеството. Поради това, когато през 1885 г. в Пловдив е обявено Съединението българският политически елит се оказва напълно подготвен, за адекватна реакция. Спечелена е Сръбско-българската война. Така първата политическа прошка позволява България да удвои своята територия, икономиката и военно отбранителните си възможности.
Постигнатите успехи, подобряват позициите и на княз Батенберг, но не се харесват на руския император Александър III. Той поставя въпрос Батенберг да напусне българския престол. Тогава офицери – русофили извършват на 9 август 1886 година втория военен преврат в София. Князът е детрониран и изведен извън границите на държавата. Седемгодишна България изпада отново в тежка държавно-политическа криза. Тогава регентът Стефан Стамболов дава втората политическа прошка. При формирането на новото либерално правителство той кани за министри не друг, а основния си противник – лидерите на Консервативната партия – Константин Стоилов и Григор Начович. Така сдруженият политически елит, загърбил миналото, отново действа единно и българският княжески въпрос е резрешен успешно. Държавата нормализира своя международен статут.
Тогава на дневен ред изпъква проблемът за отношението на властта в София към офицерите – детронатори. Десет години те служат в руската армия, където натрупват колосален военно практически опит. Отчитайки ползите за българската войска, в средата на 90-те години правителството на Константин Стоилов дава третата политичеса прошка в нова България. Превратаджиите са амнистирани. В страната се завръщат генералите Радко Димитриев, Георги Вазов, Вичо Диков – общо 70 души. Те изграждат тази армия, която през Балканската война разгроми Османската империя на Тракийския военен театър и я развенча като велика сила.
Подобни примери може да приведат още. Съзнавайки, че нова България не разполага с активите на развития свят, бележитите ни държавници от рано свързват политиката си и с ценностите на човешката култура. Най-върлите политически противници след Освобождението, благодарение и на политическата прошка тласкат отечеството си към всестранен напредък. Какво пречи и на днешните им наследници да възродят тази печеливша българска политическа традиция. Защото в политическия живот на държавата не се прощават само съзнателното избиване на хора от властта и националното предателство. След прошката лидерите изоставят омразата към „другите“; различията се преодоляват винаги в спокоен диалог; с помощта на аргументите допусканите грешки в политиката се премахват завинаги; защото емоциите се заменят с обективното мислене при оценка на реалните факти, за всяка нова ситуация в живота.
Да се прости в политиката не е унижение за никого! Обратното е вярно – тя е израз на мъдрост и държавнически усет. Прошката не е израз и на инфантилност или безхарактерност. Тя не е равна и на безпринципност позволяваща някой да се възползва от нас, за да ни надхитри. Прошката е преди всичко умение на умните хора да подминават грешки, защото няма абсолютно безгрешни хора. Прощаващият политик е творчески мислещ човек, които преодолява идеологическата си обремененост, за да се постига народното добро. Прошката в политиката създава всеобщ духовен комфорт за мислене и действие, защото никой не се трови от излишни напрежения. Включително и сред електората! Простилият не позволява гнева да ръководи неговото мислене, за да не се оценяват достойнствата и на опонентите. С нея партийното действие прераства в държавническо поведение. Колко много примери съществуват за това и в световната политика.
България и днес не разполага с всички активи на развития свят. Именно затова е добре в междупартийните отношения да се отделя по-голямо място и за ценностите на цивилизацията. Така както го правеха строителите на нова България! За това обаче партиите трябва да проумеят най-важното: че при хаос никой в държавата не може, за един живот да изпълни своята градивна мисия! А два живота просто няма! Ето затова и Левски беше казал пределно ясно: „За отечеството работим байо, кажи ми ти моите, а аз твоите кривици па да се поправим и все заедно да вървим, ако ще бъдем хора“!? Колко е просто: днешните политици трябва да обяснят на електората си, че с прошката те целят да защитят общия интерес, за да се гарантира народното добро в една нова България. Тогава и електоратите ще ги разберат и дори обикнат! Тъй както народът ни обича Левски! Защото когато той писа горното той го направи от обич към българите, за да се поучат техните водачи.
Автор: Проф. д. ист. н. Трендафил Митев
Източник: „ТРУД“
Статията Политическата прошка в нова България – <strong>безплоден гърч на представителната демокрация</strong> е публикуван за пръв път на Temi.bg.
